Решение № 1563 от 12.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 12.03.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7367 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.

Ищците К.П.Г. и Б.К. Ч..твърдят, че на 04.10.2015 г. в гр. Сливен наследодателката им Д.Б.К. е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № *****.

Поддържа, че от деликта наследодателката им получила множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и които са довели до смъртта и. Твърдят, че по силата на разпоредбата на чл.282 ал.3 вр. чл.284 КЗ отм. ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.” отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.

Ищецът К.П.Г. твърди, че се е грижил за пострадалата Д.Б.К. като за свое дете и след смъртта и е бил в шок, постоянно плаче, не може да се отърси от преживяното, страда от безсъние, отчаянието ще съпътства винаги неговия житейски път, което се е отразило много тежко на неговото емоционално и здравословно състояние, довело е до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., като в рамките на производството по настоящето дело претендира сумата 26 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.10.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.

Ищецът Б.К. Ч..твърди, че е майка на пострадалата Д.Б.К. и след смъртта и е била в шок, постоянно плаче, не може да се отърси от преживяното, страда от безсъние, отчаянието ще съпътства винаги нейния житейски път, което се е отразило много тежко на нейното емоционално и здравословно състояние, довело е до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., като в рамките на производството по настоящето дело претендира сумата 26 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.10.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.” в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове.

Оспорва активната легитимация на ищеца К.П.Г., като твърди, че той не е от кръга на лица, на които се дължи обезщетение. Твърди, че е заплатил на ищците обезщетения за процесното застрахователно събитие. Релевира и възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице. Оспорва размера на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.

С определение, постановено в о.с.з., проведено на 15.02.2018 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявените искове, като същите вече са предявени за сумата от 140 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от 200 000,00 лв., за ищеца К.П.Г. и за сумата от 80 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от 200 000,00 лв. за ищеца Б.К. Ч..

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована в Гърция, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.10.2015 г. в гр. Сливен е настъпило ПТП по вина на Я.Х.Ч., управляващ л.а. „Фиат Пунто“ рег.

№ *****, при което е настъпила смъртта на пешеходеца Д.Б.К..

Това обстоятелство се установява и от представената по делото присъда №2/26.01.2016 г., постановена по НОХД №578/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, влязла в сила на 10.02.2017 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него материали.

Видно от описаната по-горе присъда, Я.Х.Ч. е осъществил виновно деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1 вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 НК, като на 04.10.2015 г. в гр. Сливен при управление на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № *****, е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил смъртта на Д.Б.К..

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ***** Я.Х.Ч. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗДвП.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се доказване и следните обстоятелства: че ответникът е страна – членка на системата „Зелена карта" по Лондонската типова конвенция от 1953 г., поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, в случай, че застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно издаден сертификат „Зелена карта“; соченият деликвент има качеството на застраховано лице поради наличие на застрахователно правоотношение със застраховател на друга държава – членка и е притежавал валиден сертификат „зелена карта“, който покрива отговорността на водача на МПС в чужда държава в случай на причиняване на вреди на трети лица, поради което действието на разглеждания вид застрахователен договор, функциониращ под системата „Зелена карта“, към момента на настъпилото на територията на Република България произшествие от 26.12.2011 г. - по силата на чл.282 ал.5 и чл.282 ал.3 КЗ т.3.1 и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г., ревизирани на 29.05.2008 г., е породило задължението за НБЗБАЗ - в качеството му на „Национално застрахователно бюро“ по този международен акт, за обезщетяването на увреденото лице от това събитие в съответствие със законовите разпоредби на Република България в тази материя; ответникът НББАЗ е признат за единствен представител пред международните застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най

– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.

От представеното по делото удостоверение за наследници №9400-25274/04.12.2015 г., издадено от Община Сливен, се установява, че ищецът Б.К. Ч..е майка, т.е. законен наследник на починалата при ПТП – Д.Б.К., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

Чрез събраните в производството гласни доказателства от показанията на свидетелите В.И., Х. К., С.К.и И.И.се установява, че ищците са живели като съпрузи от около 15 г. и са отглеждали заедно пострадалата при процесното ПТП Д.Б.К., която е считала ищеца К.П.Г. за свой баща, той се е грижил за нея, отношенията им са били като баща и дъщеря.

Поради тази причина съдът приема, че между ищеца К.П.Г. и починалата са били установени дълготрайни семейни връзки, каквито съществуват между родител и дете, и в това си качество ищецът К.П.Г. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на свид. И.И.се установява, че непосредствено след инцидента ищеца Б.К. Ч..е припаднала, а след това е плакала много. Свидетелят сочи още, че след смъртта на Д.Б.К. двамата ищци са се променили много, вече са тъжни, не са преживели смъртта на детето.

От показанията на свид. В.И. се установява, че след смъртта на пострадалата Д.Б.К. ищецът К.П.Г. е плакал, бил е много разстроен и е променен. И към настоящия момент се чувства зле и не се е примирил със загубата на детето.

От показанията на свид. С.К.се установява, че след смъртта на пострадалата Д.Б.К. двамата ищци са били отчаяни от живота, променили са се, много им е тежко, не могат да преживеят смъртта на детето.

От показанията на свид. Х. К.се установява, че непосредствено след инцидента двамата ищци са били „разбити“, плакали са, а ищецът Б.К. Ч..е припадала няколко пъти. Свидетелят сочи още, че денят на погребението е бил много тежък и за двамата – плакали са много, а след инцидента ищецът К.П.Г. е станал много затворен, отчаян, не е същия човек, не може да преживее загубата на детето. И двамата ищци не са преживели загубата на детето.

От приетото по делото заключение на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищците не страдат от психично заболяване, няма данни да са страдали и в миналото, като вследствие смъртта на дъщеря им и при двамата е била налице остра реакция на стрес, преминала в дистимия. Вещото лице сочи още, че посоченото разстройство се намира в причинно-следствена връзка претърпяната загуба.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на тяхната наследодателка. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болкитe и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

В резултат на процесното ПТП е починало дете на ищците. Загубата на дете, към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителите са лишени както от емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната бъдеща морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, обич и взаимност. Следователно, болките и страдания, които ищците ще продължават да изпитват от загубата на починалото им дете, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав немира, че заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, е в размер на по 150 000,00 лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на дете, към което родителят е изпитвал силна привързаност.

Настоящият съдебен състав намира обаче за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в