Решение № 1204 от 24.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13859/2024
- Вид
- Решение № 1204
- Подписан
- 24.01.2025
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1204 гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110113859 по описа за 2024 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответника /ФИРМА/ да заплати на ищеца И. Т. П., сумата в размер на 11 962,27 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди по МПС „Тойота“, модел „Приус Ц“, с рег. № **********, вследствие на настъпило на 26.01.2024 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено поради противоправното поведение на водача на МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ************, чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 11.03.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 26.01.2024г., около 1
15:15 часа, в с. Л. при движение по ул. „С.“ в посока на движение от ул. „********“ към *************, водачът на МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ************ реализирал ПТП с МПС „Тойота“, модел „Приус Ц“, с рег.
№ **********, който бил собственост на ищеца. Виновен за възникване на ПТП бил водачът на МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ************, поради движение с несъобразена скорост, чиято задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" била при ответника, валидна към датата на събитието. Твърди, че при процесното ПТП водач на увреденото МПС е била А.Ц..
Излага, че увреденото лице от процесното ПТП е ищецът, тъй като е собственик на лек автомобил Тойота, модел „Приус Ц“, с рег. № **********. Сочи, че била предявена доброволна претенция за изплащане на обезщетение за действително причинените имуществени вреди като била образувана щета № 0410-180-0028-2024. Твърди, че ответникът изплатил частично обезщетение за нанесените имуществени вреди по собственото му ППС, а именно до размера на сумата от 5846,48 лева. Счита, че тази сума била недостатъчна да репарира причинените щети.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове по размер. Намира претенцията на ищеца за завишена и несъответна на тежестта на твърдените вреди. Поддържа, че обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от 5846,48 лева, която е заплатил на ищеца по регресната му 2 претенция, като по този начин е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът И. Т. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
При договор за застраховка "Гражданска отговорност" настъпването на застрахователно събитие поражда правото на третото увредено лице пряко да претендира застрахователното обезщетение от застрахователя /чл. 226 КЗ – 2005 г., чл. 432 КЗ – 2015 г. /. По иска по чл. 432 от ГПК ищецът следва да установи на първо място настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, като последното не се оспорва от ответното дружество. От приетия по делото Протокол за ПТП с бланкетен № 1886502 се установява механизма на ПТП, а именно, че на 26.01.2024г., около 15:15 часа, в с.Л., по ул. „С.“, в посока на движение от ул. „********“ към *************, при 3 маневра десен завой водачът на ППС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № **********, управляван от Д.Д.Д., в районна на № 81, поради несъобразена скорост навлиза в насрещната лента за движение и удря движещия се там л.а. марка „Тойота“, модел „Приус Ц“ с рег. № ******, управляван от А.В.Ц., поради което му нанася щети.
Механизма на ПТП не се оспорва от ответника, както и обстоятелството, че МПС марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег.
№ ********** е застраховано при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ в релевантния период. Не е спорно също така, че при ответника е заявена претенция въз основа на която е образувана щета № 0410180-0028/2024г., при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Не е спорно също така, че по щетата ответното дружество е изплатило обезщетение в размер на 5846,48 лева.
Спора се концентрира върху вида и размера на щетите вследствие ПТП, причинно следствената им връзка с ПТП и размера на обезщетението.
Изслушаната САТЕ в тази връзка определя стойността на вредите по средни пазарни цени в размер на 17 170,80 лева. Определена е действителна стойност на автомобила в размер на 23 745,00 лева, като вещото лице е дало крайно заключение, че стойността на необходимия ремонт за възстановяване на процесното МПС към датата на настъпването му надхвърля 70% от неговата действителна 4 стойност, поради което е посочило, че в конкретиката на случая е налице „тотална щета“. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след увреждане е налице тогава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и тоталната щета е доказана в процеса.
Размера на запазените части е определен като 25% от действителната стойност на ППС, или 5936,25 лева, като определения размер на обезщетението възлиза на сумата от 17 808,75 лева.
Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие свързано с притежаването и/или използването на моторно превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор.
Съдът приема за доказан в производството механизма на ПТП и причинно следствената връзка между него и увредите по процесното ППС, като последните се установиха от изслушаната САТЕ. Ищецът е предявил 5 претенцията си пред ответното дружество с оглед изискванията на чл. 380 от КЗ, поради което при него е образувана щета № 0410-180-0028/3024г. Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционална - той отговаря за причинените вреди в обем и размер, до който отговаря делинквента, тоест дължи обезщетение в размер на действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени към датата на увреждането, и до който размер съдът намира, че следва да бъде определено обезщетението. Това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Съдът възприема заключението от САТЕ в частта, в която вещото лице е определило стойността на автомобила с посочени нови и алтернативни части /като вещото лице в о.с.з. уточни, че по-голямата част от частите могат да бъдат намерени само като алтернативни/ по средни пазарни цени и е заключило, че при това положение е налице „тотална щета“. Съдът приема, че общата стойност на щетите е сумата от 29 681, 25 лв., формирана от действителната, пазарна стойност на увредения автомобил в размер на сумата от 23 745,00 лв. и стойността на запазените части в размер на сумата от 5936,25 лв. Въз основа на това достига 6 до извод, че размерът на дължимото от ответника обезщетение е разликата между действителната стойност на автомобила от 23 745,00 лева и стойността на запазените части която е 5936,25 лева, която следва да се приспадне от действителната стойност на вещта, което в стойностно изражение е сумата от 17 808,75 лв. При „тотална щета“ заплатените ремонтни дейности, обуславящи размера на вредите не обуславят крайния еквивалентен размер на обезщетението, а играят роля при формиране на извода дали е налице „тотал щета“ – дали сумата за отстраняване на щетите представлява 70% от действителната стойност на автомобила. Съдът намира този подход за приложим при определяне на размера на обезщетението защото запазените части могат да бъдат осребрени и поради това, за да се избегне неоснователно обогатяване, тяхната стойност следва да се приспадне от действителната пазарна стойност на вещта. Следователно съдът изцяло се консолидира и кредитира така приетото по делото заключение по САТЕ.
От сумата в размер на 17 808,75 лева няма спор между страните, че ответното дружество е заплатило сумата в размер на 5846,48 лева. Следователно остава дължима сумата в размер на 11 962,27 лева.
Следователно исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на 7 спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 478,50 лева, както и депозит за изслушване на САТЕ в размер на 300,00 лева. Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, за реалното заплащане на което съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.53 от досието по делото. Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2278,50 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на И. Т. П., ЕГН **********, сумата в размер на 11 962,27 лева /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди по МПС „Тойота“, модел „Приус Ц“, с рег. № ******, вследствие на настъпило на 26.01.2024 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено поради противоправното поведение на водача на МПС „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ************, чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 11.03.2024 г.
8 до окончателното плащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на И. Т. П., ЕГН **********, сумата в размер на 2278,50 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 9