Протокол № 162 от 17.12.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 162 гр. Варна, 15.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500512 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

Въззивникът БР. Д. Л. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна ИВ. Г. В. , редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. С.Л., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. № 261195/29.01.21г., допълнена с уточняваща молба вх. № 261606/08.02.21г., подадени от Б.Н. Л. от гр. София чрез адв. Д. Д. от АК-Варна, против решение № 260711/30.12.20г. по гр. д. № 605/20г. на ОС-Варна, в частта му, с която по иска на И.Г. В. – К. от гр. Добрич против Б.Н. Л. от гр. София е унищожено 1 саморъчно завещание от 12.08.16г. на В.И.А., ЕГН **********, б. ж. на гр.

Варна, починала на 07.12.19г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.20г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, район на действие – ВРС, с което В.И.А. е завещала на Б.Н. Л. собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта , тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава, на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН. Изложени са подробни съображения за недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита се, че за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като макар и същата да е законен наследник на завещателката, то по делото са налице данни за наличието на предходно съставено завещание през м. 02.2010г., което е в полза на друго лице – също извън кръга на законните наследници, какъвто е и настоящият ответник. Поради това и ако второто завещание от 12.08.16г. бъде унищожено, както претендира ищцата, то на осн. чл. 38 вр. чл.

39 от ЗН и при липсата на изрична отмяна на предходното завещание от 2010г., то именно последното ще е запазило действието си. Това положение не се променя и след сключването на 06.04.11г. на договор за издръжка и гледане (с който е прехвърлена собствеността върху апартамента в гр. Варна), както и след постановеното неприсъствено решение № 1667/28.12.16г. по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, с което е бил развален посоченият алеаторен договор (тъй като завещателката В.А. към м. 08.16г., когато е предприела и действията по подаване на исковата молба по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, също не е била способна да извършва валидни правни действия). Поради това се счита, че на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд е длъжен служебно да изследва въпросите за допустимостта на обжалваното решение, преценено по критерия правен интерес с оглед очертаната по-горе „нормативна взаимовръзка“ на правните последици на двете сделки – завещанието и договора за издръжка и гледане. Поради това се поддържа, че е налице доказателство, за чието събиране не е настъпила преклузия по посочените погоре причини /служебното задължение на съда да следи за наличието на правен интерес от предявения иск/ - завещанието от 16.02.10г., което е приложено по ДП № 406/2020г. на ОД на МВР-Варна. Отправеното искане до настоящия съд е да се изиска цитираното завещание от 16.02.10г., приложено по посоченото досъдебно производство.

2

Отделно от това се поддържа, че решението на ВОС в обжалваната му част е неправилно, тъй като изслушаните заключения на комплексните психиатрични и психологични експертизи не са основани на събрания по делото доказателствен материал и направените от експертите заключения не кореспондират с писмените и гласните доказателства по делото, а съставляват общи теоретични медицински твърдения относно характера на заболяването на завещателката и обикновеното му развитие. Допълва се, че показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна са били тенденциозни, тъй като самите те имат интерес от унищожаването на завещанието от 12.08.16г.

Поради това и съдът не е бил длъжен да възприема заключенията на вещите лица на осн. чл. 201 от ГПК.

Сочи се, че са налице и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като не е било уважено искането на ответника да бъдат разпитани още двама свидетели след изслушване на заключението на повторната комплексна експертиза, чийто впечатления за състоянието на В.А. са били непосредствени и то за периода от м. 08.16г. до м. 02.2017г. – д-р В.Х., управител на дома, в който е била настанена А. и нотариус Р.Р., рег. № 104 на НК, от гр. София, заверила подписа на А. върху пълномощното от 06.02.17г. Отправено е до въззивния съд искане за допускане до разпит на посочените свидетели за посочените факти – че В.А. към посочения момент на 2016г. е била способна да разбира и да ръководи действията си.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, ведно с направеното допълнение с уточняващата молба, подаден от И.Г. В. – К. от гр. Добрич чрез адв. Сн. Л. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Направен е анализ на писмените доказателства по делото, вкл. и тези, съставляващи част от приобщената по делото прокурорска преписка № 15263/16г. по описа на ВРП /пр. № 436000-8942/16г. на ІІ РУ на ОД на МВРВарна/, от които може да се установи, че към м. 08.16г. и м. 09.16г. В.А. изключително под въздействието на ответника е подписвала попълнени от други лица документи. Изложени са и подробни съображения защо съдът правилно е кредитира заключенията на вещите лица по медицинските 3 експертизи. Споделя се становището на първоинстанционния съд, че доказателственото искане на ответника за разпита на още двама свидетели е било преклудирано, тъй като страната е имала възможност да иска разпита им още с отговора на исковата молба, а не по повод заключението на повторната комплексна експертиза. Освен това на практика чрез свидетелски показания се цели опровергаване на експертно становище. Счита се, че за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, тъй като тя е законна наследница на починалата завещателка В.А.. Освен това е налице и стабилен съдебен акт, който обвързва със сила на пресъдено нещо, вкл. и ищцата на осн. чл. 298, ал.

2 от ГПК, че договорът за издръжка и гледане е развален по съдебен ред с влязло в сила решение. Именно поради това, че сключването на този договор за издръжка и гледане по отношение на апартамента в гр. Варна е станало след съставянето на завещанието от 2010г., то последното на осн. чл. 41 от ЗН следва да се приеме за отменено, независимо от връщането на имота в патримониума на завещателката след решението по гр.д. № 1880/16г. на ВОС.

Счита се, че с наведените правни твърдения с уточняващата въззивната жалба молба, ответникът предявява чужди права – тези на Д.Н.. Наред с това наличието на твърдения, че В.А. не е била способна да завещава /както и да подава исковата молба през м. 08.2016г./, то се счита, че е налице признание на иска по настоящото дело от ответника. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. Противопоставя се на допускането на доказателствата, посочени във въззивната жалба.

Въззивната жалба е била подадена в срок и констатираните от администриращия съд нередовности са били отстранени след връщането на делото от въззивната инстанция, поради това същата е допустима.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано и поради това е влязло в сила в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от ищцата против ответника иск по чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на пълномощното от 12.08.16г. поради неспазване на формата като ненаписано и неподписано от завещателката В.И.А..

Съдът, с определението си от разпоредително заседание от 10.11.2021 г. е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника БР. Д. Л. за допускане до разпит при условията на призоваване на двама свидетеля и изискване на завещание от 16.02.10г., съставено от В.И.А., което е приложено 4 по ДП № 406/2020г. на ОД на МВР-Варна.

АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам направените възражения във въззивната жалба и направените въз основа на тях доказателствени искания.

По отношение на отказа да бъдат допуснати нови доказателствени искания, представляващи разпит на посочените във въззивната жалба лица, считам, че искането на предходния колега, така както е направено при изслушването на втората комплексна експертиза, не е било преклудирано, тъй като ГПК не дава превес и сила на едно доказателство пред друго. Няма никаква пречка, когато дадено становище на вещи лица, изразено в експертиза, е направено за противопоставяне на това становище да бъдат допуснати свидетелски показания. Именно за това има нарочен текст в ГПК, че съдът не е длъжен и може да не се съобрази с изготвеното заключение на вещите лица в приетата по делото експертиза. Вярно е, че свидетелите са могли да бъдат поискани с отговора на искова молба или в първо заседание, но след като това доказателствено искане е направено именно за доказване на обстоятелства, различни от твърдените от вещите лица, то считам, че същото е било относимо и допустимо, евентуално би изпълнило и изискването и необходимостта от събирането на тези доказателства, каквато възможност процедурата пред въззивния съд ГПК позволява. В този смисъл ще Ви моля да преразгледате Вашето определение и евентуално да го отмените.

По отношение на другите възражения относно допустимостта на иска, само да уточня, че считам, че не във всички случаи, когато дадено лице законен наследник на лице, спрямо което е извършена разпоредителна сделка, притежава правен интерес. Правен интерес е налице тогава, когато би била внесена промяна по силата на съдебен акт в правната и икономическата сфера на законния наследник. Б.Л. смело можеше да заяви, че е лице, което се ползва от завещателното разпореждане, първото което е направено в полза на дъщерята на единия от свидетелите, воден от ищцовата страна, при което при унищожаване на настоящото завещание, по посочените от мен причини, според мен той би бил универсален правоприемник отново на В.А..

Дотолкова доколкото ние знаем, че в завещанието като правоприемници са посочени водените свидетели от ищцовата страна, то при евентуално изискване на завещанието щеше да бъде съобразено дали като заинтересовано 5 лице Б.Л. щеше да има основание да поиска от районен съд да насрочи производство, в което свидетелите от първата инстанция да уточнят дали приемат така направеното завещателно разпореждане в тяхна полза или не го приемат. Действително по системата на нашето наследствено право наследяването не настъпва автоматично и този, който се ползва от завещателния акт следваше да изрази становище дали го приема или не го приема. Ако свидетелите бяха приели завещателното разпореждане, то спорът щеше да се повдигне между тях и Б.Л., а не между Б.Л. и ищците и въззиваеми страни в настоящото производство. От тази гледна точка поисках да приобщим това завещателно разпореждане, евентуално ако същото действително е в полза на водените от ищците свидетели щяхме да проведем процедурата пред районен съд. Такава не би била допустима пред Вас, тъй като единствено Закона за наследството повелява, че страна по тази процедура дали се приема или не завещателното разпореждане, ако правоприемника е страна по делото, каквато свидетелите не са. От тази гледна точка бях направил това доказателствено искане.

АДВ.Л.: Оспорвам въззивната жалба изцяло. Поддържам подадения от мен отговор. Моля да приемете, че не следва да уважавате доказателствените искания. По отношение на исканите свидетели считам, че ответникът по делото е можел в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд да поиска повече на брой свидетели и техния разпит, който да се осъществи в това производство не като доказателство за опровергаване на заключение на вещи лица, а просто за доказване на факти, които трябваше да посочат. За мен да се искат свидетели за опровергаване на заключение на осем вещи лица, е искане, което не следва да бъде допуснато, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства от разпитаните четирима свидетели. И ако съдът беше разпитал по един бихме могли да помислим, че са недостатъчен брой, но те са разпитани по двама свидетели на всяка страна. Смятам, че след този разпит и след разпита на единична и тройна експертиза, искане за доказателство в този смисъл е преклудирано и не следва да бъде уважавано.