Решение № 38 от 21.07.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велики Преслав, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20243610200337 по описа за 2024 година Производството по ВАНД 337/2024 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Ф. М. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.****** срещу НП №24-0323-000786/21.10.24г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба" в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като се изтъкват аргументи за неизвършване на вмененото административено нарушение.

Предвид на изложеното се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи, изтъквайки нарушаване правото на защита на жалбоподателя и несъставомерност.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание, като такъв няма и от призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2024г. около 15,30ч., свидетелите Д. и П. -полицейски служители в РУ В. Преслав, изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Върбица.

Докато се придвижвали по ул. „Възраждане" в посока ул. „Тича" забелязали, че срещу тях се движел трактор, който се управлявал от познатия им по служба Ф. М. М. от гр.

Върбица. Полицейските служители се придвижили до него и спрели, за да извършат проверка на водача - Ф. М.. При проверката констатирали, че управляваното от него 1

МПС - трактор с номер на рама YM14001D-812657, бил без поставени регистрациони табели, което обстоятелство индикирало, че същият не е регистриран по надлежния ред. При беседа със св. М. той потвърдил, че тракторът нямал регистрация по предвидения от закона ред, тъй като го закупил преди няколко години с цел продажба.

С оглед констатираното, св.Д., съставил АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - за управление на нерегистрирано МПС.

Същият бил подписан без вписани възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 10.07.2024 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - Велики Преслав била сезирана Районна прокуратураШумен, след като преди това с мотивирана Резолюция №24-0323-М00034/12.7.2024г. административнонаказателното производство по АУАН от 10.07.2024 г. било прекратено. С Постановление от 11.10.2024 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност на извършено по чл.345, ал.2 от НК деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ - В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на Ф. М. производство. Същото се финализирало на 21.10.2024 г., когато било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция „Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС" за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания св.Д. касателно основните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел, считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. В унисон с доказателствена съвкупност са и показанията на св. П., присъствал по време на проверката, извършвайки я, като неговите свидетелски показания, изцяло кореспондират със заявеното от страна на актосъставителя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В атакуваното НП е посочено, че същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с Постановление от 11.10.2024 г. на прокурор от ШРП е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката е изпратена на РУ Велики Преслав за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на 2 административнонаказателна отговорност, като АНО е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство. Посочената разпоредба от ЗАНН, въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че по случая не е образувано наказателно производство и санкционираното с НП лице не привлечено в качеството на обвиняем. Доколкото и Постановлението за отказ да се образува наказателно производство не е сред актовете, които има предвид чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и този прокурорски акт не се ползва с формална и материална законна сила, тъй като по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство(в този см. и Решение на ВКС № 60160/6.10.2021 г., I н. о.), то и няма допуснато нарушение на принципа „ne bis in idem".

Настоящия съд не релевира и така направеното възражение свързано с нарушено право на защита.

Безспорно при произнасянето си по преписката, АНО не е обвързан от изводите на прокурора относно релевантните факти за ангажиране на отговорност за извършено административно нарушение на конкретното лице, като и именно приетите факти на нарушението предопределят преценката за законосъобразност и обоснованост на издадения административнонаказателен акт, доколкото те очертават и рамките, в които наказаният осъществява защита срещу вмененото му нарушение. В случая, не се доказа и установи по делото, че не жалбоподателя, а друго лице е управлявало колесния трактор, въпреки личните обяснения на М., и показанията на неговата съпруга в тази насока, като съдът отчита, че субекта, от когото изхождат е пряко заинтересован от изхода на спора, за разлика от полицейските служители, които нямат пряк интерес от разрешаването му. В този аспект съдебният състав приема, че фактическите обстоятелства, относими към елементите от състава на аминистративнонаказателната норма са идентични с тези посочени и в НП и относими към извършено нарушение от водача на процесното МПС Ф. М., свързано с управление на неригистрирано МПС.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес, или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването 3 на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В разглеждания случай на 10.07.2024г., в гр. Върбица, жалбоподателят е управлявал колесен трактор, с идентификационен номер YM1401-812657, на път, отворен за обществено ползване. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че към този момент автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред.

Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС, води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. Т.е на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България автомобил.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено от обективна страна.

За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми - умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В настоящото производството се събраха категорични доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият не е регистриран, доколкото в тази насока са показанията на св.Д. и св. П., свидетелстващ за заявеното пред него от страна на жалбоподателя, при съобщаването му на този факт, а и посоченото в обясненията на жалбоподателя съдържащи се в административната преписка. Ето защо в случая, съдът намира, че се касае за умишлено нарушение.