Решение № 618 от 13.05.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Русе, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520103919 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „КРЕДИТ ИНС"АД, с ЕИК 205997727, със седалище гр. София, чрез адв. Р.Д. е предявил срещу ответницата С. Г. Й., ЕГН **********, от гр. Р***, обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК: 1/ вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 500 лв. – неплатена главница, заета по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ008222/15.07.2019 г., за извършване на ремонт, усвоен чрез превод на каса в „Изипей“АД на 04.07.19 г., срещу представена лична карта, със срок за погасяване 7 м. до 15.02.20 г. на равни месечни вноски, от които ответницата не е върнала нито една; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал.

2 от ЗЗД за сумата от 105 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена в размер на 36% ГЛП и 49,7% ГПР, за периода от 15.08.2019 г. /датата на първата просрочена вноска/ до 15.02.2020 г. /датата на последната вноска/; 3/ вземане по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с т. 4 от Договора за кредит, за сумата 312,06 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 15.08.2019 г. до 15.02.2020 г.; 4/ с правно основание чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 106,32 лв. за периода от 16.08.2019 г. /датата на допускане на забава на първата погасителна вноска/ до 05.04.2021 г. датата преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед № 1530/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1932/2021 г. на РРС. Претендират се и направените в настоящото дело и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът „КРЕДИТ ИНС"АД, ЕИК 205997727, е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по смисъла на чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции. Основната дейност на "КРЕДИТ 1

ИНС" ООД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно заглавие-Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/. Ответницата С. Г. Й., е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от С. Г. Й. данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с нея на посочения телефон, като тя е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 500.00 лв.

След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга на ответницата е изпратен, на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответницата е потвърдила, с избиране на изпратения й от „КРЕДИТ ИНС" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра"№ ДЗ008222/15.07.2019 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay и получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена лична карта. С исковата молба ищецът представя копие от заявката, изпратена до дружеството от С. Г. Й., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Сочи, че електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Твърди, че електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа й несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ) и се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ, като за електронен подпис счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Излага, че видно от данните посочени в заявката на ответницата в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с С. Г. Й., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството, на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв 2 носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер ищецът счита за равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка се позовава на постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.

Твърди, че съгласно формата за кандидатстване С. Г. Й. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да й бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване ответницата е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС"АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената й услуга. Ищецът сочи, че има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП"ООД, съгласно който „БИКНЕЛ КОРП"ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя. В чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост. Ищецът твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС", е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението – 917,06 лв. е платимо ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи: 15.08.2019, 15.09.2019, 15.10.2019, 15.11.2019, 15.12.2019, 15.01.2020, 15.02.2020. Към дата 05.04.2021 г. ответницата не е погасила нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 15.08.2019, 15.09.2019, 15.10.2019, 15.11.2019, 15.12.2019, 15.01.2020, 15.02.2020.

Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смси и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но С. Г. Й. не е осъществила никакво 3 плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Ищецът твърди, че съгласно чл.86 ЗЗД С. Г. Й. дължи на „КРЕДИТ ИНС" АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 106,32 лв. За събиране на вземането си ищецът на 09.04.2021 г. подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което в PC Русе е образувал ч.гр.дело № 1932/2021 г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника С. Г. Й., към датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, който претендира е в размер на: 1023,38 лв., от които 500.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит,,Екстра" № ДЗ008222/15.07.2019 г., 105.00 лв. договорна лихва за периода 15.08.2019г.-15.02.2020г., 312,06 лв. договорна такса „Гарант" за периода 15.08.2019г.-04.05.2020г. и мораторна лихва в размер на 106,32 лв. за периода от 16.08.2019 г. /датата на допускане на забава на първата погасителна вноска/ до 05.04.2021 г. датата преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира се за присъждане на направените съдебни разноски в хода на производството по установяване на вземанията на заявителя, както и на разноските в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител адв. И.М., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва възникването на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, оспорва авторството на изявленията на ответницата, претендирани да са направени в електронна форма, оспорва и получаването на претендираната сума на посоченото основание, оспорва претендираната такса „Гарант“, по която ответницата не е страна, а е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, оспорва и изпълнението на задълженията на кредитодателя, съгласно Закона за потребителския кредит /ЗПК/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и счита договора за нищожен. Моли да се отхвърлят исковете.