Решение № 17 от 25.03.2024, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Царево, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20242180200017 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по изпратено по подсъдност н. а. х. д. № 17/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Царево, образувано по повод жалба от П. Д. Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Р. Б. – АК - Габрово, с посочен съдебен адрес: гр. Г. ****, против Наказателно постановление № 178/21.12.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ-Бургас , с което за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии и т. „г“ от забранителния режим на защитената територия, определен със Заповед № 2109/20.12.1984 г. на КОПС, му е наложена на основание чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии глоба в размер на 100 лева.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител –адв. Б., като поддържат жалбата на изложените в нея основания и молят за отмяна на НП.

В с.з. АНО, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. П., чрез който моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Е. П. П., свидетелите Г. И.Н. и К. Г. Д., която се намира с жалбоподателя във фактическо съпружеско съжителство.

1

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 09.08.2023 г., С. Г.Г. – *** в РИОСВ-Бургас заедно с колегата си Е.

П. П. – ******, извършили планова проверка в границите на защитена територия - природна забележителност (ПЗ) „Пясъчни дюни в района на младежки международен център“ (ММЦ) в землище на гр. Приморско, при която установили, че били паркирани общо 15 моторни превозни средства, като измежду които и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.

№********, паркирани върху имот с идентификатор *** по КККР на гр. Приморско, попадащ в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни в района на ММЦ“, представляваща защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. По време на проверката не е присъствал собственика или водача на автомобила. Установено било, че информационната табела, изработена и монтирана от РИОСВ-Бургас в имот *** по КККР на гр. Приморско била съборена на земята с увредена конструкция, а останалите табели, монтирани от РИОСВ-Бургас били в добро състояние. Констатациите на проверяващите са обективирани в Констативен протокол

№024113ПД-15-48/09.08.2023г.

/л.24-25/.

Впоследствие проверяващите предприели търсене на собственика на автомобила с рег. № ***********, за което изискали справка от Областна дирекция на МВР гр.

Габрово, сектор „Пътна полиция“. Въз основа на предоставена справка с Peг.

№ 892000-5935/29.09.2023 г. на Областна дирекция на МВР гр. Габрово, сектор „Пътна полиция“ (вх. № БРЗТЗЗ- 618(11)/03.10.2023 г. на РИОСВ Бургас) проверяващите установили, че собственика на процесния автомобил е жалбоподателя П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.**** Въз основа на така установеното, на 30.11.2023 г. св. П. съставила против П. Д. Д. акт за установяване на административно нарушение №178/30.11.2023 г., като приела, че същият на 09.08.2023 г. в границите на природна забележителност (ПР) „Пясъчни дюни в района на международен младежки център“, представляваща защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, като е навлязъл и паркирал превозно средство — лек автомобил, марка "Дачия", модел "Сандеро" с регистрационен номер ***** в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Приморско, въпреки поставените информационни и забранителни знаци и табели. По границите на ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ" са поставени знаци и/или табели, указващи забрана за навлизане на моторни превозни средства (МПС) на следните места: - На подход от път гр. Приморско - гр. Китен, след моста на р. Дяволска към позелен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Приморско - пътен знак, указващ забрана за престой и паркиране и информационна табела, означаваща ПЗ "Пясъчни дюни в района на ММЦ с информация за границите на защитената територия, нанесени върху извадка от картен материал и с информация за режима на дейности, определен със заповедта за обявяването й;

На подход от път гр. Приморско-гр. Китен към поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Приморско - 2 бр. пътни знаци, 2 указващ забрана за престой и паркиране;

На път - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Приморско - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни превозни средства;

На подход от път гр. Приморско-гр. Китен към поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Приморско - пътен знак, указващ забрана за престой и паркиране;

На подход от път гр. Приморско-гр. Китен по южната граница на /Природната забележителност - пътен знак, забраняващ навлизане на пътни превозни средства, с което е нарушил чл.24 от ЗЗТ и т. “г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС. Препис от АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя на 11.12.2023 г. със съдействието на органите на МВР, като в определения му 7дневен срок същият е подал възражение до Директора на РИОСВ – гр.

Бургас, в което са изложени твърдения за липса на поставени табели, че местността е защитена зона. Както и че не е паркирал върху дюните.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.81 ал.3 вр.чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя, а жалбата е изпратена по пощата, като е входирана от АНО на 05.01.2024 г. Доколкото АНО не е представил по АНП пощенския плик, с който е била изпратена жалбата и от пощенското клеймо на който може да се установи датата на изпращането, то съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

От изложеното от актосъставителят в съдебно заседание, при изготвянето на Констативен протокол №024113ПД-15-48/09.08.2023г. за извършено административно нарушение на 09.08.2023 г. не е присъствал и не е бил търсен собственика на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № ********.

От показанията на св. Г.И. Н. и К.Г. Д., се установява, че на процесната дата са били на почивка в гр. Приморско, за периода 07.08-13.08.2023 г., като жалбоподателят е управлявал собственият си автомобил само от гр. Габрово, до гр. Приморско и обратно, а през останалото време, МПС-то е било управлявано от Н. или Д..

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда за това са следните:

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността 3 на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии, в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Пясъчните дюни между гр.Приморско и м.“Перла“ на км.50 +000 на път Бургас – Мичурин /днес с наименование Царево/, в землището на гр.Приморско, с площ 24 ха са обявени за природни забележителности със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС /л.44-46/, като съгласно т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС, в границите на природните забележителности се забраняват влизането, лагеруването, преминаването или паркирането на моторни превозни средства. Към заповедта е изготвена и скица на защитените територии, като по делото е представена такава за природната забележителност „Пясъчни дюни“. От представената по делото извадка от КККР на гр.Приморско, се установява, че имот с идентификатор *** попада в границите на природната забележителност „Пясъчни дюни“ , както и че при проверката на 09.08.2023 г. от РИОСВ – Бургас процесния автомобил е бил паркиран в процесния имот. От показанията на актосъставителя, събрани в хода на съдебното следствие, се установява, че природната забележителност „Пясъчни дюни“ е била обозначена със съответните информационни и забранителни табели, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установи, че жалбоподателят П. Д. Д. е собственик на процесния автомобил, който е бил паркиран на 09.08.2023 г. в защитената забележителност, но не се доказа обаче, че именно жалбоподателят П. Д. Д. е управлявал на инкриминираната дата процесното МПС, като е навлязъл и паркирал процесното МПС в защитената територия „Пясъчни дюни“. Доколкото законовите норми на чл.24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984г. на КОПС при МС предвиждат ангажиране на отговорността на лицето, което навлезе и паркира МПС в защитена местност, т.е. ангажират отговорността на водача на МПС, защото именно той управлява МПС-то, с което навлиза и паркира в защитената местност, то обстоятелството, че дадено лице е собственик на 4 това МПС не е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността му по посочените норми, поради което възраженията на защитата в тази насока са основателни, тъй като са подкрепени от свидетелските показания по делото и от обстоятелството, че при установяване на нарушението, не е бил установен от актосъставителят, действителният водач на МПС-то. С издаването на наказателното постановление се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретно лице за конкретно виновно извършено от него нарушение, като ангажирането на отговорността не може да става на базата на предположения. В настоящия случай АНО не успя да докаже, че на инкриминираната дата и място именно жалбоподателят е управлявал и паркирал процесното МПС в защитената територия, поради което съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на Административен съд – гр. Бургас – Решение № 703 от 19.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 336/2020 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 178/21.12.2023 г. на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.**** , за нарушение на чл. 24 от ЗЗТ и т.“г“ от забранителния режим на защитената територия, опредЕ. със Заповед №2109/20.12.1984 г. на КОПС при МС, е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.8 1 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ.