Решение № 202 от 13.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500330 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Р. чрез процесуалния му представител адвокат А. А. против решение № 123/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 748/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.

Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилна преценка на фактическите обстоятелства и формираните правни изводи, тъй като няма виновно неизпълнение на процесния договор от негова страна относно срока на задължителна работа, доколкото трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а не по инициатива на ответника, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски за двете инстанции, в т.ч. присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Въззиваемият УМБАЛ „П С К чрез процесуалния му представител адвокат К. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да 1 потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от УМБАЛ „П С К против Д. Р. Р. обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 234 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника трудов договор от 27.11.2015 г. на основание чл. 68, ал. 1, пр. 2 от КТ, по силата на който Р. бил назначен на длъжност „Л. – с. у.“ със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит до 30.11.2020 г. На 30.11.2015 г. между страните било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, в което било уговорено, че трудовият договор не може да бъде прекратяван за срок, по-кратък от пълния срок на обучението за придобиване на специалност, освен при настъпили здравословни причини, които преграждат възможността за изпълнение на задълженията по сключения трудов договор от страна на работника, а при неизпълнение на задълженията по допълнителното споразумение виновната страна дължи обезщетение в размер на претърпените вреди и пропуснатите ползи, като при предсрочно прекратяване на трудовия договор от работника след придобиване на специалност той дължи на работодателя обезщетение в размер на полученото възнаграждение за периода на обучението, пропорционално на неотработения срок, ведно със законната лихва от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане на сумата. Твърди се също, че на 01.01.2021 г. ответникът придобил права по специалност „....“, като със заповед № 200/25.11.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение на Р., считано от 30.11.2022 г., с нотариална покана от 22.12.2022 г. ищецът поискал от ответника да му заплати 29 596,09 лв. във връзка с обучението му за придобиване на специалност и предсрочно прекратения трудов договор по негово заявление, 2 но сумата не е платена до момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение/неустойка в размер на полученото възнаграждение за периода на обучението, пропорционална на неотработения срок след придобиване на специалност съгласно допълнителното споразумение от 30.11.2015 г. в размер на 33 384,84 лв. поради прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /30.11.2022 г./ до датата на завеждане на исковата молба в съда /29.10.2023 г./ в размер на 3 685,81 лв. Претендира разноски.

Ответникът Д. Р. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че има съществено противоречие между сключения между страните трудов договор и допълнителното споразумение, водещо до нищожност на последното поради противоречие със законови норми и добрите практики. Твърди, че доколкото трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие, не е налице виновно неизпълнение на задълженията му, поради която причина не дължи обезщетение на ищеца. Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъден Д. Р. Р. да заплати на УМБАЛ „П С К 33 384,84 лв., представляващи парична неустойка в размер на полученото възнаграждение за периода на обучението, пропорционална на неотработения срок съгласно допълнително споразумение от 30.11.2015 г. към трудов договор № 514/27.11.2015 г., 3 685,81 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до 30.10.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 33 384,84 лв., считано от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 9 298 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 3

1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Видно от трудов договор № 614/27.11.2015 г., УМБАЛ „П С К и Д. Р. Р. са се споразумели първият да възложи, а вторият да изпълнява длъжността „Л.-с. по у.“ в лечебното заведение със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит до 30.11.2020 г., с работно време от 8 ч., основно месечно възнаграждение от 700 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време от 2 %, със срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни, но не повече от срока на договора, уговорен е размерът на платения годишен отпуск, служителят се е задължил да постъпи на работа на 30.11.2015 г., но не по- късно от 7 дни от получаване на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, предвидено било също, че трудовото му възнаграждение за извършената от него дейност не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със Закона на бюджета за ДОО за съответната календарна година, а при промяна на нормативната уредба трудовото възнаграждение ще се променя съобразно извършената промяна, без да е необходимо съгласието на страните, като на основание чл. 20 на Наредба № 1/2015 г. на М3 за ръководител на служителя- специализант бил определен д-р Д. Р..

С допълнително споразумение от 30.11.2015 г. страните са се договорили, че трудовият договор не може да бъде прекратяван за срок, пократък от пълния срок на обучението за придобиване на специалност „Урология“, освен при настъпили здравословни причини, които преграждат възможността за изпълнение на задълженията по сключения трудов договор от страна на работника, след изтичане на този срок срокът за прекратяване на трудовия договор е чрез 30-дневно предизвестие от която и да е от страните по него, при неизпълнение на задълженията по допълнителното споразумение виновната страна дължи обезщетение в размер на претърпените вреди и пропуснати ползи, а при предсрочно прекратяване на трудовия договор от работника след придобиване на специалност той дължи на работодателя обезщетение в размер на полученото възнаграждение за периода на 4 обучението, пропорционално на неотработения срок, ведно със законната лихва от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане на сумата, като всички останали клаузи по трудов договор № 524/27.11.2015 г. остават непроменени и запазват своето действие.

От свидетелство за призната специалност рег. № 0**********г. на Т. у.

– Стара Загора се установява, че д-р Д. Р. след успешно положен държавен изпит е придобил специалност „У.“, считано от 01.01.2021 г.

На 26.10.2022 г. Д. Р. е подал заявление, като е предложил на работодателя си на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде прекратен трудовият договор между тях по взаимно съгласие, считано от 30.11.2022 г., заявил е, че иска предизвестието да влезе в сила, считано от 30.11.2022 г., и е поискал да бъде уведомен за решението на работодателя си.

Със заповед № 200/25.11.2022 г. на изпълнителния директор на У. „П С К е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 514/27.11.2015 г. с Д. Р. Р. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 30.11.2022 г., като в заповедта е посочено на лицето да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни.

Настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка С. М., доколкото чрез тях се установяват факти, свързани с подаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор от Р. и евентуалната причина за това, които са неотносими към правния спор, доколкото не касаят начина на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение, респ. виновно поведение на ответника.

С нотариална покана рег. № 5751/19.12.2022 г., връчена на ответника на 22.12.2022 г., УМБАЛ „П С К е поискало от Р. да му заплати сумата 29 596,09 лв., представляваща обезщетение за това, че той не е изпълнил задължението си да работи в лечебното заведение до 01.02.2026 г. по сключеното между тях допълнително споразумение от 30.11.2015 г., а трудовото му правоотношение е прекратено по-рано.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че ответникът е работил в ответното дружество от 27.11.2015 г. /от ведомостите за изплатени заплати и заключението на вещото лице Г.а е видно, че той е 5 получил възнаграждение за ноември 2015 г./, при липса на други данни следва да се приеме, че оттогава е започнало обучението му за придобиване на специалност, доколкото в този момент му е определен научен ръководител и място за провеждане на обучението, придобил е права по специалност „Урология“ на 01.01.2021 г., когато е приключило обучението му.

Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Г. Г.а, което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че за периода от 30.11.2015 г. до 30.09.2020 г. Р. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 53 490,63 лв., като обезщетението за неотработения срок след придобиване на специалност за периода от 30.11.2022 г. до 01.02.2026 г. е в размер на 33 384,84 лв., а лихвата за забавено плащане на тази сума за периода от 30.11.2022 г. до датата на завеждане на делото /29.10.2023 г./ е 3 685,81 лв.

Настоящият състав приема, че допълнителното споразумение от 30.11.2015 г. следва да бъде квалифицирано като договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 от КТ.

Доколкото професионалната квалификация определя степента на знания и умения по дадена професия и специалност и тя е от значение за качеството и ефективността при изпълнение на възложената работа, нейното повишаване е в интерес на двете страни в трудовото правоотношение, като работникът или служителят следва да положи необходимите усилия за това, а работодателят е длъжен да осигури подходящи условия за поддържане и повишаване на квалификацията на своите работници и служители. По повод повишаване на квалификацията на определени работници или служители може да се сключи нарочен договор по чл. 234 от КТ, в който страните могат да определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност на страните при неизпълнение на задълженията им по договора. Уговорката за работа за определен срок от страна на работника или служителя, респ. задължението му да заплати на работодателя обезщетение при неспазване на този срок, е логична последица от това, че работодателят е направил разходи за 6 повишаване на квалификацията на този работник или служител, за да осигури по-ефективно и качествено изпълнение на дейността си, но последният се е облагодетелствал от това, получавайки нови знания и умения, които ще му помогнат за професионално израстване при същия или друг работодател, като предсрочното му напускане ще доведе до имуществена вреда на работодателя под форма на претърпени загуби поради липсата на възвращаемост на вложените средства за повишаване на квалификацията на работника или служителя, както и под форма на пропуснати ползи от невъзможността да бъде престирана работната сила на служителя в квалифициран вариант през уговорения период.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b33f4ae7-7390-4ab2-bd6e-b6c52675252c