Определение № 682 от 29.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. София, 19.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902443 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Гулянци, чрез адв. Н. Н., против решение № 449 от 28.06.2022 г. по в.т.д.№ 215/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266332 от 1.11. 2021 г. по гр.д.№ 15811/2016 год. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „Дженерали застраховане“АД иск правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата над 12 429.75 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., претендирана като обезщетение по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 160111001924/11.12.2014 г. за застраховка на земеделска културановозасадени трайни насаждения - дървесни видове, находящи се в имот с № 000714 в землището на с. Гиген, Община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876, за обезщетяване на вредите, причинени от настъпило на 3.08.2015 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2015 г. до окончателното ù изплащане.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на заявеното с въззивната жалба оплакване, свързано с отговора на въпроса дали писмото от 28.09.2015 г. на Регионалната дирекция по горите-Ловеч, въз основа на което са изготвени двете съдебнотехнически експертизи, има характер на официален документ, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и може ли въз основа на него да се 1 формират изводи, относими към спорните по делото факти. Поддържа се, че от споменатия документ не се установява дали е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, както и че „поставените подписи не могат да бъдат свързани с конкретни лица, с оглед установяване на тяхното длъжностно качество“ [sic], като въпреки тези явни пропуски при изготвяне на процесното писмо, както първоинстанционният, така и въззивният съд са го обсъждали и данните от него са формирани изводи, относно спорните факти.

Поддържа се, че при липсата на реквизити, които да установят, че се касае за официален документ, съдът не е следвало да формира своите изводи, въз основа на това писмо, както и че пропускът на въззивния съд да отговори на оплакването във въззивната жалба че писмото на РДГ-Ловеч от 28.09.2015г. няма характер на официален документ, представлява съществено процесуално нарушение. Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният въпрос, с който е обоснован достъпът до касация, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно : налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че този въпрос е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014 г., ІV г. о., Г.К. на ВКС.

Ответникът по касация „Дженерали застраховане“АД оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му юрисконсулт М.М. се поддържа, че за да постанови решението си съставът на апелативния съд е разгледал и обсъдил всички представени и допуснати доказателства, вкл. и двете допуснати и изслушани по селото експертизи и чрез преценка на доказателствата е приложил съответните правни норми. Наведен е довод, че позоваването на решението по Върховния касационен съд по т.д. № 4604/2014г., ІV г.о., в противоречие с което касаторът твърди, че е постановено обжалваното решение е „некоректно“, защото предметът на спора и допуснатото процесуално нарушение, при която то е постановено са от друг характер и „конкретиката на фактическата обстановка по настоящия спор е различна от него“, както и че в случая тя е изяснена с всички допустими доказателства, събрани по настоящото дело. Относно оплакването на касатора, свързано с писмото на РДГ-Ловеч, е изразено становище, че въззивният съд му е обърнал специално внимание в мотивите към решението, като е изложил и аргументи поради които не е уважил основаното на него оплакване. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

2

По делото е установено, че между страните са съществували отношения по договор за имуществено застраховане, сключен с полица № 160111001924/11.12.2014 г., със срок на действие на застрахователното покритие до 12.12.2015 г., и с предмет земеделски култури, в частност, процесните такива, намиращи се в имот с № 000714 в землището на с. Гиген, община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876, представляващи новозасадени през м. септември 2013 г. трайни дървесни видове - червен дъб и сребролистна липа.

Застрахователното покритие включва и риска по клауза 04 от общите условия - изгаряне, обгаряне, опушване, щети, вследствие на предприети мерки за ограничаване разпространението на пожара, както и такива, причинени от запалване, опожаряване или изсъхване в резултат на мълния. Не се спори също относно действителното настъпване на застрахователното събитие от категорията на покритите рискове на 3.08.2015 г. – пожар, за което Община Гулянци е уведомила застрахователното дружество на 10.08.2015 г. По искането за оценка на щетите е образувана преписка по щета № 253630/12.08.2015 г., по която „Дженерали застраховане“АД е отказало заплащането на обезщетение, поради неосъществени задължителни мероприятия по отглеждането на застрахованите дървесни видове, съгласно изискванията на чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 2 от 7 февруари 2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, а именно за премахване или ограничаване развитието на конкурентната плевелна растителност, което е създало предпоставки за настъпване на събитието на територията на застрахования обект. За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение съставът на Софийския апелативен съд е анализирал събраните по делото гласни доказателства, съобразно чл. 172 от ГПК, като е съобразил възможната заинтересованост на двете групи свидетели, като служители на страните по делото и ги е кредитирал само в онази тяхна част, в която кореспондират помежду си, а в останалата им част - само за фактите, които са установени и от представените по делото писмени доказателства. Изводите относно състоянието на насажденията към датата на настъпване на застрахователното събитие, причините, благоприятствали възникването на пожара и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, с оглед наличието на прихванати към деня на увреждането фиданки, съдът е основал на заключението на повторната лесотехническа експертиза, извършена от вещото лице С. според което загубите от пожара са в размер на 26% от залесените фиданки, тъй като останалите 74% са загинали преди възникването му, поради неосъществени от общината лесотехнически мероприятия, предвидени по плана за залесяване. Въз основа на това е определил застрахователното обезщетение само върху унищожените прихванати фиданки, но не и за онези, които поради неосъществяване на предвидените по плана последващи лесотехнически мероприятия не са се прихванали, т.е. които са погинали още преди неговото настъпване, поради нарушаване на технологията по отглеждането им, а не вследствие на пожара. За да даде заключението си в този смисъл, което е било 3 възприето от въззивния съд, вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, допусната от първоинстанционния съд по искане на пълномощника на Община Гулянци, е съобразило данните от приетия като доказателство по делото констативен протокол за извършен от застрахователя оглед, подписан и от представител на общината – Любен Б., разпитан и като свидетел по делото, според който, при взети на място проби е установено, че са се прихванали 26 % от обгорелите фиданки, а 74 % от тях не са прихванали. Констатирано е също, че в цялата площ не е установено извършването на задължителни мероприятия за отглеждането на подобен тип насаждения, съгласно изискванията на МЗХ. Протоколът е подписан със забележка от представителя на общината в смисъл, че пожарът на терена е низов и е обхванал изцяло залесените фиданки, като са оцелели незначителен брой от тях с все още функционираща коренова система, податливи са на болести и не могат да оцелеят в опожарената среда. Вещото лице е дало категорично заключение, че поради непроведените допълнителни „отгледни мероприятия“ прихванатите фиданки са били само 26 %, а останалите са погинали преди това (в този смисъл са обясненията му дадени в о.с.з. на 24.02.2021 г. при приемане на заключението). Като допълнителен източник на данни за състоянието на залесения имот, вещото лице се е позовало на писмо № 7286/28.09.2016 г. на Регионалната дирекция по горите – Ловеч, подписано от неговия директор и съставено в отговор на запитване от ТД „Национална сигурност“, според което от теренната проверка на имотите на 15.09.2014 г., за която е съставен приложен към него протокол, е установено, че в имота не са извършвани отгледни мероприятия през първата година след създаване на културите и ненавременно отглеждане през втората година, започнато към края на вегетационния сезон; липсата на огради на културите, което е довело до навлизане на животни, прегризване и унищожаване на част от фиданките и опожаряването на културата в имот № 000714 в землището на с. Гиген, както и пожарът, предизвикан в имота. Експертизата се е позовала и на приложения към писмото протокол от 15.09.2015 г., удостоверяващо извършен на същата дата оглед на процесния имот от главен експерт при регионалната дирекция, в присъствието на двама представители на Община Гулянци, единият от които е свидетелят Б. в качеството на специалист по горско стопанство, според който цялата площ е обрасла с висок бодил и се наблюдават следи от животни, като по окомерна преценка процентът на прихващане е нисък- 25 %.

Протоколът е подписан както от проверителя, така и от лицата, удостоверили присъствието си при извършване на огледа, и няма данни при подписването му представителите на общината да са възразили срещу съдържащите се в него констатации.

При определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, предвид установения механизъм на низово възникване на пожара, вследствие запалването на сухи треви, натрупани 4 поради неотстраняване на конкуриращите растителни видове (плевели), както и липсата на изградена минерализована ивица покрай създадената горска култура, която би ограничила разпространението на пожара. Съобразил е и процента на прихванатите към датата на пожара фиданки, както и уговорения процент на самоучастие.

При горните данни, по допускането на касационно обжалване настоящият състав намира следното :

Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл.

280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 1, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт са дефинитивно очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба.