Решение № 1331 от 16.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Плевен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430106171 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.108 ЗС.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

Д. Н., ЕГН**********, *** против ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, придобити въз основа на договор за доброволна делба от 29.12.2021г., останали в наследство от Д.С.А.:

- Поземлен имот с идентификатор **********, площ 6999 кв.м., местност „***“, землище на ***;

- Поземлен имот с идентификатор **********, площ 3000 кв.м., местност „***“, землище на ***;

Твърди, че съгласно договор за наем от 14.10.2021 г., сключен между Б.П.А. (съсобственик към онзи момент) и ответника „***“ ООД, същият е получил право да ползва земеделските земи за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2022 г. Твърди, че договорът е бил сключен само от една съсобственичка - Б.А., която при делбата от 29.12.2021 г. не е получила земеделски имоти, а имотите, предмет на делбата, са предоставени изцяло в дял на ищеца. Излага аргументи, че съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗЗД договорът за наем, сключен за повече от три години от лице, което няма право да се 1 разпорежда със съответния имот, е действителен само за срок от три години спрямо не участвалите съсобственици. ВКС последователно приема, че в такива случаи наемното правоотношение е противопоставимо на новите собственици най-много за срок от три години (Решение № 50/21.06.2022 г. по гр.д. № 1666/2021 г., II г.о.). Твърди, че в настоящия случай срокът от три стопански години (2022/2023, 2023/2024, 2024/2025) е изтекъл към 01.10.2025 г., поради което ответникът няма правно основание да продължава да държи и обработва имотите на ищеца. Твърди, че въпреки изтичането на срока, ответникът продължава да държи имотите, да ги обработва и да извлича плодове от тях, с което препятства ищците да упражняват правото си на собственост.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаните по-горе имоти: - Поземлен имот с идентификатор **********, площ 6999 кв.м., местност „***“, землище на ***;

- Поземлен имот с идентификатор **********, площ 3000 кв.м., местност „***“, землище на *** и ответника „***“ ООД да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имотите, подробно описани в исковата молба.

Претендира направените по делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 18.08.2026 г., като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване 2 на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 434,59 евро./ 25,56 евро + 409,03 евро/

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, **********, със седалище и адрес на управление: ***, че С. Д. Н., ЕГН**********, *** е собственик на основание договор за доброволна делба на следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор **********, площ 6999 кв.м., местност „***“, землище на *** и

Поземлен имот с идентификатор **********, площ 3000 кв.м., местност „***“, землище на ***

ОСЪЖДА ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на С. Д. Н., ЕГН**********, *** на следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор **********, площ 6999 кв.м., местност „***“, землище на *** и

Поземлен имот с идентификатор **********, площ 3000 кв.м., местност „***“, землище на ***

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, **********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на С. Д. Н., ЕГН**********, *** сумата от 434,59 евро направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 обжалване.

3

ГПК, не подлежи на

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4