Решение № 2866 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110210273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. А., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 8150/25.04.2023г., издадено от В.Б.А. - Началник отдел „***” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание „Глоба“ в размер на *** /***/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и ал. 2 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и нарушение при прилагането на материалния закон. Оспорва се компетентността на наказващия орган. Сочи, че фактическите констатации в АУАН и НП не отговарят на действителността. Излага, че отговорността на водача е следвало да бъде ангажирана съгласно правилата на ЗДвП, а не по Закона за пътищата, тъй като субект на отговорността по ЗП са регистрираните превозвачи, а за водачът не тежало задължението за снабдяване с разрешение за извършване на конкретния превоз на товар. Излага, че за водача на ППС не е вменено задължение по ЗП за проверка дали параметрите на ППС надвишават максимално допустимите норми. Оспорва годността на измервателните уреди. Възразява срещу размера на наложената глоба. Моли съда за отмяна на наказателното постановление, евентуално – да го измени като намали размера на наложеното наказание до законоустановения минимум.

В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от НПК, подадено преди даване ход на делото в съдебното заседание доводите относно незаконосъобразността на издадения санкционен акт са преповторени.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Т., който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата, като сочи, че водачът не е могъл да формира вина за вмененото му нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От упълномощен от нея главен юрисконсулт към Агенция „Пътна инфраструктура“, преди даване ход на 1 делото в съдебно заседание, е постъпило възражение срещу жалбата, като се претендира нейната неоснователност. Отправена е молба за потвърждаване на издадения санкционен акт като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

От фактическа страна се установи следното:

На 28.03.2023 г., около 13:00 часа, по път II - 18, И. Г. А. управлявал моторно превозно средство с четири оси, марка „***”, с рег. № *** (собственост на „***), като се придвижвал в посока от с. Чепинци към с. Лозен и превозвал дренажен камък. В участъка от пътя, в района на км 32+500, превозното му средство било спряно за проверка от служители при Агенция „Пътна инфраструктура” - свидетеля Б. К. П. и колегата му А.М.А. - и двамата на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при АПИ. В хода на проверката, след извършени измервания с ролетка с идент. №1307/18/ (5 м) и електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „PW-10“ №К0200009, било установено, че при измерено разстояние между осите от 1,40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), поради което ППС било идентифицирано като тежко. Превишаването на нормата възлизало на 11,450 тона. Като установили гореизложеното, проверяващите изискали от водача да им предостави издадено разрешение за движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата, по предварително зададен маршрут. Такова обаче не било издадено, поради което и Й. не разполагал с него.

При така установените факти свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл. № 0009502/28.03.2023 г. за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС без разрешително, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на тежко ППС, което да касае маршрута на придвижване и установеното тегло. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „А” от ЗП, вр. чл.8, ал.1 и ал. 2, чл.7, ал.1, т.5, б. „В“ и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А.А. и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 8150/25.04.2023г. от В.Б.А. - Началник отдел „***” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на *** /***/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „А“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и ал. 2 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитания пред съда свидетели П., както и в приобщените реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за измерване на превозно средство №0000026/2023, свидетелство за регистрация част I на МПС, документ, придружаващ стоката, пътен лист, Заповеди №РД - 11-246/31.03.2022 г. и № РД-112 247/31.03.2022 г. и пълномощно от председателя на управителния съвет на АПИ, обратна разписка за връчване на наказателно постановление, писмен отговор от АПИ, с приложени към него пълномощно за процесуално представителство, заповед №А- 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, декларации и сертификати за съответствие и документи, удостоверяващи периодична проверка на средство за измерване – ролетка № 1307/18 (5 м.) електронна везна PW-10 с №К0200009.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. относно обстоятелствата около проведената проверка, констатираното нарушение и съставянето на съставяне на АУАН. От показанията му, преценени наред с останалия доказателствен материал, се установи категорично липсата на издадено разрешение от АПИ за движение в рамките на специалното ползване на пътищата на тежко ППС, с оглед тежестта му. Показанията на свидетеля са логични и последователни и именно поради това съдът прие, че че жалбоподателят е управлявал ППС, попадащо в категорията „тежко ППС“, за което не е имало издадено разрешение по установения за това ред за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя - АПИ. Този извод еднопосочно се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства, в частност протокола от измерване с електронна везна, съпровождащия превозвания товар документ, в който се различава ясно тонажът на натоварения товар, документи за управляваното от жалбоподателя превозно средство.

Съдът се доверява на резултатите от извършеното измерване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, тъй като от писмените доказателства се установява техническата годност на използваните в случая средства за измерване. Използваната при проверката везна е тип „PW - 10“, с №К0200009, от четвърти клас на точност, max - 10 000 кг/20 000 кг., с неавтоматично действие. Със заповед № А - 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е определена периодичност на последващите проверки на този тип везни от една година. От заявление за проверка № 000029-31174/12.06.2023 г. и от метрологичните знаци за премината периодична проверка на техническата изправност на процесната везна се установява, че същата е преминала последваща проверка на техническата изправност към 12.06.2023 г.

Годността на средството, с което е извършено измерването, се установява и от ЕО декларация за съответствие (л. 45-46) и сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, издаден от Български институт по метрология (л. 47-48).

От приложения сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 се установява, че ролетка №1308/18/, с която е извършено измерването на разстоянието между осите, отговаря на законовите изисквания.

От приобщените по делото *** на председателя на управителния съвет на АПИ се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да издават АУАН, респ.

НП.

С оглед гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентно органи.

Материалната компетентност на органите в случаи на установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата се регламентира от разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП.

Правилото на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП делегира правомощия за издаване на наказателни постановления за нарушения по републиканските пътища на председателя на Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията. Такъв е и настоящият случай, видно от Заповед № *** на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (удостоверяваща компетентността на актосъставителя) и Заповед №*** (удостоверяваща компетентността на АНО). В тази връзка възражението на жалбоподателя за липса на компетентност се явява неоснователна.

На следващо място, съдът намира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – в законоустановената форма и съдържащи задължителните реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице 3 е пълно съвпадение между изложената фактическа обстановка в АУАН и в атакуваното НП.

В описанието на нарушението се откриват всички релевантни към отговорността на жалбоподателя факти. Ясно установима е и волята на санкциониращия орган относно конкретния негов вид, като той съответства на възприетата и приложена правна квалификация. В НП са обсъдени фактите, касаещи натоварването на осите на пътното превозно средство и допуснати превишения на допустимите по закон параметри.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок , а обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че както АУАН, така и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 53, ал.1, т.1 от ЗП, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на *** /***/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и ал. 2 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).