Решение № 463 от 30.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530100263 по описа за 2022 година

Ищецът М. П. СТ. твърди в исковата си молба, че е собственик на следното МПС – лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, с рама:

WAUZZZ8K1AN023831. С оглед на това на 07.05.2021 г., сключила автомобилна застраховка „Каско +“ към Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, която да обезпечава заплащането на всички настъпили случайни събития по отношение на процесния автомобил.

Сочи, че на 20.12.2021 г. паркирала МПС-то на обособен паркинг, находящ се в гр.

Стара Загора на ул. „Петко Р. Славейков“ № 3 за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч., за да изпълни неин служебен ангажимент, свързан с денталната й практика. Когато се върнала при МПС-то, установила, че то е претърпяло ПТП в предната му дясна част, навярно от друг автомобил, като били пострадали предната броня, десния фар и предния десен калник.

Заявява, че тъй като лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, с рама: WAUZZZ8K1AN023831, нейна собственост, притежавала сключена застраховка „Каско +“ с номер на полицата № 440121193000312, която покривала всякакви застрахователни събития, сключена с ответното дружество – Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407 на 07.05.2021 г. със срок на валидност до 13.05.2022 г. включително, още на другия ден уведомила застрахователя за настъпилия инцидент и предоставила всички необходими документи, които й били изискани. В тази връзка, бил направен и оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента. С оглед на това от представител на ответника – вещо лице Слави Славов, бил изготвен опис на щети. По този начин се установили конкретните имуществени вреди по отношение на процесния лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Заявява, че нейната щета била заведена под номер 44012312106369 и била уведомена, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 05.01.2022 г., получила отказ от страна на ответника с peг. № 03-0012/05.01.2022 г., в който била уведомена, че няма да получи никакво обезщетение, тъй като считат, че уврежданията по предната броня, фар и калник преден десен не можели да се получат, когато МПС-то 1 било в покой при паркирано състояние и съгласно т.9.1.9 от ОУ, Раздел I, Застрахователят не предоставял застрахователно покритие при „деклариране на обстоятелства от Застрахования или негов представител, различни от действително случилото се....“ Заявява, че останала недоволна от така поставения й отказ с peг. № 03-0012/05.01.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и на 13.01.2022 г. подала писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал.6 от КЗ. За съжаление ответникът не счел нейното искане за заплащането й на застрахователно обезщетение за основателно и го оставил без разглеждане.

Сочи, че видно от изготвения от страна на представителя на ответника (вещо лице) Слави Славов опис на щети № 44012312106369, настъпилите имуществени вреди, по отношение на лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, са както следва: предна броня – със степен на увреждане – смяна + боя; фар десен – със степен на увреждане – смяна + боя; Калник преден десен – със степен на увреждане – смяна + боя;

Счита така постановеният й отказ с peг. № 03-0012/05.01.2022 г. издаден от ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречал на закона и в частност на чл.

405, ал. 1от КЗ, съгласно който „ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че помежду й било налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка, обективиран в представената застрахователна полица № 440121193000312. Нещо повече, полученият от нея отказ не било основание да не й бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените й имуществени вреди.

Законодателят изрично бил предвидил случаите, в които застрахователят имал правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да се откаже само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице и ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от нейна страна, което да се явявало причина за неизплащането на дължимото ми обезщетение. Нещо повече в така постановеният й отказ по никакъв начин не били ангажирани доказателства, че процесната щета не би могла да настъпи от така описания от нея инцидент.

Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Счита, че това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, изисквало обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност била стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото качество.

Моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Витоша" № 89Б, р-н Триадица, представлявано от Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова Василева, Стефан Адриаан Герта Делае, Евгени Йосифов Бенбасат, да й 2 заплати сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща незаплатеното й застрахователно обезщетение вследствие на настъпилото на 20.12.2021 г. застрахователно събитие, при което е увредено собственото й МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН и законната лихва, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция – 25.01.2022 г.

Счита, че сумата, представляваща претърпените от нея имуществени вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, е както следва: 300,00 /триста/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на предната броня подлежаща на замяна в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с такава от същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 50 /петдесет/ лева, цената на боята в размер на 100 /сто/ лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/ лева; 300,00 /триста/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на десния фар подлежащ на замяна в размер на 100 /сто/ лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 100 /сто/ лева, цената на боята в размер на 50 /петдесет/ лева и цената за труда необходим за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/ лева; 200,00 /двеста/ лева, представляващи сбора от сумите на цената на предния десен калник подлежащ на замяна в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 50 /петдесет/ лева;

Общата сума на претърпените имуществени вреди от нея са в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляващи претърпените имуществени щети по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел: „А 4“, с per. № СТ 0435 РН, нейна собственост.

Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да й изплати законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 25.01.2022 г.

Моли съда, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция – 25.01.2022 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка:

BG27RZBB91551005699757 в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, собственост на адв. М.Т..

Претендира за разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който намира предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.

Оспорват исковата претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“, сключена относно лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № СТ 0435 РН, като неоснователна и недоказана.

Заявяват, че не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ на МПС, учредено с полица № 440121193000312, сключена между ищеца и дружеството, за процесния лек автомобил, валидна към дата на настъпване на ПТП.

Оспорват всички останали фактически твърдения, наведени в исковата молба, включително и твърдението за настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и заявените за настъпили в резултат на същото имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А4“, с peг.

№ СТ 0435 РН. В тази връзка оспорват механизма на настъпване на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка между описания в представения протокол за ПТП механизъм и претендираните от ищеца имуществени вреди. Твърдят, че претендираните вреди не били получени и не било възможно да се получат в резултат на заявеното застрахователно събитие и по описания в исковата молба начин. Налице било несъответствие между описаните вреди и заявения механизъм на ПТП, както и обстоятелствата за настъпването му.

Във връзка с процесната щета № 44012312106369, експертите на застрахователната компания били направили детайлен оглед на увредения автомобил, при което били установили, че: по предна броня и преден десен калник са налице „ожулвания“ на боята, 3 които отговаряли автомобила да е контактувал с трайно закрепен обект като бетонна стена или друг такъв, но и да били причинени от контакт с друг автомобил. Тези увреждания се получавали при движение на автомобила, а не при паркирано състояние на същия, преден десен калник, в частта която започвал от преден десен фар било с дълбоко задиране от твърд предмет, вероятно метален, с малка площ, което не можело да се причини в паркирано състояние на лекия автомобил.