Решение № 11092 от 27.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11092 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110110432 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно и обективно съединени искове от Г. А. Д. срещу „ А за заплащане: 1/ на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума в размер на 12 221,67лева – неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.02.2019г. до 26.04.2021г. , както и 2/ на осн. чл. 224 КТ сумата от общо 1362,40лева – нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2019г.- 2020г. , дължими по трудов договор № 34/01.04.2016г. и допълнителни споразумения към него, по който изпълнявала длъжността "готвач", като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 190/26.04.2021г. на работодателя на осн. чл. 325, т.1,КТ , ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „ А чрез процесуалния си представител –адв. Б. от САК, оспорва исковете по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ; и по чл. 224, ал. 1 КТ по размер, като твърди плащане на част от дължимото възнаграждение, а на следващо място релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.Претендира разноски за производството.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ:

Не се спори между страните, и от писмените доказателства, се установява, че по силата на трудов договор № 34/01.04.2016г. ищцата е започнала работа при ответника на длъжност "готвач", като по силата на Допълнително споразумение №77/02.01.19г. трудовото й възнаграждение 1 било определено на 560лв. , като било предвидено и допълнително възнаграждение от 18,90% за трудов стаж и професионален опит. С Допълнително споразумение №114/02.01.20г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищцата било определено на 610лв., и дължимо допълнително възнаграждение от 19,80% за трудов стаж и професионален опит. С Допълнително споразумение №156 /01.07.20г. основната заплата на ищцата е увеличена на 800лева с 20,70% допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Трудовият договор е сключен за неопределено време, при осем часов работен ден, с периодичност на изплащане на основното и допълнителни трудови възнаграждения до 10то число на следващия месец, със срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 30 дни – за двете страни и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни . Трудовото правоотношение (ТПО) е прекратено със заповед № 190/26.04.2021г. на осн. чл. 325, т.1 от КТ.

Приложена и приета е заповед на работодателя № 192/29.01.19г. въз основа на молба , подадена от ищцата, с която й е разрешено ползването на платен отпуск от 5 работни дни , считано от 28.01.19г. до 01.02.19г. ; а със Заповед № 263/01.11.19г.- ползването на 40работни дни платен отпуск за периода от 01.11.19г. до 26.12.2019г.; със Заповед № 353/01.10.20г.ползването на 20 работни дни платен отпуск за периода от 01.10.20г. до 28.10.20г.Представена и приета по делото е и ведомост за заплати за процесните периоди , както и разписка с № 0200013386682893/01.07.2021г. за извършен банков превод по сметка на ищцата за сума в общ размер на 377,43лева, от която – за болнични -96,56лева , и за отпуска -276,52лв. от „А .

По искане на ищцата съдът е задължил ответната страна да представи в оригинал оспорени разплащателни ведомости за заплати и молби за отпуск , като ищцата е оспорила положените подписи в разплащателни ведомости за м. 06.,07.,08.,09 и м.11.2018г., както и за м. 06. И м. 07.2019г., , и за месеците 02,07,08,11 и 12.2020г. срещу името си за получено трудово възнаграждение, както и подписите си, положени в молба за отпуск от 01.10.19г. за ползване на 20 дни отпуск за 2019г., и в молба от 03.12.20г., молба от 30.09.20г. и молба от 12.11.17г. за използване на 20 дни платен отпуск. От заключението на допуснатата единична съдебно-почеркова експертиза се заключава от вещото лице Цветанова, че подписите на разплащателни ведомости за заплати м. 06, м.07, м. 08., м.09, м.11.2018г., м. 07.2019г., както и подписите в посочените молби за отпуск не са изпълнени от ищцата Г. Д..

В заключението си вещото лице посочва , че подписите, положени в графа „Подпис“ на разплащателни ведомости за заплати за м. 06.19г., месеците 02, 07,08,11 и м.12 за 2020година вероятно са изпълнени от Г. Д..

Поради направено оспорване на експертизата, и при уважено доказателствено искане на ищцата, съдът е допуснал тройна съдебно-графолочгична експертиза , според заключението на която подписите срещу имената на Г. А.

Д. в платежни ведомости на „А за м. 06.2019г., м. 02.20г., м. 07.20г., , м.

08.20г., м.11,20г. и м.12.2020г. са положени от ищцата Г. А. Д..

2

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на св.

Цветан Андреев, чиито показания съдът намира за неотносими, доколкото от тях става ясно, че в рамките на исковия период същият е работил в обект на ответното дружество, находящ се в гр. София, а по същото това време ищцата е престирала труд в полза на работодателя на обект, находящ се в гр.

Ахтопол.

В показанията си пред съда св. К.К. поддържа, че е работил с ищцата в периода от 2018 до 2020г. на обекта на ответника в гр. Ахтопол, като трудовото възнаграждение се изплащало на ръка срещу подпис във ведомост.

Свидетелят бил чувал от ищцата, че не й е заплащано редовно цялото възнаграждение , като е присъствал на разговор на ищцата с управителя на обекта, при който и е отговаряно , че няма оборот за заплащане на дължимото й се възнаграждение.

От показанията на св. А.Т. –служител в ответното дружество на обекта в гр. Ахтопол, се установява, че трудовите възнаграждения са изплащани на ръка , ежемесечно, като подписите във ведомостите за заплати понякога били полагани и след 2-3месеца, тъй като счетоводството на ответното дружество се намирало в град София. Според свидетелката ищцата редовно е получавала възнаграждението си, като невинаги се е подписвала за това.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Кръстев и Тонева в частта и доколкото кореспондират и с останалите, приобщени по делото доказателства.

По иска по чл. 128 от КТ.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и размера на трудовото възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил в цялост задължението си да заплати уговореното трудово възнаграждение. Доколкото от събраните гласни доказателства се установи , че заплатите са получавани от служителите на ответника чрез изплащането им на ръка и срещу подпис във ведомост, както и предвид представените от страна на ответника ведомости за заплати, вкл. в оригинал, и предвид неоспорването на една част от подписите върху ведомостите срещу името на ищцата, както и с оглед на заключението по графологичните експертизи , съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на трудово възнаграждение на ищцата единствено по отношение на месеците

01,02,03,04, 2021година и за м.

07.2019г. / с оглед липсата на подписи във ведомостите и заключението на вещите лица/.

Ето защо, съдът намира иска за частично основателен и доказан за времето м.07.2019г./ незаплатено възнаграждение в размер на 520,59лв./ и за месец 01. 2021г./ незаплатено възнаграждение в р-р на 749,29лв./, за м. 02.21г./ 749,29лв./, за м. 03.21г. /749,29лв./ и м.

3

04.21г./428,16лева/ и за размер от общо 3196,62лева, изчислен от съда по реда на чл. 162,КТ на база представените от ответника ведомости за изплатени възнаграждения, и след приспадане на заплатените от ответника възнаграждения съобразно представената ведомост и заключението на графологичната експертиза, че ищцата се е разписала относно получена заплата за месеците 06.2019г. и за месеците 02,07,08,11 и 12.2020г., както и предвид неоспорване на подписа върху ведомостите за останалите месеци в рамките на процесния период.

Или искът следва да бъде уважен за посочените месеци и до размер от общо 3196,62лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 12 221,67лева.

Относно възражението за давност, релевирано от ответника с отговора, съдът го намира за неоснователно, доколкото изискуемостта на най-старото вземане за незаплатено трудово възнаграждение е възникнала на 10.03.2019г., а исковата претенция е заведена на 28.02.2022г., т.е. вземанията за трудови възнаграждения не са погасени по давност.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск включва два елемента във фактическия си състав, а именно - прекратяване на трудовото правоотношение и работникът да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова регламентация - чл. 224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ), се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. По делото е установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от 26.04.2021 г., като в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е разпоредено изплащане на ищцата на обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 КТ . Доколкото от представената от ответника разписка на л. 43 от делото /неоспорена от ищцата/ се установява , че на 01.07.21г. , от страна на работодателя е заплатена сума в размер на 276,52лева като обезщетение за неизползвана отпуска , както и доколкото не се оспорва ползването на отпуск в размер на 5 работни дни за 2019г. за периода 28.01.19г. до 01.02.19г., разрешен със заповед № 192/29.01.19г. на основание молба от 27.12.2018г. , то следва от претендирания от ищцата размер да се извади заплатената от ответника сума, а така също и равностойността на използваните пет дни от полагаемия за 2019г. платен годишен отпуск. Размерът на полученото от ищцата нетно възнаграждение - това за м. 12.2019г. (обезщетението по чл.

224, ал. 1 КТ е претендирано като нетна сума, поради което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както е направено от ищеца и се произнася за нетния размер на обезщетението), служи за база при определяне на среднодневното трудово възнаграждение и за изчисляване на обезщетението, като през този месец ищецът е отработил повече от 10 работни дни. В конкретната хипотеза се установява, че на ищеца 4 се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определено за 15 дни за 2019г. / доколкото са използвани пет дни платен годишен отпуск от полагаем в р-р на 20дни/ и възлизащо в нетен размер на 354,95лева, определено от съда по описания по-горе начин. Ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати дължимото обезщетение на ищеца за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., поради което същото е дължимо в определения от съда размер. По отношение на неизползвания платен годишен отпуск за 2020г., доколкото не се установява ищцата да е използвала такъв / предвид заключението на съдебно-графологичните експертизи/ и при полагаем платен годишен отпуск в размер на 20 дни , изчислен по описания по-горе начин размерът на обезщетението се явява дължим в размер на 681,17лева , от която сума следва да се приспадне заплатената от ищеца в размер на 276,52лева с разписка от 01.07.21г., или дължимото за 2020г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищцата е в размер на 404,65лева. Ето защо, съдът намира исковата претенция за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.- 2020г. за основателна и доказана по размер за сумата от 759,60лева , като за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.