Решение № 3223 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3223 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20235330115634 по описа за 2023 година

Предявен иск с правно основание чл. 150 СК. Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Р. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на законния си представител- майката И. Р., срещу И. Р..

Твърди се ответникът да е баща на детето Ц.. С решение № 390/05.02.2013г. на ПРС, ІІ бр.с. по гр.д.№ 8352/2012г. е утвърдено споразумение, съгласно което ответникът е задължен да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 05.03.2013г.

Твърди се, че детето Ц. живее заедно с майка си във Ф. Р. Г., където майката работи по трудов договор. Детето учи в Г., като обучението му е започнало на 25.09.2023г. и приключва на 31.07.2024г. Непосредствените грижи за детето, за неговото отглеждане, възпитание, обучение се поемат изцяло от майката, която поема и издръжката му . Бащата от години е дезинтересиран от него, не го търси, не поддържа контакт. Видно от представения трудов договор майката получава 450 евро трудово възнаграждение, като заплаща месечен наем от 250 евро. През учебната 202324г. непълнолетният Ц. посещава първа предквалификационна година с фокус „Придобиване на познания по н. е.“, за което родителите не заплащат такса, но 1 обучението е свързано със закупуване на учебни пособия - тетрадки, химикали, моливи, учебници. Детето е тийнейджър, в период на активен растеж, което налага честото закупуване на дрехи и обувки. Твърди се, че детето не е често боледуващо, но през есенно-зимния сезон, когато боледува ,се налага закупуване на лекарства, чиято стойност е поне около 50 евро.

Майката му осигурява редовно витамини, плодове зеленчуци, летни почивки, заплаща такси за интернет, кабелна телевизия, месечни консумативи. Детето посещава тренировки по п., за което се заплаща такса в размер на 25 евро на час - два пъти седмично.

Твърди се, че бащата е работоспособен, не страда от хронични заболявания, от години работи в чужбина. По данни на ищцата пребивава в Р.

Г., където се е установил, но не заплаща определената месечна издръжка от 100лв. и нямат никаква информация, където точно пребивава в момента, не могат да посочат адрес. Определената издръжка от 100лв. понастоящем е крайно недостатъчна за нуждите на *** годишно момче. Счита се, че бащата би могъл да заплаща издръжка в по-висок размер, а именно на 500лв.месечно .

Извън издръжката бащата не предоставя подаръци на детето, нито полага някакви грижи. От определяне на издръжката са изминали повече от 10 години, които са довели до съществена промяна в икономическата обстановка в страната, а същевременно детето е пораснало и нуждите му са се увеличили.

От съда се иска да увеличи определената издръжка от 100лв. на 500лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 25.10.2023г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава. Претендират се разноски по делото. Посочва се банкова сметка, по която бащата да превежда издръжката. Прилагат се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения о. п. на ответника. Искът е допустим, но по същество неоснователен и се моли да бъде отхвърлен. Оспорва се искът, както по основание, така и по размер.

Разпоредбата на чл.150 предвижда възможността присъдената издръжка да бъде изменена при промяна в обстоятелствата. Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд №5 от 16.11.1970г., за да бъде уважен предявеният 2 иск, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Действително от постановяване на съдебното решение до момента са изминали *** години, през които е налице промяна в икономическата обстановка в страната, което води до промяна и в разходите на детето. Детето е на *** години възраст, която предполага разходване на повече средства за издръжка, но размера на издръжката се определя не само от нуждите на лицето, което има право на такава, а и от възможностите на задълженото лице. Възможността на задълженото лице е основание за даване на издръжка и показател за нейния размер ,и тази възможност винаги е обективна и конкретна. Непромененият размер на доходите обуславя запазване и на размера на дължимата издръжка. Липсват твърдения и не се представят доказателства, от които да е видно, че е налице промяна в доходите на ответника в сравнение с тези, които са били при постановяване на съдебното решение от 2013г. Напротив, твърди се, че лицето пребивава в Г., където работи. Това обаче не е основание да се приеме, че доходите му са се увеличили по размер. Ето защо е налице липса на основание за увеличаване размера на определената издръжка. Не се представят доказателства относно възможността на ответника да заплаща издръжка в по-висок размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът може да заплаща издръжка в повисок размер. Дори и да се приеме, че доходите на ответника действително са нараснали за изминалия *** годишен период, се оспорва претендираният размер на издръжката като завишен . В конкретния случай се твърди, че детето има нужда от закупуване на учебници, дрехи, храна, заплащане на консумативи, летни почивки, тренировки ,без да се представят доказателства в тази насока. Следва да се има предвид и че издръжката на ненавършилите пълнолетие деца се дължи от двамата родители, а не само от единия от тях.

Към момента размерът на минималната издръжка за страната е 233,25лв. Ето защо следва да се приеме, че ако има налице промяна в нуждите на лицето, размерът на издръжката следва да бъде увеличен до минималния за страната.

Претенцията за заплащане на законна лихва е неоснователна, с оглед неоснователността на главното задължение.

От съда се иска да отхвърли иска като неоснователен. При условие на евентуалност, ако реши да го уважи, то размерът, до който го уважава да е минималният за страната.

3

Квалификацията на иска е чл.150 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ищецът Ц. И. Р. – непълнолетен , е син на ответника И. Ц. Р. ЕГН ********** И И. Й. Р. ЕГН **********.

Видно от представеното съдебно решение№390/05.02.2013г.,постановено по гр.д.8352/2012 г. на ПРС 2 бр.с. бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Ц. в размер на 100 лева,начиная от 05.03.2013г.

От събраните по делото гласни доказателства- св. П. Я. /с родство по м. л. на ищеца / се установява, че към момента ищецът с майка си живее в Г.

Установили са се там от м. ноември 2022г .След развода ,може би около ***г. бащата не поддържал контакт с детето ,епизодично са имали разговори по телефона или кратки срещи.Бащата не е заплащал издръжката ,която е определена ,не е водил детето на почивка,не е полагал грижи . След установяването на ищеца и неговата майка в Г. ,бащата продължил да не поддържа контакт с тях . Към момента ищецът учи в Г. за придобиване на средно образование .Във връзка с обучението му се закупуват учебни помагала,детето тренира п. и б. ,като тренировките се заплащат . В Г. непълнолетният ищец и майка му обитават жилище под наем .Детето е в период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки ,защото са му станали малки .Майката работи,като ********************* ,работи на няколко места едновременно . Свидетелката не знае какво работи бащата ,няма информация за него.

От приетата по делото справка от НАП-ТД П. се установява,че бащата на детето няма регистриран трудов договор,няма участие в търговски дружества ,няма доходи ,изплатени извън трудови правоотношения .Няма деклариран недвижим имот , има декларирани 2 броя МПС. Майката на ищеца също няма регистриран трудов договор в Р България .

От приобщения по делото договор за наем се установява ,че майката на 4 ищеца е страна по същия / наемател / ,като е наето жилище Д.,приземен етаж ,състоящо се от 2 стаи ,коридор ,кухня ,баня и килер с обща площ от 80 кв. м.

,като месечният наем възлиза на 250 евро.Приобщен е трудов договор на майката на ищеца – И. Р..

От приетата справка от ,,ГРАО ,, СЕ УСТАНОВЯВА ,ЧЕ И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ НЯМАТ ДРУГИ ДЕЦА ОСВЕН ДЕТЕТО Ц. .

Приета по делото е справка за задгранични пътувания на ответника.,видно от която ответникът има многократни пътувания извън пределите на РБългария за периода от 01. 01. 2022г. до момента на справката .

Съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК показанията на разпитания свидетел, К. В. П. ,ЧЕ СЪЩИЯТ ПОДДЪРЖА

БЛИЗЪК КОНТАКТ С МАЙКАТА И ДЕТЕТО ,ИМА ПРЕКИ НАБЛЮДЕНИЯ

ВЪРХУ ЖИВОТА НА СЕМЕЙСТВОТО. Показанията се кредитират като логични,безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото .

Вземат се предвид приложените доказателства,КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА

ТАКИВА . по делото

СЪБРАНИТЕ писмени

ГЛАСНИ

При така установените факти от значение за спора ,съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е 5 достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2013г/ е изминал значителен период от време, през който нуждите на детето драстично са се увеличили. Към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е било на *** години ,в **** клас ,понастоящем е на ****г. – ученик в гимназиален курс на обучение.

Определената издръжка е под минималната такава за страната.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл. 142 ал.1 от СК.

От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Разбира се ,това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството ,стандартът ,доходите ,социално обкръжение и т.н.

Важно е детето да живее така ,както би живяло и без да се е случила раздялата между родителите му .Всеки един от тях ,въпреки раздялата ,е длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си.

Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .

В настоящия случай И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА ЗДРАВИ И

РАБОТОСПОСОБНИ МЛАДИ ХОРА ,БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА

КЪМ ДРУГИ ДЕЦА / справка от ,,ГРАО ,, / .

Бащата не живее с детето Ц. след прекратяването на брака между родителите ,но това разбира се, по никакъв начин не го освобождава от задължението му да издържа сина си и да му осигури адекватни грижи .