Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 13.05.2026, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1206/2025
Вид
Решение № 129
Подписан
13.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Гергана Точева Стоянова Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 2 и ал. 5 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.289 · Търговски закон
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. гр. Димитровград, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Т. С. Д. при участието на секретаря П. Ст. Д. като разгледа докладваното от Г. Т. С. Д. Гражданско дело № 20255610101206 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б ет.2 ап.5 в качеството му на пълномощник на Т. Х. Х., с ЕГН: ********** , с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ул. ********* със съдебен адресат по делото: гр.Пловдив, ул.

„Парк Отдих и Култура“ № 3Б ет.2 ап.5, против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.

2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., с предмет на исковете чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Допусната за съвместно разглеждане е насрещна искова молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 – 46 с искане да се постанови решение, с което да се осъди Т. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 - 46, следната сума, като исковете са предявени при условията на евентуалност: сумата от 3,18 евро, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък на основание чл. 23 от ЗПК от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, тъй като след предявяване на насрещната искова молба ищцата, в случая насрещния ответник Т. Х. Х., е извършила няколко плащания, с които е погасила част от 1 претендираната от дружеството сума.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 З3Д и насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК, при условията на евентуалност.

В исковата молба ищецът твърди, че подзащитната му е страна по Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, при срок от 18 вноски. Съгласно договор за кредит № 5441113/09.05.2025г, подзащитната ми получава заемната сума от 500 лева, и общо дължима сума с лихва 718.20 лева, при срок на кредита 18 вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, доверителя ми сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство №5441113/09.05.2025г, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 379.80 лева. Считам, че Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на чл.4 от договор за кредит№5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Считам и, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните: На първо място, Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от 2 общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин подзащитната ми, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока е й практиката на съдилищата в страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение № 261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд – Пловдив. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на 4

ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Ако съдът, счете че Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е действителен, в условията на евентуалност, считам че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения: Така посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на доверителят ми е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, доверителят ми е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да 5 прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП . На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение на втория установителен иск, считам, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.