Решение № 122 от 03.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. С., 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600745 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от А. Ц. от САК - защитник на подсъдимия Н.

Б. Н., против присъда № 14 от 22.05.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 320/2024 год. по описа на Районен съд - Б..

С посочената присъда, седми наказателен състав на Районен съд - Б. признал подсъдимия Н. Б. Н., роден на 07.12.1983 год. в град С., българин, с българско гражданство, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в град С., ул. „********“ № 42, ет. 3, ап. 7, и адрес за призоваване в град С., кв. „*******“, ул. „*******“ № 47, ет. 1, ап. 1, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 04.11.2023 год., около 17:40 часа, в село Т., общ. Б., обл. С., по улица „*****“, пред номер 90, с посока на движение към ул. „*******“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ Ситроен”, модел „Ц4” с рег. № ****** след употреба на наркотично вещество - канабис 25 (ТНС 25), включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния 1 ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, установена по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000 STK”, c фабричен номер „ARPK - 0002”, проба пореден № 261, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 343б, ал. 3, във вр. с чл. 37, ал.

1, т. 7 от НК, решаващия съдебен състав лишил подсъдимия Н. Б. Н. от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 04.11.2023 год.

Със същата присъда, на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на подсъдимия Н. Б. Н. - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № ******.

В депозираната от защитника жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована и като такава следва да бъде отменена изцяло, като на подсъдимия бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Застъпва се становището, че деянието, в което е обвинен подсъдимият, не е доказано по несъмнен начин. Според защитника решаващият съдебен състав неправилно е оценил показанията на свидетелите, които не подкрепят извода за съставомерност на деянието. Посочва се още, че неправилно съдът е отказал също да изиска като веществено доказателство тестовата касета от извършения тест. Не е отчетено също, че процедурата за установяване употребата на наркотични вещества, детайлизирана в Методически указания на министъра на вътрешните работи рег. № Iз1583/20.07.2010 год., е била изцяло нарушена.

2

Районна прокуратура - Б. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия. Акцентира се върху оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изследвал техническото средство, използвано при проверката, което е единственото пряко веществено доказателство за извършеното деяние. С оглед на това според защитникът твърди, че липсват достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, като отправя искане за оправдаването му.

Твърди се още, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото му съдебно минало, липсата на засягане на обществените отношения, състоянието на подсъдимия, което е било напълно адекватно, и личностните му характеристики.

Подсъдимият Н. Б. Н. подкрепя становището на своя защитник.

В последната си дума заявява, че желае справедливост.

Представителят на С. окръжна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна, като предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така по следните съображения:

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради обстоятелство, че същите почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. В частност, решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил дължимия съгласно процесуалните изисквания анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните 3 доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд - Б. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени, противно на становището на защитника. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации и изводи на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани, и поради това счете, че не се налага подробното им преповтаряне. Щом въззивната инстанция се съгласява с фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда, не се налага преповтарянето й от въззивния съд (в този смисъл - Решение № 26 от 19.01.2023 г. по н.д. № 786/2022 г. по описа на ВКС).

Съвкупния анализ на събраните доказателствени източници установява достатъчно убедително, в съответствие с изискуемия доказателствен стандарт, регламентиран в чл. 303 НПК, че на 04.11.2023 год. около 17:40 часа в с. Т. подсъдимият Н. Б. Н. е управлявал моторно превозно средство марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № ******, след употреба на наркотично вещество „канабис 25“. При проверка от контролните органи - полицейските служители свидетелката П. И. И. и свидетеля Н. И. И. на място чрез техническо средство “Drager Drug Test 5000 STK” с фабричен номер „ARPK 0002” бил отчетен положителен резултат за наличие на „канабис 25“.

Впоследствие подсъдимият Н. Н. бил отведен във ФСМП - Б., където отказал да даде проби кръв и урина за химикотоксикологично изследване.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и на базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделЯ. изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият Н. Б. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В мотивите на присъдата е даден подробен и изчерпателен отговор на всички възражения, поддържани пред настоящата съдебна инстанция, като не са допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата, какъвто упрек изразява защитникът. Съставът на първоинстанционния съд е обсъдил с нужното внимание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложените съображения изцяло се споделят от настоящата съдебна 4 инстанция. С оглед доводите на защитата следва да се посочи, че показанията на разпитаните свидетели не страдат от противоречия по отношение на значимите за правилното решаване на делото факти, които като цяло се установяват еднопосочно и категорично. Събраните гласни доказателства се подкрепят изцяло и от писмените доказателствени материали, поради което няма съмнение в достоверността им.

Не са допуснати нарушения на Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и, противно на твърдяното от защитника, присъдата се основава на достатъчно годни и достоверни доказателства за виновността на подсъдимия. Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият е бил изпробван за употреба на наркотични вещества чрез годно за работа техническо средство, което е отчело положителен резултат. Въз основа на това и при спазване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата подсъдимият е бил съпроводен до ФСМП - Б., където е отказал да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, което е отразено в приложените писмени доказателства (л. 60, л. 61 от ДП) и се потвърждава от показанията на свидетелите Т. Б., М. П. и П. И.. Предвид тези данни приложение е намерила разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, която предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, щом подсъдимият е отказал да даде проби за изследване. Подсъдимият сам се е поставил в ситуация меродавни да са резултатите от теста за употреба на наркотични вещества вместо тези от химическото изследване на кръвта му. При извършената проверка на инкриминираната дата контролните органи са установили с посочения тест употребата на наркотични вещества от подсъдимия, с което е изпълнено първото условие по Наредбата. Наред с това, налице е надлежно удостоверен отказ на подсъдимия да даде кръв за изследване, поради което е изпълнено и второто условие за приемане за достоверни резултатите от теста.

При това положение, подсъдимият се е лишил от възможността да оспори резултатите от теста, като не е дал проби кръв и урина за химически анализ.

На следващо място, в отговор на основното оплакване на защитата, съдът намира, че характеристиките на теста за употреба на наркотични 5 вещества и начина му на работа - чрез биологичен материал, чиято годност е краткотрайна и не е предвидено съхранението му за повторно изследване, безпредметно е приобщаването на тест касетата като веществено доказателство. Освен това от съществено значение за съставомерността и доказаността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е спазването на надлежния ред - процедурата по Наредбата, и обезпечеността на делото с достатъчно доказателства за виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. В случая категорично са налице достатъчно данни за факта на управление на моторното превозно средство от подсъдимия Н. Н. и за отчетения положителен резултат, удостоверен в приложените писмени доказателства, както и за направения отказ за предоставяне на биологични проби. При това положение отказът да се приобщи като веществено доказателство тест касетата и допълнително да се изследва същата не представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. При това положение възражението на защитата за недоказаност на обвинението и за неоснователен отказ да се съберат допълнителни доказателства не може да бъде споделено от настоящата съдебна инстанция.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал, настъпването на последните. Извън съмнение е фактът, че подсъдимото лице с оглед психическата си и житейска зрялост е съзнавал, че е употребил наркотично вещество, съзнавал е също, че именно след употребата на това наркотично вещество предприема действия, свързани с управление на моторно превозно средство, което покрива признаците на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b338afa8-89a4-4457-adad-1757c577ca9a