Решение № 2411 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110208573 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „,,***'' против Наказателно постановление № 292600064/15.05.2026 г., издадено от Директора на дирекция „Трудова мобилност“ при ГИТ, с което, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 770 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление. Навежда доводи за обективна несъставомерност.

Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено заявление поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган предлага НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

В резултат на приключила на 09.02.2026 г. проверка, обективирана в протокол за извършена проверка, на дружеството били дадени редица предписания, сред които и Предписание № 5: работодателят да плати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Д. Ж. Л., ЕГН **********, назначен на длъжност „директор на Дирекция административни услуги“ за положения от него труд през м. август 2025 г., в размер на 2 121,70 евро. Предписанието било със срок на изпълнение – 26.02.2026 г. Същото не е било обект на оспорване, по административен ред.

1

В хода на последваща проверка, извършена в периода 26.02.2026 г. - 03.04..2026 г. било констатирано неизпълнение на предписанието, в указания от контролните органи срок.

С два банкови превода – от дати 26.02.2026 г. и 03.04.2026 г. дружеството изплатило по сметка на Л. сумата от общо 2 121,75 евро, като в основанията за плащане бил посочен номерът на протокола на ГИТ за извършване на проверка, с който било дадено рпедписанието.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП; известие за доставяне; протоколи за проверка; платежни документи; идентификационна карта; възражение; заповеди за компетентност.

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа на казаното от него са и приложените протоколи за проверка, като в постъпилата преписка са налице доказателства за последващо изпълнение (правните последици от което са интерпретирани по различен начин от страните).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

2

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и влязло в законна сила предписание № 5 на ДИТ-София област – да изплати уговорено трудово възнаграждение, в срок до 26.02.2026 г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ - да изпълнява предписанията на контролните органи.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Субективната страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани не просто с възможността за контрол, но и с правата на работниците да получат съответно и своевременно заплащане, а процесната незаконосъобразна практика застрашава всички наети лица, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Едновременно с това, обаче, случаят попада в приложното поле на разпоредбата на чл.

415в, ал. 1 КТ. Съгласно същата, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и 3 служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В конкретния случай, дължимата сума (а и пет евро цента вповече) е била изплатена по банков път на служителя, не просто непосредствено след установяване на нарушението (в рамките на проведената последваща проверка в периода 26.02.2026 г. – 03.04.2026 г.), а до приключването й. В този смисъл и доколкото липсват данни за произтекли вредни последици за наетото лице (реалната забава възлиза на помалко от десет дни), то и приложим е привилегированият състав на цитираната разпоредба.

Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв., а съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, санкцията за юридически лица е от 100 до 300 лева.

Предвид относителни краткия период на забавата и липсата на данни за други нарушения, справедлив се явява минималният размер на следващата се санкция.

По разноските

С жалбата се претендират такива, но липсват данни за реално сторени деловодни разноски, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 29-2600064/15.05.2026 г., издадено от Директора на дирекция „Трудова мобилност“ при ГИТ, с което на „,,***'' била наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ в санкционната му част, като ИЗМЕНЯ санкционното основание - от такова по чл. 415, ал. 1 КТ в такова по чл. 415в, ал. 1 КТ и НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 770 евро на 51,13 евро.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление, в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5