Решение № 563 от 07.08.2020, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 447/2020
- Вид
- Решение № 563
- Подписан
- 07.08.2020
- В сила
- 07.08.2020
- Състав
- МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2316 от 18.09.2020 · ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 121, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 196 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 197, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 197, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 198 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 199 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 199, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 199, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 200 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 204 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 208, ал. 1, изр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 229 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 233 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№563/7.8.2020г. гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА при секретаря Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 447 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК и е образувано по жалба на ЕТ „Ес и М – КАТЯ ГАРАЛОВА“ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Васил Левски“ № 17, обл. Пазарджик и от U=I=H=, с ЕГН **********, против Решение № 108/24.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ с № С200013-022-0014915/06.03.2020 г., издадено по ИД № 13140002467/2014 от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.М., моли да бъде отменено оспореното решение с доводи, че противоречи на закона, потвърждава налагането на обезпечителна мярка, каквато няма предвидена в ДОПК и липсата на конкретизация на запорираните суми, които постъпват ежедневно в касата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски по представения списък.
Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правната помощ в размер на
100 лв. Изтъква, че смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се гарантира събираемост на публичното задължение, процесната обезпечителна мярка е адекватна, подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:
В Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, офис Пазарджик е образувано изпълнително дело № 13140002467/2014 година по описа на ТД на НАП Пловдив за принудително събиране на публични вземания срещу длъжника ЕТ “Ес и М – КАТЯ ГАРАЛОВА“ ЕИК **********. Към 06.03.2020 г. задълженията на дружеството са 9644.30 лева, в това число лихва 4615.68 лв., главница 5028.62 лв.
При съобразяване обстоятелството, че едноличният търговец генерира задължения, не извършва плащания или те са минимални, но същевременно реализира обороти, както и обстоятелството, че задълженията са от 2011 г. /които не са погасени по давност/ с цел обезпечаване на публичните вземания, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С200013-022-0014915/06.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, е наложен запор на парични средства на задълженото лице в каса, находяща се в следния търговски обект: магазин промишлени стоки с адрес гр. Ракитово, ул. “Иван Клинчаров“ № 70, с регистрирано в обекта фискално устройство с рег.№ 4292371/DT824473 – запор върху наличните парични средства на задълженото лице в каса и запор върху ежедневно постъпващите парични средства в каса.
Срещу постановлението по реда и в срока по чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП - гр. Пловдив.
Видно от преписката публичният изпълнител е пристъпил към опис на паричните средства в касата и изземване на сумата в размер на 88.60 лв., обективирано в Протокол за изземване № С200013-027-0000214/06.03.2020г. на основание чл. 233 и чл. 204 от ДОПК.
На същата дата 06.03.2020 г., публичният изпълнител е издал и Запорно съобщение с изх. № С200013-026-0008441/06.03.2020 г., което е връчено, на едноличния търговец. То обаче съгласно нормите на ДОПК не е акт или действие, което подлежи на самостоятелно обжалване.
С жалба, заведена с вх. №70-00-3125/13.03.2020г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, едноличният търговец е обжалвал ПНОМ с изх изх. № С200013-022-0014915/06.03.2020 г. с твърдения, че в чл. 198 от ДОПК изрично са изброени видовете обезпечителни мерки, като запорът върху бъдещи приходи в брой не попадал сред тях. Изтъкнало е, че така наложеният запор би довел до прекратяване на дейността на едноличния търговец, тъй като ще бъде лишен от оборотни средства за разплащане с доставчици.
С оспореното в настоящото производство Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 108/24.03.2020г., директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив е оставил жалба срещу
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, без уважение, като неоснователна и недоказана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол, от лице с надлежна легитимация и правен интерес, в определения от чл. 268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок. Депозирана е пред компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на едноличния търговец.
Горното налага извода за нейната допустимост.
В нормата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК са определени условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.
От граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 108 от 24.03.2020 година е издадено от Венелин
Найденов - директор на ТД на
НАП-Пловдив. Следователно оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата материална и териториална компетентност. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК в 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив да остави без уважение жалба на ЕТ “Ес и М - Катя Гаралова“ срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
Обжалваното пред административния орган Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП-Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
В хода на висящото производство размерът на публичните вземания, към момента на налагане на запора, е в размер на 9 644.30 лв., а основанието за налагането е наличието на установени и изискуеми вземания, представляащи годни изпълнителни основания, и без неговото налагане, ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение по аргумент на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от кодекса.
При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
195, ал. 1 - 3 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
По силата на чл.
200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.
Видно от доказателствата в процесния случай е налице изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 13140002467/2014 г. по описа на ТД на НАП Пловдив в размер на 9644.30 лв., в това число лихва 4615.68 лв., главница 5028.62 лв.
Публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив е съобразил, че събирането на вземането е затруднено от следните обстоятелства:. Няма постъпили средства за погасяване на публичните задължения, включени в изпълнителното дело или те са минимални, като за част от задължението от 2006-2007 г. задълженията са погасени по давност, освен това ако за част от задължението с падеж 2011 г. не бъде погасено своевременно и то ще се погаси по давност. Същевременно задълженото лице реализира търговски оборот, т. е. може основателно да се предположи, че разполага със средства за погасяване на дълга си, но не желае да извърши плащане; задълженото лице не се е ползвало от правото си да обяви цялото си имущество пред публичния изпълнител, съответно да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или да бъде извършено чрез друг способ /няма такива доказателства по делото, не са представени и от жлбоподателя/. Мотивирало го на основание чл. 200 от ДОПК във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК да наложи запор на парични средста на задълженото лице в каси, находящи се в посочения търговски обект.
От издаденото от публичния изпълнител постановление става ясно как ще се реализира обезпечението. Посочено е, че Запора има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в гореописания обект, следва да бъдат превеждани по посочена банкова сметка.
***рка е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл. 197, ал. 3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
От своя страна разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
За налагането на обезпечителните мерки е от съществено значение обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението.
Изпълнението на едно публично задължение е невъзможно когато лицето към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, тъй като изначално няма имущество в съответните размери или в последствие /поради намаляването му/, няма такова. Безспорно Изпълнението е сериозно затруднено, ако дори стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване, респ. те не са ликвидни.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията на оспорващият в конкретния случай е направена на база установения размер на задълженията му, като изрично е посочено , че голяма част от задълженията са възникнали преди години и не са погасени, ако не се използва този способ – най-бързия и ликвиден способ ще се погасят по давност и задълженията които са с падеж 2011г. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху постъпващи суми. Тази мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b339ed76-6318-46f1-979c-5078ca0c1de1