Определение № 35177 от 31.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35177 гр. София, 31.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110137708 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от 23.02.2023г. и подадена от „ФИРМА“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение от 08.12.2023г., с което издадената по делото заповед за изпълнение е обезсилена и заявителят „ФИРМА“ АД е осъден да заплати на В. С. Д. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита и съдействие.

Молителят развива съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На следващо място намира, че при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от нормата на чл. 7, ал.

7 НМРАВ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от В. С. Д., в който се оспорва искането като неоснователно.

Съдът като съобрази становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- заявител в производството. С оглед обстоятелството, че се оспорват разноските присъдени на насрещната страна, допустимостта на молбата не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 755/2022г., I г.о./.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Длъжникът е страна в заповедното производство със самостоятелни процесуални права, които той може да упражни едва след връчването на заповедта за изпълнение. Когато упражнената от длъжника защита е довела до обезсилване на заповедта за изпълнение /чл.

415, ал. 5 ГПК, чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК и пр./, исково производство по чл. 422 ГПК не може да се развие и указанията, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, не могат да намерят приложение. Нормата на чл. 81 ГПК, обаче, задължава съда да се произнесе по исканията на страните за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, поради което при обезсилване на заповедта за изпълнение, съдът е длъжен да се произнесе по искането на длъжника за разноски с изрично определение, доколкото липсва възможност те да бъдат присъдени по какъвто и да било друг начин. В съдебната практика няма спор по въпроса за дължимостта на сторените от 1 длъжника разноски в заповедното производство, когато не се е развило исково производство.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид характера на делото и материалния интерес по него, както и обичайния в практиката размер на уговаряните възнаграждение за защита на длъжника по такъв вид дела /около 400 лева/, намира, че претендираното от длъжника възнаграждение не се явява прекомерно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ФИРМА“ АД за изменение в частта за разноските на Определение от 08.12.2023г. постановено по ч.гр.д. № 37708/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2