Решение № 6772 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6772 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100502983 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12177/03.11.2022 г. по гр. д. № 8858/2022 г. на Софийски районен съд, 117 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, че Д. К. Б., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Е.Б., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 972,28 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж.к.

„****, както и сумата от 8,97 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. за същия имот, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 06.04.2021 г. до окончателното им изплащане, като искът за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия е отхвърлен за сумата от 490 лева като погасен чрез плащане, и за сумата от 41,63 лева като погасена по давност. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. Б., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Е.Б., искове за сумата от 138,60 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.03.2021 г., както и за сумата от 0,88 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.03.2021 г.

1

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД.

В частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени за стойност на доставена топлинна енергия над 517,49 лв. и за стойност на услугата „дялово разпределение“, решението е обжалвано от Д. К. Б., чрез адв. М. П.-А.. В жалбата се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се твърдения за наличие на неравноправни клаузи по смисъла чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП в Общите условия на доставчика на топлинна енергия, в частност на - чл. 33, ал. 1, както че разпоредбите на Закона за енергетиката и наредбите по неговото приложение не са хармонизирани с

Директивата за енергийната ефективност, предвиждаща въвеждане на прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сгради. Сочи се, че районният съд не е изчислил правилно размера на сумите, които са погасени по давност, и не е отчел всички извършени плащания от Д. Б., като се излагат подробни съображения защо въззивникът счита, че погасените по давност суми възлизат на 615,27 лв. На следващо място се поддържа, че „Топлофикация София“ АД не е извършвало доставка на топлинна енергия до процесния имот за исковия период, доколкото според заключението на СТЕ в имота са били демонтирани 3 броя радиатори. С оглед на това се оспорва реалното извършване на услугата „дялово разпределение“. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 21 от ОУ, като не е издал фактури за процесните суми и не е връчил същите фактури на ответника, нито ги е публикувал на интернет сайта си, като по този начин самият кредитор е изпаднал в забава да осъществи свое задължение съгласно договора и общите си условия, поради което не му се дължат лихви, в т. ч. законна лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК. На следващо място се сочи, че съдът следва да съобрази решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменена формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн.

ДВ, бр.94 от 2013 г. По тези съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че Д. Б. дължи главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над 517,49 лв. до 972,28 лв., както и за сумата от 8,97 лв. такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., като исковете в тази им част бъдат отхвърлени. Иска се и преразпределяне на разноските с оглед изхода на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор, с който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

2

Третото лице-помагач „Нелбо“ АД не взима становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени, а искът за признаване дължимостта на стойност на доставена топлинна енергия е уважен за сумата от 517,49 лв. първоинстанционното решението е влязло в сила като необжалвано. В останалите му обжалвани части същото е допустимо.

С оглед на влизането в сила на първоинстанционното решение в посочените части, предмет на настоящото производство са претендираните от ищеца вземания за стойност на доставена топлинна енергия над сумата от 517,49 лв. и на услугата „дялово разпределение“. Поради това доводите, касаещи дължимостта на лихви върху тези суми, не следва да бъдат обсъждани от въззивната инстанция.

На първо място, за прецизност, следва да се посочи, че коректната правна квалификация на исковете е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено д а монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

На етапа на въззивното производство не се спори, че между страните е налице облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди.

При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват 3 по реда на чл. 150 ЗЕ, най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.

150, ал. 2

ЗЕ). Предвид това, налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорните клаузи и общите условия.

По делото се установява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, приложими за процесния период, за който исковете са уважени, са били публикувани и са влезли в сила. Липсват данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, който привижда възможност за потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Поради това настоящият състав приема, че между страните е налице договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). По отношение на претендираната сума за топлинна енергия за сградна инсталация следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ същата е дължима от всички клиенти в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си. Те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.

Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част 4 на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.

Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Ето защо оплакванията на въззивника, че разпоредбите на Закона за енергетиката по отношение на вземанията на топлопреносните предприятия за топлинна енергия, отдавана на сградна инсталация, не са съобразени с европейското право, са неоснователни.