Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2247 от 28.11.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 292/2015
Вид
Решение № 2247
Подписан
28.11.2017
В сила
07.06.2019
Състав
НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ЕНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.58,т.6 · Закон за адвокатурата
  • чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ ………, 27 ноември

2017г., гр.София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Н. ЕНЧЕВ секретар

Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 292 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът А.Д.„Д.И Л.“ твърди, че на проведено на 15.07.2013г. общо събрание са взети решения за прекратяване по взаимно съгласие на членствените правоотношения с двама от съдружниците в дружеството В. Д. К. и А. Н.Н., като вписването на това прекратяване е вписано в регистъра по партидата на дружеството на 7.08.2013г. Поддържа, че преди това вписване, на 5.08.2013г. е проведено общо събрание на дружеството с участието на всички съдружници, на което е отчетено желанието на напусналите съдружници К. и Н. да създадат ново адвокатско дружество, приети са финансовите резултати и са взети решения във връзка с уреждането на отношенията между съдружниците, като включително са разпределени разходите по издръжката на дружеството до 30.09.2013г., и е уговорено, че от 1.10.2013г. всяко А.Д.поема своите разходи по издръжка.

Твърди, че ответниците са останали задължени към дружеството със суми, необходими за издръжка и управление на последното, съгласно приетото от общото събрание на 5.08.2013г.

Посочените суми са за разноски за подотчетни лица, за плащане на наем на офиса на дружеството за м.октомври 2013г. и за разходи за издръжка, които са изчислени според механизъм, одобрен от общото събрание на 5.08.2013г., на базата на резултатите на всеки съдружник. В исковата молба подробно се обяснява приложимият механизъм за изчисляване на резултатите на съдружниците и начинът на определяне на участието на съдружниците в приходите и разходите на дружеството и се поддържа, че към 31.10.2013г. участието на двамата напуснали съдружници е отрицателен резултат. Ищецът твърди, че на 1.04.2014г. на ответниците К. и Н. е връчена нотариална покана за изплащане на дължимите разноски по управление и издръжката на адвокатското дружество „Д.И Л.“. Предявява искове да бъдат осъдени ответниците за следните суми: ответникът В. Д. К. да бъде осъден да заплати 23 219,33лв. задължение за подотчетни лица към 30.09.2013г., заедно с 1 875,78лв. лихва за забава върху тази сума от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; 314,89 лв. наем за офис за м.октомври 2013г., 58 661,08лв. остатък от участието му в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода 1.01.2013г. - 31.10.2013г., заедно с 1 113,36лв. лихва за забава за времето от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; ответникът А.Н.Н. да бъде осъдена да заплати 5 697,61лв. задължение за подотчетни лица към 30.09.2013г., заедно с 460,27лв. лихва за забава върху тази сума от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.; 314,89 лв. наем за офис за м.октомври 2013г., 75 245,12лв. остатък от участието й в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода 1.01.2013г. - 31.10.2013г., заедно с 6078,68 лв. лихва за забава за времето от 8.04.2014г. до 22.01.2015г.

Претендира освен това законна лихва върху главниците и разноски по делото.

Ответниците В. Д. К. и А.Н.Н. оспорват изцяло предявените искове и поддържат, че за да може да възникнат задължения за възстановяване на отрицателни финансови резултати от съдружници е необходимо да има изрично решение на общото събрание в този смисъл, защото такова задължение не следва от дружествения договор. Оспорват да съществува задължение в тяхна тежест да „покриват минуси“ от отрицателни финансови резултати, като посочват, че такова задължение не следва нито от решения на общото събрание, нито от дружествения договор, нито от закона, а освен това не е съществувала и такава практика в дружеството. Твърдят, че такова решение и съответно – такова задължение – няма. Твърдят освен това, че в дружеството е съществувал механизъм за покриване на издръжката на дружеството, различен от описания в исковата молба, при който съществено значение са имали приходите на съдружниците и реализираната печалба. Ответниците поддържа още, че в дружеството е съществувала установена практика, при която дори и при отрицателни финансови резултати на съдружник са били определяни дивиденти и никога не е бил задължаван да възстановява суми на дружеството.

Позовават се на клаузата на чл.26 от дружествения договор, който предвижда право на напускащ съдружник на част от печалбата за годината, в която се прекратява членството му, но не и задължение да участва в покриването на загубите на адвокатското дружество. В допълнение към горните доводи ответниците твърдят, че неправилно към финансовия резултат не е отчетен приход от изработени от двамата хонорари за времето от 1.01.2013г. до 30.06.2013г. и че за финансовата 2012г. всеки от двамата има положителен финансов резултат, който следва да се отчита при встъпителния баланс за 2013г., а при отчитане и на положителният им баланс от предходни финансови години този резултат става значителен. При условията на евентуалност правят възражение за прихващане с ликвидационни дялове, на които двамата считат, че имат право при напускане на дружеството, съгласно чл.26 от дружествения договор. Твърдят, че тези суми са в размери 54 591,79лв. за В.К. и 18 197,26лв. за А.Н. и заявяват прихващането им срещу претендираните вземания за подотчетни лица и за участие в разходите.

Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

Ответниците В. Д. К. и А. Н.Н. са били съдружници в А.Д.„Д., К. и Л.“. Отношенията между съдружниците в дружеството са били уредени с дружествен договор, подписан на 30.11.2012г. от четиримата към онзи момент съдружници, сред които и ответниците К. и Н..

На 15.07.2013г. е проведено общо събрание на съдружниците в адвокатското дружество, на което са взети решения за прекратяване членството на ответниците К. и Н. в дружеството от същата дата, за освобождаването им като управители на дружеството и за промяна на наименованието на дружеството на А.Д.„Д.И Л.“.

Прекратяването на членството на двамата ответници и останалите промени са вписани в регистъра с решение на Софийски градски съд от 7.08.2013г. и в Софийски адвокатски съвет с решение от 3.09.2013г.

Междувременно, на 5.08.2013г. е проведено общо събрание на А.Д.„Д., К. и Л.“ с дневен ред приемане на финансовите резултати на съдружниците в дружеството и встъпителен ликвидационен баланс и уреждане на отношенията между съдружниците във връзка с преструктурирането на дружеството. На това събрание е отчетено взетото на 15.07.2013г. решение за прекратяване на членството на двамата ответници и тяхното намерение да създадат ново А.Д.с наименование „К. и П.“. Общото събрание е приело и одобрило финансови резултати на всички съдружници към 30.06.2013г. съгласно 3 приложения към протокола, както и встъпителен ликвидационен баланс към същата дата и е решило, че окончателното уреждане на отношенията между съдружниците ще се осъществи към 30.09.2013г. съгласно условията, определени в протокола от това събрание. Във връзка с окончателното уреждане на отношенията между съдружниците общото събрание е приело решения, свързани с разходите, банковите сметки, имуществото, библиотеката висящите преписки и дела, разделянето на преписките и архива, абонаменти, търговски дружества, собственост на дружеството, договори за наем, домейн, уебсайт и ползване на служебни електронни пощи. По отношение на тези решения към протокола от събранието също са добавени приложения. Взето е също така и решение, че издръжката на офиса до 30.06.2013г. се покрива съгласно дотогавашната практика.

С нотариална покана, отправена до двамата ответници в качеството им на съдружници в А.Д.„К. и П.“, ищцовото дружество е поискало в 7-дневен срок от получаването й двамата ответници К. и Н. да заплатят по баланс са подотчетни лица съответно 23 219,33лв. и 5 697,61лв. и по разпределяне на дялово участие съответно 16 058,13лв. и 89 186,02лв. Поканата е съпроводена с разчети за дължими суми и е връчена на А.Д.„К. и П.“ срещу разписка на 1.04.2014г. В отговор, с нотариална покана от 4.04.2014г., връчена на ищцовото дружество на неустановена дата, двамата ответници са оспорили разчетите и са представили свои справки и извадки, съгласно които имат право на ликвидационни дялове в размери съответно 54 591,79лв. за В.К. и 18 197,26лв. за А.Н.. Заявили са прихващане на посочените ликвидационни дялове и са поискали остатъкът да им бъде изплатен по банков път. Освен това са оспорили разчетите и поради това, че не са включени платени от А.Д.„К. и П.“ разходи след 30.09.2013г., вземане по застрахователно обезщетение, началните салда на съдружниците към началото на 2013г., както и парични наличности на адвокатското дружество към същия момент. Оспорили са и включването на приходи след 1.09.2013г., които не следва да са предмет на разчитане. В заключение ответниците са заявили, че след отразяване на изложените от тях корекции не остават непокрити задължения, каквито се претендират.

От представените дружествени договори и протоколи от общи събрания на ицщовото А.Д.за периода 2006-2012г. се установява, че за времето от 2009г. до 30.11.2012г. в дружеството е членувал още един съдружник – адвокат Т.Б., който е прекратил членството си на последната дата. През 2008, 2010, 2011, 2012 и 2013г. общото събрание на дружеството е взимало неколкократно решения за разпределяне на дивиденти на съдружниците от неразпределени печалби от изминали периоди.

Приетите три заключения на съдебно-счетоводната експертиза установяват, на базата на изследваните счетоводни документи на дружеството, решенията на общите събрания и приложенията към протокола от общото събрание от 5.08.2013г., какви са размерите на приходите и разходите на дружеството и съотношението между тях към 30.09.2013г., както и за минали периоди, как се разпределят разходите между съдружниците за периода 1.07.2013г.

– 30.09.2013г., какви са касовите наличности на дружеството към 30.06.2013г., 30.09.2013г. и 31.10.2013г., какви суми са начислени на ответниците като задължения за подотчетни лица, какви дивиденти са изплащани на съдружниците за времето от 2007 до 2013г., за кои съдружници и за кои години е налице отрицателен финансов резултат. В допълнение, заключенията посочват какви са частите за всеки от ответниците в непреките разходи на дружеството за 2013г., дали приходите за същия период покриват разходите, какви са разходите за подотчетни лица, дали разпределянето на дивиденти между съдружниците е обвързано с натрупани печалби от минали години или с текущ финансов резултат, съответно с реализирания от всеки съдружник финансов резултат, как се разпределят разходите между съдружниците с натрупване от предишни години, какви са били разпределените разходи, финансовите резултати и получените дивиденти на напусналия съдружник Б..

При така установените обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Относно правната квалификация на исковете за главниците:

Исковете срещу ответниците се основават на твърдения за съществували членствени правоотношения между тях и ищцовото дружество, елемент от които правоотношения е било и задължение на всеки от ответниците да участва в разходите за издръжка на адвокатското дружество. Съгласно чл.58, т.6 от ЗАдв начинът на участие на съдружниците в едно А.Д.в разходите за издръжката му следва да е уреден с договора да учредяване на това дружество. Следователно в случая се претендира изпълнение на задължения, които следва да произтичат от договор. Макар и този договор да не е сред изброените в ЗЗД и да не предполага взаимна насрещна воля на страните, а по-скоро волеизявления, насочени към постигане на общи цели и резултати, характерът на претендираните задължения е договорен. По тази причина исковете за главници следва да се квалифицират като искове за изпълнение на договорни задължения от страна на ответниците, т.е. по чл.79, ал.1, предл.І от ЗЗД във вр. с чл.58,т.6 от ЗАдв.