Решение № 287 от 23.09.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. гр. Димитровград, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100900 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „А 1 България“ ЕАД твърди, че въз основа на сключен между „А 1 България“ ЕАД (предишно име „Мобилтел” ЕАД) и ответницата Т. И. Д. договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 506002317 от 11.11.2021 г. и партиден номер М6798134. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1 за услуги както следва.

Приложение № 1 от 11.11.2021 г. за услугата фиксиран интернет (А1 Нет) с номер 101002971377 с план А1 Нет 50 със стандартна месечна такса 7,99 лв. и промоционална такса в размер на 5,99 лв., сключено за срок от 24 месеца.

Приложение № 1 от 11.11.2021 г. за услугата фиксирана телевизия (А1 ТВ) с номер 201002971430 с план А1 ТВ 100+ със стандартна месечна такса 12,99 лв., сключено за срок от 24 месеца. Ищецът предоставил услуги на ответницата съобразно уговореното, а тя не му е заплатила дължимата цена за 1 тях в размер на 98,03 лв. По тази причина договор № 506002317 от 11.11.2021 г. бил прекратен по вина на ответницата и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД на 10.05.2018 г. били начислени и неустойки в размер на 100 лв. представляваща цената на невърнато оборудване предоставено за ползване към услугата фиксирана телевизия (А1 ТВ) – KSTB със сериен номер 743АЕF3747A7.

За горепосочените суми „А 1 България“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград, срещу която ответницата подала възражение, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че общият размер за задължението включва сумите:

1. 98,03 лв. – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М6798134 за периода на фактуриране 21.07.2022 г. - 20.12.2022 г.:

-

19,61 лв. по данъчна фактура№ 454125286/ 23.08.2022 г.

-

19,61 лв. по данъчна фактура№ 455621201/24.09.2022 г.

-

19,61 лв. по данъчна фактура№ 457139106/24.10.2022 г.

-

23,38 лв. по данъчна фактура№ 458633562/23.11.2022 г.

-

15,82 лв. по данъчна фактура № 460120631/23.12.2022 г/ 2. 100,00 лв. – представляваща цената на невърнато оборудване предоставено за ползване към услугата фиксирана телевизия (А1 ТВ) – KSTB със сериен номер 743АЕF3747A7, начислена в сметка № 900431280 от 15.01.2023 г.

3. 42,24 лв. – мораторна лихва върху горепосочените главници за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г., която сума представлявала сбор от сумите:

Искането на ищеца до съда е да бъде признато за установено по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Т. И. Д., с ЕГН: ********** дължи договор № 506002317 от 11.11.2021 г. с партиден номер М6798134 за периода 23.08.2022 г. до 01.03.2023 г. и приложения към него за сумата в размер на 240,27 лв. формирани както следва: 98,03 лв. - неплатени суми за предоставени и 2 неплатени електронни съобщителни услуги, 100,00 лв. – неустойка за невърнато оборудване, както и мораторна лихва в размер на 42,24 лв. върху горепосочените главници за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г, както и законната лихва върху сборната сума 198,03 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 305/2025 г. на РС - Димитровград.

Претендира разноските, направени в заповедното производство и в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Т. И. Д. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Твърди, че липсва сключен и подписан от договор №

506002317/11.11.2021 г. за електронни съобщителни услуги, противно на твърденията на ищеца, не е получавала електронни съобщителни услуги за периода 21.07.2022 г.-20.12.2022 г., за който период липсват и договорни отношения с ищеца. Приложените фактури за потребление за същия период били напълно произволни и неоснователни, от което следва, че иска в частта му за 98,03 лева е неоснователен и недоказан.

Неоснователен бил иска в частта за 100 лева- неустойка за невърнато оборудване, т.к., видно от Приемно-предавателен протокол от 04.08.2025 г., ответницата върнала на ищеца ,,приемник №743AEF3747A7" Оспорва иска частта за сумата от 42,24 лева- мораторна лихва в/у сборната главница от 198,03 лева за периода от 23.08.2022г.-20.02.2025 г., като неоснователен и недоказан и искането за законна лихва.

Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С протоколно определение от 17.09.2025 г. по делото съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по ГД № 900/2025 г. по описа на РС-Димитровград в частта, с която се претендира сума в размер на 100 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване, предявен от „А1 България“ ЕАД против Т. И. Д. с правно основание чл. 422, във вр. чл. 92 от ЗЗД.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител прави признание на исковете.

3

В становище процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на предявените искове съгласно чл. 237, ал 1 и ал. 2 ГПК. Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на такова.

По възражението на ответника, направено в съдебно заседание относно размера на мораторната лихва съдът след служебно изчисление върху уважената част от иска в размер на 98,03 лева за периода от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г., намира, че същата е в размер на 31,32 лева, като искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен над сумата от 31,32 лева до претендирания 42,24 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на 67,29 лева /25 лв. - държавна такса, и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 НЗПП/. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство съразмерно уважената част от иска в размер на 67,29 лева Ответникът претендира на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за прекратената част от производството, поради оттегляне на исковете претенции за посочените разлики в сумите съгласно протоколното определение по чл.

214, ал. 1 ГПК, които не са му присъдени с това протоколно определение от 17.09.2025 г., като няма пречка това да бъде сторено с настоящото съдебно решение, както и съразмерно отхвърлената част от иска. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което съдът на основание чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба за № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа намира, че адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева, като 4 съразмерно прекратената част от производството възлиза на 184,66 лева.

Водим от горното и на основание чл.237 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Д., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ************* съществуването на вземането на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1 за следните суми:

98,03 лева - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по договор № 506002317 от 11.11.2021 г. с партиден номер М6798134 за периода 23.08.2022 г. до 01.03.2023 г. и мораторна лихва в размер на 31,32 лева за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 21.02.2025 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 31,32 лева до претендирания 42,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 23.08.2022 г. до 20.02.2025 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 305/2025 г. по описа на РС – Димитровград.

ОСЪЖДА Т. И. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ************* да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1 сумата от 67,29 лева - разноски по настоящото дело и сумата от 67,29 лева разноски по ч.гр.д. № 305/2025 г. по описа на РС – Димитровград, сърамерно уважената част от иска

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1 да заплати на Т. И. Д., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, *********** разноски в размер на 184,66 лева на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 78, ал. 3 от ГПК.

5

Сумите могат да бъдат заплатени по следната посочена в заповедното производство банкова сметка на ищеца: IBAN: BG54UBBS81551060362324 BIC: UBBSBGSF Обединена българска банка АД

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 6