Решение № 1205 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110202615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 889247-F873898/18.05.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска да се отмени атакуваното наказателно постановление, като основанията за това са, че декларацията по ЗДДС е била с нулева стойност и закъснението при подаването и не е довело да ощетяване на държавния бюджет, липсват вредни последици или неплатени задължения. Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, моли за отмяна на НП.Представя доказателства за лечение в периода за подаване на декларацията.

Представителят на административнонаказващия орган счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2025 г. в ТД на НАП Варна, свидетелката П., старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна извършила проверка по данъчната сметка и установила, че жалбоподателя К. като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнил задължението си да подаде справкадекларация по ЗДДС за данъчен период 01.11.2025 г.-30.11.2025 г. в ТД по регистрацията сиТД на НАП Варна в установения в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок – до 15.12.2025 г.

Справка-декларацията била подадена на 06.01.2026 г.

1

На 17.12.2025 г. до жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН. В предоставения с поканата 7-дневен срок не се е явило лицето и/или надлежно упълномощено от него лице, поради което актът бил съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на 26.02.2025 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен за подпис на нарушителя и връчен на 25.03.2025 г., който го подписал, като отбелязал, че има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение, в което жалбоподателят посочил, че не е подал декларацията в срок поради здравословни проблеми и последващо болнично лечение.Административнонаказващият орган не приел направените възражения и въз основа на изложените в акта фактическите констатации издал обжалваното наказателно постановление № 839247-F873898 от 18.05.2026 г., с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) наложил на жалбоподателя К. глоба в размер на 256 евро, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от разпита на инспектора по приходите П., която свидетелства за факта на извършеното нарушение. Свидетелката дава показания за обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела, като нейните показания са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № З-ЦУ–30-575/02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.

Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя поради неявяването му след покана, съобразно предвиденото в чл. 40, ал2 от ЗАНН, но му е предявен, връчен и подписан от него, следователно нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита, като направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до 2 опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му на защита.

По същество съдът намира, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства настоящият състав приема за категорично установено, че данъчно-задълженото по ЗДДС лице К. не е подал справка-декларация за данъчния период 01.11.2025 – 30.11.2025 г. в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – 15.12.2025 г. Справката-декларация е била подадена на 06.01.2026 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че санкционираното лице действително е осъществило състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на 3 обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/.

Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за извършеното е последователно застъпен както във вътрешното право на Република България (чл. 35, ал. 3 от НК, чл. 11 от ЗАНН), така и в чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС.

Задължението за депозиране на ежемесечна справка-декларация по ЗДДС обезпечава фискалната отчетност, целяща предотвратяване отклонение от данъчно облагане. Въпреки това, с оглед представените медицински документи състава на съда намира, че налагането на глоба в размер на 500 лева надхвърля границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Освен това справкатадекларация е била с нулева стойност и реално не са настъпили никакви вреди за държавата от забавеното деклариране. Макар и със закъснение жалбоподателят е изпълнил своето правно задължение по собствена воля, което в значителна степен занижава интензитета на проявление на извършеното и придава инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Става въпрос за кратък срок на забавата, като декларацията е била подадена преди въобще да се предприемат действия от страна на служителите на НАП. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани и доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици.

Несвоевременното подаване на справката-декларация не е причинило вреди на държавния бюджет, поради което и органът е можел да постигне генерална и индивидуална превенция и посредством предупреждаване на нарушителя.

По разноските

След като издаденото НП се отменя, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Районен съд Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 889247-F873898/18.05.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на Д. К. К. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена глоба в размер на 256 евро лева, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН нарушителя Д. К. К. с ЕГН 4

**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5