Определение № 1309 от 12.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1309 гр. Варна , 09.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500743 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа, във вр. с чл. 220 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 264539/20.01.2021г., депозирана от „ТЕХНОКАР" ЕООД, ЕИК: 103093128, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик" № 310, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.Ц. от АК – Варна, срещу Определение № 260203/07.01.2021г., постановено по гр.д. 13917/2020г., по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника – частен жалбоподател за конституиране по делото на трети лица помагачи на негова страна, а именно:

1) ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представляваното заедно от двама от петимата изпълнителни директори, както следва:

Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, София Николова Антонова и

2) „УНИКА Живот" АД, ЕИК: 831626729, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 18, представляваното от лицата:

Георги Ангелов Георгиев, Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев, Димитър Стоянов Тонев, при начин на представляване: от двама изпълнителни директори заедно, или от председателя на управителния съвет заедно с изпълнителен директор.

Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на ВРС в обжалваната част. Излага се, че доколкото предметът на гр.д. 13917/2020г. по описа на ВРС е предявен от А.Н. иск по чл. 200 КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на претърпяна трудова злополука – ПТП, а към момента на настъпването между „ТЕХНОКАР" ЕООД и горепосочените лица, чието привличане се иска, е имало валидно сключени договори, съответно за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Трудова злополука", то при неблагоприятен за работодателя – ответник изход от делото и съответно 1 заплащане на претендираното обезщетение, за последния ще се породи интерес да упражни с обратен иск срещу тези лица регресните си права. В тази връзка се оспорва изводът на ВРС, че в случая не е налице каквото и да е регресно право на ответника към застрахователите, което да може да бъде предявено впоследствие и което да обосновава правен интерес от привличането им като подпомагащи страни, с цел същите да бъдат обвързани от мотивите на постановеното по делото съдебно решение. Излагат се подробни съображения в тази насока. Моли се за отмяна на определението в обжалваните части и конституиране на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД като трети лица - помагачи на страната на ответника.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК от насрещната страна – А. А. Н. не е депозиран отговор на частната жалба.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 276, ал.1 от ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. 13917/2020 г., по описа на ВРС, 18-ти състав, е образувано по предявени от А. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Кривненско шосе" № 58, чрез пълномощниците си мл. адв. Г.И. и адв.

Атанас Друмев, против „ТЕХНОКАР“ ЕООД, искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.

86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на нанесени телесни увреждания в резултат на претърпяна на 19.03.2020г. трудова злополука на път 2008 до гр. Девня, преди Захарен завод, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 30.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 875,15 лева, представляваща лихва за забава, считано от датата на злополуката - 19.03.2020г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.10.2020г.

В исковата молба ищецът сочи, че към датата на злополуката е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като по силата на Трудов договор № 520 от 25.02.2020г. бил назначен на длъжност „сметосъбирач". Процесната злополука представлява реализирано на 19.03.2020г. ПТП, при което камионът, на който бил разпределен ищецът, управляван от шофьора П.П. се ударил в спрял на пътя тир.

Процесната злополука е приета за трудова с Разпореждане № Ц5104-0336/29.05.2020г. на ТП на НОИ - Варна.

С депозирания отговор на исковата молба ответното дружество е поискало да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на негова страна следните лица: П. Д. П. – шофьорът на камиона, в който се е намирал ищецът към момента на злополуката (също в трудовоправни отношения с „ТЕХНОКАР“ ЕООД), ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД, като е обосновал правния си интерес с възможността в бъдещ процес да предяви регресните си права спрямо тези лица. Посочено е, че към датата на настъпване на процесното ПТП, „ТЕХНОКАР“ ЕООД, като собственик на ППС с peг. № В0605КР (управляваният от П. Д. П. камион), е имало валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД (застрахователна полица № 2

BG/22/119001377977/16.05.2019г., валидна до 21.05.2020г., 23,59 часа), за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС. Посочената застрахователна полица е приложена като писмено доказателство по делото. По отношение на „УНИКА Живот" АД е изложено, че към момента на настъпване на процесното ПТП, между ответното дружество и този застраховател е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука" (застрахователна полица № 580000205320, валидна до 27.02.2021г.), като настъпилото ПТП представлява трудова злополука, т.е. покрит застрахователен риск. Цитираната застрахователна полица също е приложена като писмено доказателство по делото.

С Определение № 260203/07.01.2021г. съставът на ВРС е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника П. Д. П., но е отказал да конституира като такива ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД и „УНИКА Живот" АД.

Настоящият съдебен състав намира, че определението на ВРС е правилно в частта, с която е отказано конституирането като подпомагаща страна на „УНИКА Живот" АД, като се солидаризира с изводите на районния съд, че при евентуално заплащане от страна на ответника „ТЕХНОКАР“ ЕООД на претендираното обезщетение, в негова полза не биха възникнали регресни права по отношение на този застраховател, съответно липсва правен интерес за ответното дружество да привлече „УНИКА Живот" АД като подпомагаща страна.

В случай, че застрахователят изпълни задължението си да заплати на пострадалия работник (застрахован) определената по договора застрахователна сума, то единствената благоприятна последица за работодателя (застраховащ) би била тази, уредена в разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ – след като съдът определи общия размер на дължимото на увредения работник обезщетение, същото ще бъде намалено с вече заплатената от застрахователя сума, съответно работодателят ще бъде осъден да заплати единствено разликата. Тази разпоредба обаче, съгласно трайната съдебна практика, не създава допълнително право на регрес в полза на работодателя, т.е. той не може да претендира от застрахователя част от обезщетението, което (евентуално) ще бъде осъден да заплати на увреденото лице. Последното произтича и от характера на застрахователното правоотношение при този вид задължителна застраховка за риска "трудова злополука", подробно разяснен в Решение № 154/01.12.2014г., постановено по т.д.№ 3050/2013г. на ВКС, I ТО.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Неправилно обаче според настоящия съдебен състав е отказано като трето лице – помагач на страната на ответника да бъде конституирана ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД.

Последователна е съдебната практика (Решение № 395 от 10.10.2012г. на ВКС по гр. д. № 1538/2011г., IV г. о., ГК, Решение № 29/11.07.2019г. по гр. д. №1865/2018г. на ВКС, ГК, III г.о. и др.), че работодателят, срещу когото е предявен иск по чл. 200 от КТ може да привлече по реда на чл. 219 от ГПК като трето лице - помагач, както делинквента, така и застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", срещу които той има регресните права по чл. 54 от ЗЗД, респ. по чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 432 от КЗ. В този случай влязлото в сила съдебно решение по чл. 200 от КТ ще има действието по чл. 223 от ГПК, поради което регресните права на работодателя срещу привлечените като трети лица - помагачи делинквент и застраховател, ще са в постановения от съда размер на обезщетението по чл. 200 от КТ. В разглеждания случай, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като делинквент е посочен П. Д. П. – лицето, управлявало процесния камион, в който се е намирал пострадалият работник. Доколкото, съгласно исковата молба и писмения отговор по нея, П. също се намира в трудовоправни отношения с работодателя – 3 ответник, то при заплащане на обезщетение от страна на работодателя, същият ще разполага срещу виновния работник не с иска по чл. 54 от ЗЗД, а със специалния такъв по чл. 202 КТ.

Последното обстоятелство е обусловило и конституирането на П. Д. П. като трето лице – помагач на страната на ответника по делото. Работодателят обаче не може да бъде лишен от възможността да избере дали да предяви регресните си права срещу делинквента или да се защити с пряк иск срещу застрахователя на последния по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", какъвто в случая се явява, видно от приложената по делото Застрахователна полица № BG/22/119001377977/16.05.2019г., ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД. Последователна е съдебната практика, че при извършено плащане на обезщетение по чл. 200 от КТ на увреденото лице - кредитор и погасяване на задължението на длъжника - делинквент, възможността на третото платило лице работодател да си върне това, което е платил, зависи от вътрешните му отношения с длъжника - делинквент, като при наличие на застраховка "гражданска отговорност" тези правоотношения се подчиняват на особеностите на застрахователното правоотношение между длъжника - делинквент и застрахователя, последният от които е пряко задължено лице и отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. С оглед характера на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахован по нея се явява всяко лице, което ползва МПС на законно основание и е отговорно за причинените при управлението му вреди, съответно в разглеждания случай такова качество притежава П. Д. П.. Предвид това и с оглед целта на застраховането – застрахователят да поеме риска (изцяло или частично) от настъпването на застрахователно събитие, при осъждане на работодателя – ответник да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени врещи в резултат на процесната трудова злополука и заплащането на това обезщетение, за „ТЕХНОКАР“ ЕООД ще се породи регресно право и срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД (застрахователя на делинктвента) за платената сума до размера на застрахователната сума по договора. Изложеното означава, че за частния жалбоподател – ответник е налице правен интерес от привличането като подпомагаща страна на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, с оглед обвързването на застрахователя с определения от съда размер на обезщетението по чл. 200 от КТ.