Решение № 1302 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110115759 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „Б.С.И.Т.“ ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** чрез процесуалния му представител – адв. Г.

М., срещу А. Е. Р., гражданин на ******, роден на роден на **** в ******** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2447.64 евро, представляваща неплатено възнаграждение за 2024 г. по сключен между страните договор за поддръжка и управление от ******, определено съгласно чл. 2.1 от договора, във връзка с притежавани от ответника самостоятелни обекти с идентификатори ********** като възнаграждението по договора във връзка със самостоятелен обект с идентификатор ****** е 1917.10 евро, а възнаграждението по договора във връзка със самостоятелен обект с идентификатор ********** е 530.54 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „Б.С.И.Т.“ *** излага, че праводателят му „Б.С.И.Т. ****“ **** е сключил договор за поддръжка и управление с ответника на ******, по силата на който срещу възнаграждение е уговорено ищецът да извършва услугите, изчерпателно посочени в чл. 1.1 от договора, касаещи ******, в който ответникът притежава самостоятелни обекти на правото на собственост – имоти с идентификатори ********** а именно организационното, техническото и административно управление на общите части и съоръжения на ******. Поддържа, че уговорената такса за поддръжка се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация, определена от НСИ, съгласно чл. 5.1 от договора. Годишната такса се заплаща авансово, след издаване на проформа фактура, но не по-късно от 31 декември на предходната 1 година. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил дължимите от него суми за 2024 г. Посочва, че между страните има постановено и влязло в сила Решение № ********** по гр. д. ****** по описа на ВРС, ** състав за дължимото и неплатено възнаграждение за поддръжка и управление по сключения между страните договор от ****** за годините от 2018 г. до 2020 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Е. Р., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез процесуалните му представители – адв. А. Д. и адв. Г. М., моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1057.07 евро, както следва: 102.25 евро /199.98 лв./ – платена държавна, 7.67 евро /15 лв./ – такса за вписване на възбрана, 469.37 евро /918 лв./ – разходи за превод на документи и 477.78 евро – платено по банков път адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Е. Р., гражданин на ******, роден на роден на **** в ******** да заплати на „Б.С.И.Т.“ ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** сумата 2447.64 евро /две хиляди четиристотин четиридесет и седем евро и шестдесет и четири евро цента/, представляваща неплатено възнаграждение за 2024 г. по сключен между страните договор за поддръжка и управление от ******, определено съгласно чл. 2.1 от договора, във връзка с притежавани от ответника самостоятелни 2 обекти с идентификатори ********** като възнаграждението по договора във връзка със самостоятелен обект с идентификатор ****** е 1917.10 евро, а възнаграждението по договора във връзка със самостоятелен обект с идентификатор ********** е 530.54 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Е. Р., гражданин на ******, роден на роден на **** в ******** да заплати на „Б.С.И.Т.“ ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****** сумата 1057.07 евро /хиляда петдесет и седем евро и седем евро цента/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ДА СЕ ИЗГОТВИ съобщение до ответника, което да се приложи по делото, като същият се счита за редовно уведомен, на основание чл. 40, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3