Решение № 5370 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5370 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20241100510067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.В.З., като длъжник по изп.д. № 795/2024 по описа на Държавен съдебен изпълнител при СРС, 13 уч., срещу отказ на съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски, обективиран в покана за доброволно изпълнение изх. № 24127 от 26.04.2024г. на Държавен съдебен изпълнител при СРС. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид извършените от пълномощника на взискателя действия по изпълнителното дело. Посочва още, че, същите се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Заявява, че изпълнителното дело е образувано неоснователно, без да е налице необходимост от същото. Твърди още, че като майка и законен представител на малолетната С.И.Ж., винаги е съдействала за осъществяването на личен контакт между детето и бащата и не е възпрепятствала същите. Моли съда да отмени обжалвания акт и приетите по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева, да бъдат намалени на 200 лева. Претендира разноски.

Взискателят – И.А.Ж., редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не изразява становище.

Държавен съдебен изпълнител при СРС, 13 уч. М.В., в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на държавен съдебен изпълнител, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

1

Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 795/2024 е образувано въз основа на молба с вх. № 13 871/16.04.2024г. от И.А.Ж., чрез адв. Ю.Р., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 10.04.2024г. издаден от Софийски районен съд, въз основа на протоколно определение от 04.12.2023г., по в.гр.д. № 9 739/2023г. по описа на СГС. По силата на така посочения изпълнителен лист са определени режим на лични отношения на бащата И.А.Ж. с малолетното дете С.И.Ж.. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева – платено в брой. /стр. 21 от изп. дело/

До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 14.05.2024г. В същата, като задължение, са вписани 1 000 лв. разноски по изпълнителното. /стр. 42 от изп. дело/

На 17.05.2024г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 1 000 лева с искане същите да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. – 200 лева. /стр. 34 от изп. дело/

На 11.06.2024г. по изпълнителното дело е постъпило становище от взискателя, чрез адв. Р., в което е посочено, че възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. /стр. 60-61 от изп. дело/ С обжалваното постановление от 14.06.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. /стр.72 от изп. дело/

С молба вх. № 22 606 от 09.07.2024г. взискателят, чрез адв. Ю.Р. са поискали от съдебния изпълнител организиране на среща между страните по изпълнителното дело, с цел спазване на постановения по в.гр.д. № 9739/2023г. по описа на СГС режим на контакт на бащата с детето. /стр. 78 от изп. дело/

С молба вх. № 25 448 от 06.08.2024г. взискателят, чрез адв. Ю.Р. са поискали от съдебния изпълнител организиране на среща между страните по изпълнителното дело, с цел спазване на постановения по в.гр.д. № 9739/2023г. по описа на СГС режим на контакт на бащата с детето. /стр. 106 от изп. дело/

С молба вх. № 26 923 от 22.08.2024г. взискателят, чрез адв. Ю.Р. са поискали от съдебния изпълнител организиране на среща между страните по изпълнителното дело, с цел спазване на постановения по в.гр.д. № 9739/2023г. по описа на СГС режим на контакт на бащата с детето. /стр. 150 от изп. дило/

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

За разлика от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 ГПК. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал.2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Изключение е предвидено съгласно чл.79, ал.1 ГПК в следните случаи, а именно: когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. В действащия ГПК детайлно са уредени правилата за принудително изпълнение на съдебното решението относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца - в чл.528 ГПК.

В случая не се констатират посочените по-горе изключения в чл.79 ГПК, при 2 които разноските остават за сметка на взискателя. Доводите на жалбоподателя, че не е възпрепятствал изпълнението на определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето и не е дала повод за иницииране на изпълнителното производство, съдът намира за неотносими при преценка задължението за заплащането на разноските в изпълнителното производство. След като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да образува изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл.528 ГПК. Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл.79 ГПК, а разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима в изпълнителното производство, тъй като се отнася само и единствено за исковото производство. Изпълнителното производство е образувано надлежно – въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, който му дава правомощието да инициира принудително изпълнение на правата и задълженията по него при спазване особените правила на чл.528 ГПК, охраняващи интересите на детето. Ако длъжникът счита, че взискателят действа недобросъвестно с цел да му причини вреди, т.е. че злоупотребява с права по смисъла на чл.3 ГПК, то тези твърдения следва да бъдат установени по общия исков ред, но за изхода на настоящия спор се явяват неотносими.

Съдът намира обаче, че съдържащото се в жалбата, а и в подаденото пред съдебния изпълнител молба, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 ГПК, заплатен от взискателя, за частично основателно. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г., което е задължително за всички съдилища в Република България, на основание чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е длъжен да ги прилага, ако това е несъобразено с постигането на легитимна цел. Същите обаче могат да служат на съда за ориентир при определянето на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното дело.

В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към 27.03.2024 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия, извън посочените в т. 2 и 3 – 350 лв. /чл. 10, т. 4 от Наредбата/.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът дължи минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., както и минималния размер по т. 4 от същата разпоредба – 350 лева.

Това е така, тъй като освен молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят, чрез адв. Р. са депозирали още три молби – на 09.07.2024г., на 3

06.08.2024г. и на 22.08.2024г., в които са направени искания от съдебния изпълнител да организира срещи между страните по изпълнителното дело, с цел спазване на постановения по в.гр.д. № 9739/2023г. по описа на СГС режим на контакт на бащата И.Ж. с малолетното дете С.Ж..

Предвид изложеното, отказът на съдебният изпълнител, обективиран в постановление от 14.06.2024г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението, до размер, съответстващ на извършените действия по изпълнителното производство, следва да се отмени като незаконосъобразен, като вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 550 лв.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което Постановлението на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния размер от 550 лв.

Относно направените разноски за настоящото производство

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 14.06.2024г. по изп. дело № 795/2024г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при СРС, 13-ти уч., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя И.

С.Ж. за адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. на 550 лв., поради прекомерност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 25481 / 06.08.2024г. на М.В.З., като длъжник по изп.д. № 795/2024 по описа на ДСИ при СРС, 13 уч., в останалата и част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4