Определение № 2427 от 04.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 03.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000501094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частни жалби, както следва:

1) Частна жалба вх. на ПОС № 6631/19.12.2022 г., подадена от М. Г. М. от гр. ***, ул. „***“, бл. **, ет. *, ап. **, с ЕГН:********** и Я. Г. М. от гр. ***, ул. „***“, бл. **, ет. * ап. **, с ЕГН:********** чрез адвокат А. А. от АК-Перник срещу определение от съдебно заседание на 14.12.2022 г., постановено по гр. дело № 270/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото в частта, в която на основание чл. 26, ал. 4 ГПК като ищци са конституирани В. С. Г. и „Алматея Прима“ ООД (н).

Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, поради което молят апелативния съд да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излагат съображения, че предмет на спора било несъществуване на ипотечното право поради несъществуване на обезпеченото вземане, поради което в предмета на делото било въведено материалното правоотношение между главния длъжник и кредитора. Поради това, с предявения по делото иск от ищците като наследници на един от ипотекарните длъжници се упражнявали чужди права, поради което на основание чл. 26, ал. 4 ГПК в производството по делото следвало да участват и В. С. Г. (другият ипотекарен длъжник) и „Алматея Прима“ ООД (н) – главния длъжник, тъй като те били необходими задължителни другари на страната на ищеца и решението, което щяло да се постанови по правния спор трябвало да бъде еднакво за всички. Цитира се решение № 60143/28.07.2021 г. по гр. дело № 3830/2020 г. на ІV-то г.о. на ВКС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Юробанк България“ ЕАД, гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с ЕИК:000694749 чрез адвокат Д. Ш. от САК е подало отговор, с който оспорва частната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна, поради което моли апелативния съд да я остави без разглеждане или без уважение като потвърди обжалваното 1 определение.

2) Частна жалба вх. на ПОС № 186/12.01.2023 г. – п.к. 11.01.2023 г., подадена от адвокат В.

П. М. в качеството му на синдик на „Алматея Прима“ ООД (н), гр. Перник, ул. „Кракра“ бл. 71, ет.

4, ап. 10, с ЕИК:113523763 срещу същото определение на Окръжен съд – Перник.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отвени и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на „Алматея Прима“ ООД (н).

Излага съображения, че съдът неправилно приел, че в процесната искова молба се оспорвала като нищожна договорната ипотека, обективирана в нотариален акт от 29.04.2005 г., но не и съществуването на обезпеченото с нея вземане. Напротив, ищецът оспорвал и валидността на договорното правоотношение между банката и главния длъжник – договор за кредит от 29 04.2005 г. Поради това навежда доводи, че в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, страните по договора (в случая кредитора и длъжника „Алматея Прима“ ООД (н)) били необходими другари и следователно дружеството в несъстоятелност следвало да участва като страна в настоящото дело, независимо дали щяло да бъде конституирано на страната на ищеца или на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Юробанк България“ ЕАД, гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с ЕИК:000694749 чрез адвокат Д. Ш. от САК е подало отговор, с който оспорва частната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна, поради което моли апелативния съд да я остави без разглеждане или без уважение, а в условията на евентуалност – да измени обжалваното определение както конституира „Алматея Прима“ ООД (н) на страната на ответника в производството.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проВ. на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частните жалби оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира всяка една от тях за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество – за основателни, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по искова молба на М. Г. М. и Я.

Г. М. срещу „Юробанк България“ АД, депозирана първоначално в Районен съд – Перник, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. І-во и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 170 вр. чл. 167 ЗЗД вр. чл. 576 ГПК, с които се претендира по отношение на банката да бъде обявен за нищожен договор от 29.04.2005 г. за ипотека върху недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма“ (със старо наименование ул. „Ал. М.“), вх. В, ет. 5, съставляващ СОС с идентификатор *** съгласно одобрените КККР, ведно с прилежащите към него избено и таванско помещение, който договор е сключен между ответната банка и дружеството „Алматея Прима“ ООД (н) като кредитополучател и В. С. Г. и Г. М. Г. като ипотекарни длъжници,

Ищците твърдят, че били наследници по закон на Г. М. Г., починал на 05.11.2015 г. Приживе наследодателят им придобил възмездно по време на брака си с В. С. Г. правото на собственост върху горепосочения недвижим имот. След смъртта на общия им наследодател всеки от двамата ищци придобил по наследствено правоприемство по 1/6 идеална част от имота. Процесният 2 договор за ипотека бил сключен за обезпечение на вземанията на „Юробанк България“ АД срещу дружеството „Алматея Прима“ ООД (н) по договор за банков кредит от 29.04.2005 г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 295 000 лева.

Считат, че договорът, с който била учредена ипотеката, бил нищожен, а ипотеката недействителна. Твърдят, че между банката и дружеството в несъстоятелност в действителност не бил сключван договор за банков кредит от 29.04.2005 г., не била отпускана заемна сума, съответно – ипотеката била учредена за несъществуващо вземане, а удостоверяването от страна на нотариуса в тази част от нотариалния акт било невярно. В тази връзка се поддържа, че ипотечният договор бил нищожен поради противоречие със закона, с добрите нрави, поради липса на съгласие, липса на основание, неспазване на предвидената от закона форма, както и поради нищожно нотариално удостоверяване от страна на нотариуса, изповядал сделката. Също така посочват, че въз основа на ипотечния акт кредиторът се снабдил с изпълнителен титул по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на който към настоящия момент върху имота било насочено принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 230/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б., с което обосновават и правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че при изповядване на ипотечната сделка била допусната техническа грешка в нотариалния акт, като вместо посочване на правилната дата на договора за банков кредит, вземанията по който се обезпечавали с ипотека, а именно 08.03.2005 г., неправилно била изписана датата на сключване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека 29.04.2005 г. Техническата грешка била своевременно поправена от нотариуса, във връзка с което бил изготвен и нот. акт № 194, том 1, рег. № 1775, дело № 171/2005 г. с нанесена поправка.

Същевременно договорната ипотека, ведно с поправката, била своевременно подновена в Агенцията по вписванията. Счита, че поправката сама по себе си не опорочавала договорната ипотека. Оспорва въведените доводи за нищожност на ипотеката, като поддържа, че при учредяването й били спазени всички специални изисквания на чл. 166, чл. 167 и чл. 170 ЗЗД относно нейното съдържание, индивидуализация на страните и обезпеченото вземане, както и вписване в Имотния регистър. Уточнява, че поради неизпълнение на поетите от длъжника „Алматея Прима“ ООД (н) договорни задължения, банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение, която не била оспорена и била влязла в сила, като въз основа на същата и издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 230/2012 г. на ЧСИ С. Б..

По молба на ищците с определение от първото по делото открито съдебно заседание пред Районен съд – Перник от 23.02.2022 г. на основание чл. 26, ал. 4 ГПК като ищци в производство по делото са конституирани ипотекарният длъжник В. С. Г. и главният длъжник „Алматея Прима“ ООД (н), както и делото е прекратено пред районния съд и изпратено по компетентност на Окръжен съд – Перник.

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратил производство по делото по отношение на така конституираните ищци, окръжният съд е приел, че В. С. Г. – преживяла съпруга на починалия ипотекарен длъжник, в качеството на собственик и ипотекарен длъжник на 4/6 идеални части от процесния имот не била задължителен другар по предявените искове и участието й не било условие за упражняване на правото на иск на М. Г. М. и Я. Г. М., тъй като всеки от съсобствениците можел да упражни правото си на иск за съответната идеална част от имота съобразно правния си интерес. По отношение на „Алматея Прима“ ООД (н) съдът е приел, че в 3 настоящия случай предмет на делото бил недействителността на договора за ипотека за общо 2/6 идеални части от имота, поради което силата на пресъдено нещо не би обхванала обезпеченото вземане, а обстоятелството, че липсата на обезпечено вземане било посочено като твърдение, с което се обосновала част от основанията за нищожност, не представлявало предявяване на чуждо право, а упражняване на възражение на ипотекарния длъжник на основание чл. 151 ЗЗД.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема следното:

Видно от съдържанието на исковата молба, ищците М. Г. М. и Я. Г. М., твърдейки, че са съсобственици (всеки от тях притежаващ 1/6 идеална част) на недвижим имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма“ (със старо наименование ул. „Ал. М.“), вх. В, ет. 5, съставляващ СОС с идентификатор *** съгласно одобрените КККР, ведно с прилежащите към него избено и таванско помещение, претендират да бъде обявена за нищожна/недействителна учредената на 29.04.2005 г. договорна ипотека върху имота като релевират няколко основания за нищожност на процесната договорна ипотека, всяко едно от което само по себе си представляващо отделен иск, между които и твърдяното обстоятелство, че не съществува обезпеченото вземане по договора за банков кредит от 29.04.2005 г., сключен между „Юробанк България“ АД кредитодател и „Алматея Прима“ ООД (н) като кредитополучател, т.е. в предмета на спора по делото е въведено и материалното правоотношение между главния длъжник и кредитора.

При така очертания с исковата молба предмет на спора – искове, с които се оспорва и съществуването на ипотечното право, и на обезпеченото вземане, предвид акцесорния характер на ипотечното право, се налага извод, че както другият твърдян съсобственик на процесния имот (другият ипотекарен длъжник) В. С. Г., така и главния длъжник „Алматея Прима“ ООД (н) следва да участват в производство по делото като ищци наред с първоначалните двама М. Г. М. и Я. Г.

М., тъй като всичките те са задължителни необходими другари, доколкото са страни по договора за ипотека, предмет на исковете за нищожност, което следва от естеството на спорното правоотношение и необходимостта решението на съда да бъде еднакво спрямо всички другари, тъй като сделката не може да бъде валидна за едната от страните по договора, а за другата нищожна.