Определение № 4060 от 11.09.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 11.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104669 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност, против решение № 118 от 24.06.2024 г. по гр. дело № 596/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 186/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поправено с решение № 263 от 10.07.2023 г., за отхвърляне на предявени от дружеството против „Лидер Агро БГ“ ЕООД искови претенции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойност на движими вещи и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000 лева за лишаване от ползването на движими вещи през периода 18.05.2020 г. – 24.03.2022 г.

Въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на ОС Пазарджик е постановено друго за признаване на собствеността на коритни поилки сдвоени DeLaval T400 и термостатна камера и за присъждане на равностойността им, не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Аргументира касационните основания с необоснованост на изводите на въззивния съд при преценка на събраните доказателства и обсъждане на доводите на страните и неправилно прилагане на закона при преценката на характера на част от претендираните движими вещи на дружеството, което е обявено в несъстоятелност на 09.10.2020 г., ползването им от ответното дружество от 2019 г. и тяхното състояние. Иска отмяна на решението. Няма претенция за разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в 1 изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба - да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение по т. дело № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 51 от 25.04.2024 г. по т. дело № 2602/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 50085 от 27.02.2024 г. по т. дело № 1749/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 91 от 05.11.2020 г. по т. дело № 1040/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 50123 от 31.01.2024 г. по т. дело № 2040/2022 г. на ВКС, I т.о.; 2. Когато съдът не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва ли да се ползва експертно становище на специалист в съответната област, като въпрос разрешен в противоречие с решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. дело № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 346 от 19.02.2018 г. по гр. дело № 619/2017 г. на ВКС, IV г.о.; 3. Следва ли първоинстанционният съд, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2 ГПК да даде надлежна правна квалификация на претендираните права и насрещни възражения, да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, съответно длъжен ли е въззивният съд при констатирани нарушения във връзка с доклада да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства; 4. Следва ли ако пристъпи за първи път към разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, за които страните не са получили указания, че подлежат на доказване, да изпълни задълженията по чл. 146, ал. 1, т.

5 и ал. 2 ГПК. Този въпрос посочва, че е постановен в противоречие с решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр. дело № 4404/2021 г. на ВКС, II г.о., и 5. Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания, представляват ли извинителна причина за допускането на доказателства за първи път във въззивното производство, по смисъла на чл.

266, ал. 3 ГПК. Посочва, че процесуалните въпроси относно доклада и оплакванията по него са разрешени от въззивния съд в противоречие ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – ответникът „Лидер Агро БГ“ ЕООД, е подал отговор, в който излага съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея касационни основания. Няма претенция за разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и със съдържание съобразно изискванията на чл. 284 ГПК.

2

С потвърдената от въззивния съд част от решение № 245 от 30.06.2023 г. по гр. дело № 186/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик са отхвърлени предявените от „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност (н) претенциите по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойност на собствени на ищцовото дружество движими вещи, представляващи проточен електронагревател DeLaval, роторно чесало автоматично, танк за мляко DeLaval 4000 л, съд за изпарване – мандра и резачка за чедеризирала суровина, вместо предаването на владението на същите, по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на равностойността на движими вещи, представляващи гумени постелки, делта скрепери, GPS приемник за навигация и ехограф/видеозон, и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000 лева за лишаване от ползването на движимите вещи за периода 18.05.2020 г. – 24.03.2022 г.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцовото дружество „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност (сега касатор) е придобило процесните вещи въз основа договори за продажба по фактура № 5281 от 28.10.2014 г., фактура № 17969 от 06.04.2017 г., фактура № 484 от 12.11. 2018 г. и фактура № [ЕГН] от 31.01.2019 г. и същите са използвани при осъществяваната от него дейност в говедовъдното стопанство, намиращо в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пещера и построените в него сгради, преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството с решение от 27.12.2019 г. по т. дело № 186/2019 г. на ОС - Пазарджик. Този поземлен имот, заедно с пет построени в него стопански сгради, ищцовото дружество „Хидролес“ ЕООД е прехвърлило на „Си Финанси Груп“ ЕООД с договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот с погасяване на дълг по НА № 170 от 17.06.2019 г. и договор за покупко-продажба по НА № 169 от 17.06.2019 г., които след това „Си Финанси Груп“ ЕООД, заедно със друга стопанска сграда в същия поземлен имот, е прехвърлило на „Макском“ ЕООД с договор за продажба по НА № 81 от 23.12.2019 г. Всички тези недвижими имоти, заедно със съществуващите в тях подобрения и приращения, „Макском“ ЕООД е прехвърлило на ответното дружество „Лидер Агро БГ“ ЕООД с договор за продажба на недвижим имот по НА № 132 от 18.05.2020 г., което с отговора на исковата молба е признало местонахождението в тях на процесните вещи с изключение на посочените в исковата молба GPS приемник за навигация и ехограф и е навело твърдения за трайно прикрепване към сграда в поземления имот на процесните гумени постелки и делта скрепери и загубването на тяхното значение и стойност при отделянето им с възможност за засягане на недвижимия имот. Прието е за установено въз основа на съвкупната преценка на експертното заключение, писмени и гласни доказателства, последните събрани чрез разпита на свидетели и на двете страни по производството - св. Д. И. и св. Д. К., че гумените постелки поради предназначението им да служат за легла на говедата се прикрепвали към пода на сградата, в която те се отглеждали, като обичайният им експлоатационен срок бил около 10 години, при който и трайното прикрепване на процесните постелки от тяхното закупуване по фактура от 28.10.2014 г., и изхабено физическо състояние от използването им при отглеждане на говедата в стопанството, евентуалното им отделяне би увредило имота и самите вещи – последните до степен да бъдат негодни за ползване. Засягане на целостта и тяхното предназначение при демонтиране с увреждане и на бетоновия под, на който са 3 закрепени, поради трайното им прикрепване, е прието за установено от въззивния съд въз основа на извършения анализ и преценка на доказателствата и за делта скреперите, представляващи транспортьори за почистване на обори за свободно боксово отглеждане на говеда. Посочено е за установено, включително и въз основа на експертното заключение, местонахождението в стопанските сгради на ответното дружество на пет от процесните движими вещи, представляващи проточен електронагревател, роторно чесало автоматично, танк за мляко, съд за изпарване - мандра и резачка за чедеризирала суровина, както и равностойността на тези процесни вещи въз основа на същото експертно заключение.

При така изложените за установени факти, въззивният съд е приел, че при установяване на принадлежността на правото на собственост от ищеца „Хидролес“ ЕООД (н) и местонахождението на пет от процесните вещи – проточен електронагревател, роторно чесало автоматично, танк за мляко, съд за изпарване - мандра и резачка за чедеризирала суровина, фактическата власт върху които е осъществявана от ответното дружество без основание, по иска за собственост се дължи връщане на владението на тези вещи, а не вместо него - тяхната равностойност. За неоснователен е приет доводът на ищцовото дружество (сега касатор) за присъждането му на равностойността на тези вещи по съображения на разясненията, дадени в ТР № 114 от 01.09.1963 г. на ОСГК на ВС, според които в хипотеза на алтернативно съединяване на иск за собственост на движими вещи и иск за заплащане на равностойността им правото на избор е предоставено на ответника и той може да избере по какъв начин да изпълни своето задължение за връщане на вещта, който избор в случая е направен от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД и категорично заявен от него именно за връщане на посочените вещи, с което концентрацията е извършена и се дължи присъждане на вещите, а не на тяхната равностойност. Изложил е съображения, че делта скреперите и постелките са неразделна част от недвижимия имот (сградата), поради тяхното трайно прикрепване към имота и възможно увреждане при отделянето им както на имота, така и на самите вещи, по начин който да ги направи негодни за ползване, и че същите като такива представляват подобрения на имота, собствеността върху които следва тази на имота и е придобита от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД с прехвърлителната сделка по НА № 132 от 18.05.2020 г. Посочено е също, че от закупуването на постелките по фактурата от 28.10.2014 г. е изтекъл и срокът им на експлоатация, а физическото им състояние е напълно амортизирано. Така е извел извод за неоснователност на искането за присъждане на тяхната равностойност. За неоснователна е приета тази претенция и по отношение на GPS приемник за навигация и ехограф поради неустановяване същите въобще да са се намирали във фактическа власт на ответното дружество. По тези съображения за недоказване на държането на последните две движими вещи и на ползване на останалите вещи, които не представляват част от имота, от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД през определен период от време и установяване на трайното прикрепване на скреперите и постелките към имота, представляващи и негови подобрения, въззивният съд е обосновал извод за неоснователност и на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на вещите през периода 18.05.2020 г. – 25.03.2022 г.