Решение № 467 от 03.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 03.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330208356 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З.А.Н., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв.

Л.М. против Електронен фиш серия К № 4630312 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при определянето на наказуемата скорост да не е приспадана максимално допустима грешка от минус 3 км/ч от стойността на измерената скорост от автоматизираното техническо средство. Взема становище да не е посочено точното място на извършване на нарушението. Моли електронният фиш да бъде отменен. С допълнително становище с вх. № 8665/03.02.2022 г. от адв. Л.М., с пълномощно по делото, се поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, a фактическите изводи относно ограничението на скоростта за движение да са недоказани.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б. оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни 1 реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и че разрешената в този участък стойност на скоростта е 60 км/ч, която да е сигнализирана с пътен знак В26, правилно да е определен и размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената скорост в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от З.А.Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 10.05.2021 г., установено от справка от АИС АНД на лист 5 от делото, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.05.2021 г. съгласно датата върху клеймото на пощенския плик, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.01.2021 г. в 12:02 часа по републикански път № I-8 на км 213+230 в посока запад жалбоподателят З.А.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 97 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743 CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 100 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 97 км/ч.

За това деяние и против жалбоподателя Н. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4630312, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било 2 наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИ/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху него. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-2860/26.01.2021 г. (лист 7 от делото) се установява, че на дата 25.01.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е заснела статични изображения с номера от 0451303 до 0451926, с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол републикански път I-8, км 213+230.

От снимка № 0451466 от радар с № 11743 CA се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 100 км/ч, а заснемането е извършено на 25.01.2021 г. в 12:02 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя З.А.Н..

От писмо с вх. № 3906/18.01.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява, че към дата 25.01.2021 г. пътният участък на км 213+230 от републикански път I-8 Пазарджик – Пловдив в посока запад попада след пътен знак В31 „Край на забраната за изпреварване“, монтиран на км 213+340 /ляво/ от път I-8. Установява се, че за посоката на движение запад при км 213+230 от републиканския път I-8 няма въведени забрани с пътен знак В26 (60 км/ч). Изяснява се още, че вертикалната сигнализация от постоянната организация на движението е монтирана през месец септември 2020 г. и е налична към дата 25.01.2021 г., както и че нарастването на километража на пътя е в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 25.01.2021 г. в 12:02 часа по републикански път I-8, км 213+230 в посока запад (от гр. Пловдив към гр. Пазарджик) жалбоподателят Н. е управлявал собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *** със 3 скорост от 97 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е от гр. Пловдив към гр. Пазарджик и следователно автомобилът се е движил в посоката по намаляване на километража на пътя.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че при движението си на описаните в ЕФ време и място при избиране на скоростта си на движение е превишил максимално допустимата скорост, чиято стойност е била сигнализирана с пътен знак В26. От постъпилата по делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр.

Пловдив, приета като писмено доказателство, се установява, че в процесния пътен участък няма въведени забрани с пътен знак В26, не са предвидени ограничения на скоростта на движение, а вертикалната сигнализация е изпълнена в съответствие с одобрения проект за организация на движението.

Установява се и че интересуващият делото пътен участък се намира след монтиран на км 213+340 от същия път знак В31, който съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП е знак за отменяне на въведена забрана и има следното наименование: „Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош“.

Следователно за пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението, не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци. Щом в този участък от пътя поведението на водачите на ППС при избирането на скоростта им на движение не е било регулирано от пътен знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч.

По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Н. не е извършил административното нарушение, вменено му във вина с обжалвания електронен фиш. Фактическите изводи в обстоятелствената част на фиша досежно действащото ограничение на скоростта са необосновани, като неправилно е прието, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. В резултат от погрешно установената фактическа обстановка неправилно е приложен и материалният закон, като жалбоподателят е санкциониран за свое деяние, което в действителност не осъществява състав на административно нарушение. Това налага обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Съдът намира, че именно Областно пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която следва да предоставя надлежна информация дали към даден момент на определен 4 участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и сигнализацията с пътни знаци и маркировка. По тези съображения информацията относно организацията на движението по процесния републикански път, предоставена от териториалното поделение, на чиято територия се намира пътният участък, се цени от съда като определяща и достоверна.

Действително в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ максимално допустима скорост от 60 км/ч, и така съществува противоречие между отразеното в протокола от една страна и справката, постъпила от стопанина на пътя и отговаряща на проекта за организация на движението, от друга страна. Това разминаване е възможно да се дължи на различни причини: