Определение № 631 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Пазарджик, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20235200100516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П. Н. К., с ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.” № , със съдебен адрес с. Д., ул. „С.”№, П.К 4642, адв. А. Н., в която като съищец е посочен и С. А. З., ЕГН **********, от гр.В., ул. „П. Б.”, № , депозирана срещу „ДАНЕЛИ-2000“ ООД, ЕИК 115580332, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, п.к. 4003 р-н Северен, ул. „Васил Априлов“ №101, ет.8, ап.21, представлявано от управителя С. П. Г.-Г..

В исковата молба се излагат твърдения, че с влязло в сила Решение № 195 от 09.06.2022г. по гр.д № 724/2021 по описа на ОС-Пазарджик съищецът С. А. З. бил осъден да заплати на ищцата П. К. сумата от 93 000 лв., /неиздължен остатък съобразно нотариално заверена спогодба от 9.06.2015 година от нотариус М.К./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3683.52 лв., представляваща разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №260180/6.04.2021 година по ч.гр.д.№269/21 по описа на РС-Велинград; сумата от 4826.27 лв., представляваща разноски, направени в производството по гр.д. № 724/2021 г., съобразно уважената част от иска.

За събиране на вземанията било образувано изп. дело № 335/2021г. по описа на ЧСИ Г. З.. В хода на принудителното изпълнение било установено, че длъжникът С. А. З. заплатил сумата от 200 000 лв. като частично изпълнение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2018 г., сключен между него, като купувач и собственика на недвижимия имот „Данели-2000“ ООД. С оглед на факта, че между страните не се стигнало до сключване на окончателен договор, заплатените по предварителния договор суми, следвало да бъдат върнати на купувача С. З..

Сочи се, че със запорно съобщение №8129/21.06.2023 г. било изпратено съобщение 1 от ЧСИ З. до ответника „Данели-2000“ ООД, с молба за становище във връзка с наличието на задължение за връщане на частично така заплатените суми по предварителния договор от 12.12.2018 г.

Изложени са твърдения, че с депозирания отговор на запорното съобщение дружеството ,,Данели-2000“ ООД не оспорило, че действително има сключен такъв предварителен договор за продажба на недвижим имот между ответника, като продавач и ищеца С. З., като купувач, но и че срокът за окончателното плащане по него изтекъл безрезултатно на 31.03.2019г. Вследствие на това, договорът бил развален едностранно и без предизвестие, като бил задържан зададъка от 20 000 лв. Въпреки горе изложеното, впоследствие на 30.10.2019г. и 01.11.2019г., от страна на търговско дружество „АГРОВЕЛ“ ЕООД били извършени две плащания – на аванси от по 100000 лв., които касаели същия имот, но били извън срока на договора и не покривали уговорената цена, поради което не се следвало да се признава вземане на С. З. спрямо „Данели-2000“ ООД.

Изложеното пораждало правния интерес на ищцата П. Н. К. от предявяване на иска по чл.134 от ЗЗД, с оглед бездействието на длъжника С. З., досежно претендиране на вземането си спрямо дружеството „Данели-2000“ ООД. Излагат се подробни съображения във връзка с приложението на чл.134 от ЗЗД, процесуалната субституция и съвместната процесуална легитимация на двамата посочени ищци по делото, поради което именно е направено и нарочно искане за конституирането на С. З., като съищец на основание чл. 26, ал.4 ГПК

Твърди се, че съгласно чл.4.2 от предварителния договор, страните уговорили срок за плащане на продажната цена до 31.03.2019 г., като според чл.11 при неплащане от страна на Купувача на окончателната вноска до тази дата продавачите имали право едностранно, без предизвестие, да развалят същия договор, като така клаузата давала право на купувачите да развалят договора - право, което зависило изцяло от тяхното намерение и воля. Твърди се, че настъпването на визираното условие за неплащане в срок до 31.03.2019 г., обуславяло наличието на правна възможност, която можела да бъде използвана в зависимост от намерението на продавача.

Сочат се съображения, като се развива тезата, че в случая договорът не се считал прекратен до момент, в който или не се изпълни уговорената престация или продавачите не упражнят правото, учредено им в чл.11 от договора.

Твърди се в този смисъл, че уговореното в чл.11 право на продавача да развали договора при неплащане в срок до 31.03.2019 г., не било упражнено и договорът бил валиден по време на извършените плащания от 30.10.2019 г. и 01.11.2019 г. В подкрепа на изложената теза, че продавачите не са упражнили правото си да развалят договора при условията на чл.11, се прилага копие от протокол от съдебно заседание от 25.03.2021 г. по гр. д. № 519/2020 г. по описа на РС-Велинград, в който бил отразен разпит на управителя на „Данели-2000“ ООД - С. Г. и изявленията на същата.

В подкрепа на тезата, че уговореното в чл.11 право на продавача да развали договора, 2 при неплащане в срок до 31.03.2019 г. не било упражнено, се прилага копие от нотариално заверено пълномощно от 28.05.2019 г., т.е. след уговорения в чл. 4.2. срок за плащане, с което продавачът по Предварителния договор упълномощил Купувача с правомощия, свързани с набавяне на документи относно недвижимия имот, предмет на предварителния договор, което според ищеца установявало ясно намерение за наличието на валидно правоотношение между страните.

Твърди се, че с отговора си с вх. № 10236/14.07.2023 г. до ЧСИ Г. З., ответникът „Данели-2000“ ООД, приложил нот. Акт № 171/05.06.2020 г., с който собствеността на описания в Предварителния договор имот била прехвърлена от „Данели-2000“ ООД на „Симба Груп“ ЕООД. Изтъква се, че така извършената продажба била валидно и законосъобразно осъществена, което от своя страна правело изпълнението по сключения предварителен договор невъзможно, предвид на което отпадналото основанието, въз основа на което ответното дружество получило сумите, заплатени от С. З., по сключения между страните договор. Излагат се подробни съображения.

С депозираната уточняваща молба вх. № 7991/15.09.2023 г. е пояснено, че по време на извършените плащания от С. З., съответно на 30.10.2019г. и 01.11.2019г., всяко в размер на по 100000 лв., основанието, на което те са направени не е било отпаднало, като предварителния договор все още не е бил прекратен от Продавача, въпреки наличието на визираната в договора възможност за това, тъй като правото на едностранно му разваляне, възникнало в полза на продавача, не е било упражнено към момента на двете плащания.

Невъзможно било за ищеца да посочи точната дата на разваляне на Предварителния договор, тъй като това обстоятелство зависело изцяло от субективните възприятия, действия, волеизявления и намерения на продавача, но въпреки това се поддържа, че това станало след извършване на двете плащания от 30.10.2019 г. и 01.11.2019 г. в размер на по 100 000 лв. всяко

Въведеният петитум е да бъде осъден ответника „Данели-2000“ ООД, ЕИК 115580332, да изплати на С. З., сумата от 200 000 лева, представляваща авансово заплатени вноски по Предварителен договор за продажба на недвижим имот, с която сума дружеството „Данели 2000“ ООД се е обогатило неоснователно.

Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил е отговор на исковата молба от ответника „ДАНЕЛИ 2000“ ООД чрез пълномощника адв. Н. Б., в който се оспорва основателността на така предявения иск.

Не отговаряло на действителността твърдението, че С. З. заплатил сумата от 200 000 лв., като частично изпълнение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Очевидно било от представените с ИМ 2 бр. платежни нареждания от 30.10.2019 г. и 01.11.2019 г., че наредител /платец/ и по двете било друго лице дружеството „АГРОВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 112670582. Не се спори, че С. З. бил негов едноличен собственик и управител, но това не водело до идентичност на двата правни 3 субекта. Тези авансови плащания от дружеството се основавали на проформа фактури № 8 и № 9 от 30.10.2019 г., които документирали отношения между двете дружества.

Твърди се, че за извършените преводи били издадени и осчетоводени от страна на „ДАНЕЛИ 2000“ ООД и 2 бр. данъчни фактури № 17402/04.11.2019 г. и № 17403/04.11.2019 г., включени в дневника за продажби с начислени приходи и ДДС.

Получател и по двата първични документа бил именно платеца „АГРОВЕЛ“ ЕООД, а не физическото лице С. З.. Съдържанието на първичните счетоводни документи отговаряло на извършените авансови плащания, като никъде в тях не било отбелязано, че плащанията се отнасяли или основавали на предварителния договор от 12.12.2018 г.

Възразява се, че „ДАНЕЛИ 2000“ ООД нямало как да дължи и да възстановява суми към друг правен субект, от когото не били получени. Длъжникът С. А. З. нямал вземане спрямо „ДАНЕЛИ 2000“ ООД, поради което същото не било признато. Сочи се, че на 15.09.2020 г. от „ДАНЕЛИ 2000“ ООД до „АГРОВЕЛ“ ЕООД било изпратено потвърждение на салда именно във връзка с получения аванс. В тази връзка била е представена цитираната от ищеца молба с вх. № 10236/14.07.2023 г. по и.д. № 335/2021 г. на ЧСИ Г. З.

Не отговаряло на действителността и твърдението, че в процеса на събиране по изп.дело било установено плащане от С. З. към „Данели-2000“ ООД. Твърди се, че фактите относно наличието на предходен предварителен договор, неизпълнението и изтичане срока на същия, респ. последващи плащания от трето лице били добре известни на ищцата, както и на купувача на същия този недвижим имот „СИМБА ГРУП” ЕООД.

Сочи се, че представляващият дружеството-купувач И. Г. К. и ищцата П. Н. К. били съпрузи, като за периода от сключване на предварителния договор през 2018г. и до настоящия момент З. не бил предявявал претенции спрямо дружеството. Напротив, същият бил неизправна страна по договора и не притежавал материално-правна легитимация, като носител на вземания спрямо „ДАНЕЛИ 2000“ ООД.

Не се спори относно това, че действително съществувал предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - УПИ П-6579 в гр. В., per. № 3262/12.12.2018 г. и съгласно чл.4.2 от договора срокът за окончателно плащане е изтекъл без резултат на 31.03.2019 г. Изтекъл обаче и срока за сключване на окончателен договор - 31.03.2019 г., предвиден в чл.13, като процесните плащания били не само от друг правен субект, който не е страна по този договор, но били извършени след изтичане на този срок.

Твърди се още, че от съдържанието на платежните нареждания за аванси и първичните документи следвало обратния на твърдяното в ИМ извод, че нямали връзка с конкретния предварителен договор. В същия смисъл било съдържанието на счетоводните регистри било налице и изричното уведомление от 17.06.2019 г. за едностранно разваляне на предварителния договор. Акцентира се, че след 18.06.2019 г. не било налице действащо и обвързващо страните облигационно съглашение и нямало как последващи плащания от трето ЮЛ да се отнесат към прекратения, поради неизпълнение предварителен договор.

4

Ищецът е приравнил авансови плащания по смисъла на чл.334 от ТЗ на частични плащания по изтекъл договор между други лица.

Изтъква се още и, че плащанията от 30.10.2019г. и 01.11.2019 г., извършени между двете търговски дружества, били осъществени без сключен предварителен договор, а на база преддоговорни преговори, поради което сумите по авансите били заведени, като задължение към клиента „АГРОВЕЛ“ ЕООД. Първичните документи били с предмет „частично авансово плащане за покупка на недвижим имот“ и било очевидно, че авансите не са приключени, тъй като сделката между търговците не е била финализирана, а обстоятелството дали тези уговорки са нищожни или не по арг. от чл.293 от ТЗ, не било предмет на изследване в настоящия процес.

Твърди се, че към онзи момент не било налице предварителен договор за покупкопродажба на имот в предвидената в чл.19 от ЗЗД писмена форма, а предварителни уговорки, като приложеното към ИМ пълномощно от 28.05.2019 г. било издадено именно във връзка с тези отношения - договаряне на банков кредит в полза на „АГРОВЕЛ“ ЕООД, което предполагало начална или последваща недействителност на „основанието“ за авансите.