Решение № 260556 от 03.04.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Т.

Стоянова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

2287 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Д.Т. поддържа твърдение, че притежава правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата сграда: ½ идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „**********в гр. София, чиито индивидуализиращи белези били описани подробно в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том ІІІ, рег. № 10169, дело № 383/2012г. на нотариус В.М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том І, рег. № 2543, дело № 88/2013г. на нотариус В.М., в Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 102, том І, рег. № 2539, дело № 87/2013г. на нотариус В.М., както и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот, срещу поемане на задължение, обективиран в Нотариален акт № 62, том І, рег. № 1773, дело № 52/2013г. на нотариус В.М.. Със споменатите титули за собственост, ищецът легитимирал и правата си върху имотите.

Без да е легитимирана за това, ответницата фактически ползвала споменатите имоти и не допускала ищеца да осъществи правата си на собственик върху тях, а според твърденията на ищеца - създалото се фактическо положение способствало за необосновано имуществено разместване между неговия патримониум и патримониума на ответницата, изразяващо се в неоснователното обогатяване на ответницата с разходите, които би направила за пазарната цена на ползването и свързано с него неоснователно обедняване на ищеца, поради пропуснатата от него възможност - да ползва лично имота и да придобива граждански плодове. На 09.07.2014г. на ответницата била връчена отправената от ищеца нотариална покана, насочена към предаване на владението върху процесния имот. Понеже дори след получаването на поканата, ответницата продължила да ползва имота без основание - след изтичане на посочения в същата тази покана 10 дневен срок – според ищеца, ответницата била изпаднала в забава и за нея било възникнало и задължението да заплати на ищеца законна лихва върху дължимия размер на обезщетението за неоснователно обогатяване, считано от 19.07.2014г. и на всяко следващо 19-то число в съответния месец. Справедливият размер на обезщетението за неоснователно обогатяване, според твърденията на ищеца възлизал на 1500 лева месечно.

При изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати сумата от общо 27 000 лева, представляваща общ размер на обезщетение за неоснователно обогатяване, изчислено по 1500 лева месечно, дължимо за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., за осъждане на ответницата да му заплати сумата от общо 1954, 69 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване, за всеки отделен месечен период, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., както и да му заплати законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 19.01.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса- претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Предявените претенции са оспорени от ответницата Л.С.К.. В становището си пред съда, ответницата оспорва надлежната своя пасивна материална легитимация по иска, като поддържа тезата, че е съсобственик на процесния имот и го ползва в рамките на обема на собственическите си права, поради което не дължи обезщетение за неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди се, че жилището е обща собственост, доколкото било закупено частично с лични средства на ответницата и на ищеца. При това, ответницата отрича да е ползвала имота в посочения от ищеца период, предвид факта, че имотът бил неизползваем поради лошото фактическо състояние, в което се е намирал. Релевира факта, че собствеността върху имота и предмет на отделен съдебен процес, който се развива в рамките на гр.д. № 17811/2014г. по описа на І-4 с-в при Софийски градски съд.

Поддържа твърдение, че тя лично е направила разходи за подобрения в имота и необходими разходи за съхранение и запазване на имота, чиито общ размер възлизал на сумата от 95 832,70 лева. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищеца, да й заплати направените съдебни разноски, като едновременно с това - релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за претендираните от страна на ищеца съдебни разноски за процесуално представителство.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Правните последици на приетите като доказателства преписи от Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд, Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София и Определение № 453 от 27.11.2020г. постановено по гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС, мотивират извода за наличието на установително действие в отношенията между страните в настоящия процес, относно правото на собственост на ищеца Г.Д.Т. върху недвижими имоти, който се отъждествяват без съмнение с процесните имоти.

По аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК – настоящият състав на съда приема за установено в отношенията между страните, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция /открито съдебно заседание на 17.02.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София / - ответницата е продължила да осъществява фактическа власт върху процесните имоти, понеже се вижда, че постановеното Решение №

871/ 21.04.2020г. по същото дело потвърждава първоинстанционното Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО, с което ответницата е била осъдена да предаде на ищеца владението върху имота, на основание чл.108 от ЗС.

Ето защо, само въз основа на юридическите факти, които са установени в хода на съдебното дирене по Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд и Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София, и без да е необходимо да ползва свидетелски показания, настоящият състав на съда приема за установено твърдението на ищеца, че той притежава правото на собственост върху посочените в исковата молба недвижими имоти, както и че ответницата е упражнявала фактическа власт върху тези имоти без правно основание.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана с рег. № 1970, том І, акт № 76 на нотариус М. М. с рег. № 63 в НК мотивира извода, за отправеното от страна на ищеца и адресирано до ответницата волеизявление, чрез което се обявява прекратяване на всякакви договорни отношения между страните, основани на договор за заем за послужване и се изисква освобождаване на имота от движими вещи и предаване на фактическата власт върху него в десет дневен срок от връчването на волеизявлението. В нотариалната покана се съдържа изрично предупреждение, че при неоснователно упражняване на фактическа власт върху имота, след изтичане на определения срок – адресатът на изявлението ще дължи обезщетение в посочен размер, чието заплащане се изисква.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана с рег. № 1970, том І, акт № 76 на нотариус М. М. с рег. № 63 в НК мотивира извода, за връчване на поканата на посочената в нея дата - 09.07.2014г.

Заключението на изготвената съдебно- оценителна експертиза на вещо лице инж. П.З., основана на комбинирано съчетание на различни оценъчни методи /на сравнителна стойност и на приходна стойност/, мотивира извод, че стойността на ползването на процесните имоти - през посочения в исковата претенция период от време: от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза както следва:

Ø според метода на приходната стойност: в размер на 516,

25 евро/ месечно - съответно за периода от 19.07- 31.12.2014г. и в размер на 547, 66 евро/ месечно - съответно за периода от 01.01.2015г. - 19.01.2016г.

Ø според сравнителен метод: в размер на 7754, 98 евро/ годишно

- съответно за периода от 19.07- 31.12.2014г. и в размер на 18792, 23 евро/ гдишно - съответно за периода от 01.01.2015г. - 19.01.2016г.

Ø а при осреднена стойност по двата метода - пазарната стойност на ползването, за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза общо на 22 881, 88 лева.

Заключението на изготвената съдебно- икономическа експертиза на вещо лице С.И. мотивира извода, че общият размер на сумата, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на изчисления от СОЕ пазарен наем на процесните имоти, за всеки отделен месечен период, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза на 1673 лева.

Съдът кредитира експертните изводи, като възприема становището за обективност, компетентност и безпристрастност на вещите лица, които са изготвили двете експертни заключения. Релевираните в писмената защита на ответника доводи срещу експертните заключения съдът не възприема и намира за неоснователни. Доводите за неправилност на експертните изводи на СОЕ не биха могли да бъдат споделени, като се отчита съдържанието на самото заключение и неговата обоснованост.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение, основано на твърденията на всеки ищец, за неоснователно обогатяване от страна на ответника, произтичащо от ползването на процесния недвижим имот без правно основание от страна на ответника.

Основателността на предявените пред настоящия съд искове е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място – че за посочения в исковата молба период ищецът е бил надлежно легитимиран да упражнява фактическа власт върху имота, тъй като е притежавал субективното право на собственост, респ. върху идеални части от него и на второ място – че в същия този период, ответницата е упражнявал владение върху имота, без правно основание или на основание, което е непротивопоставимо на ищеца.

При наличието на споменатите две предпоставки, касаещи основанието на иска, следва да бъдат обсъдени доказателствата за размера на иска, чрез определяне на обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело до неоснователно обогатяване на ответника.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът установява първите две основни предпоставки, определящи и доказващи основанието на предявения иск.

Това е така, доколкото на основание разпоредбата на чл. 297 от ГПК - настоящият съд е длъжен да зачита правните последици на влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд, по съдебния спор, който се е развил между страните в рамките на гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд, гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София и гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС.

По съображение от чл. 299, ал.1 ГПК, настоящият състав на съда приема, че приключилият вече спор за собствеността на процесния имот не би могъл да бъде пререшаван, поради което и настоящият съд приема, че ищецът е бил собственик на процесните недвижими имоти, през периода, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване и не намира за необходимо да обсъжда подробно релевираните от ответника, но вече разгледани в споменатия по- горе съдебен процес възражения.