Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 271 от 13.11.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
364/2026
Подписан
13.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47, ал.1, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Ботевград, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200364 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № ****, издадено от А.Т.Г. - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****. на МВР, с което на В. С. М., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

Становищата на страните:

Жалбоподателката М., чрез адв. В. С. от САК моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно по съображения изложени в жалбата и писмено становище, приобщено в съдебно заседание.

Претендира разноски.

Същата редовно призована за съдебни заседания, се явява лично и с адв.

С., който заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения на 20.10.2026г., се явява жалбоподателката, която моли съда да отмени наложената й глоба.

1

Въззиваемата страна - началник група – ОДМВР-София, Сектор „Пътна полиция”, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.10.2025г. около 15,22 часа на Автомагистрала Хемус в района на 61+656 км с посока на движение към гр.София жалбоподателят управлявал лек автомобил Пежо, с рег.№ ****, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД с Булстат № ****. Позиционирано на същото място на стационарна контролна точка 2034 с GPS координати 42.942574; 23.979709 техническо устройство (ТОЛ камера), заснело навлизане на управлявания от жалбоподателя автомобил в лента за принудително спиране и движение. Извлечения от техническото средство снимков материал, ведно с изготвената преписа бил изпратен до директора на ОД на МВР – София. Преписката е била разпределена на РУ – Правец, на свидетеля - полицейски инспектор Х. Т..

Жалбоподателят била поканена в РУ Правец на ****г., където попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, че на процесната дата водач на автомобила била именно тя. На място и в присъствието на свид. Е. П. й e съставен АУАН бл. № ****, затова че на 24.10.2025г. около 15,22 часа на Автомагистрала Хемус в района на 61+656 км с посока на движение към гр.София управлявала лек автомобил лек автомобил Пежо, с рег.№ ****, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД с Булстат № ****, като се движела в лентата за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на НТУ - нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП.

В АУАН е отразено от актосъставителя, че е бил съставен въз основа на преписка № **** по описа на ОД на МВР -София и № ****г., по описа на Националното ТОЛ управление.

АУАН e връчен и предявен за запознаване със съдържанието на 25.01.2026г., който жалбоподателката подписала с отразяване в него, че няма възражения. Обстоятелство удостоверено с подписа й.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били 2 постъпили възражения срещу акта.

Впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление № ****, издадено от А.Т.Г. - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****. на МВР, с което на В. С.

М., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511.29 евро /1000,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК -АУАН бл. № ****/**** г., декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.

188 ЗДвП, 2бр. снимки и справка за преминавания в лента за принудително спиране, писмо до Началника на РУ - Плевен, заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР, Заповед № **** г., справка за нарушител/водач, оглед на веществено доказателство, както и от показанията на разпитаните свидетели Х. Т. и Е. П., макар те да са в изключително незначителен обем. От тях, а и от приложения по делото АУАН, се установява, че тези свидетели са участвали само при съставянето на АУАН бл. № ****/**** г. на санкционираното лице, поради което показанията им са неинформативни за конкретното нарушение, а касаят единствено процедурата по съставянето на АУАН въз основа предоставения материал от НТУ. Писмените доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, не противоречат на фактическите констатации отразени в съставения АУАН, поради което съдът ги цени като достоверни.

Така установените факти налагат следните изводи от правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е Наказателното постановление № № ****, издадено от А.Т.Г. - Началник Група към ОДМВР 3

София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****. на МВР.

Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи. Видно от приложените и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - Заповед ****/2021 г. на Министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност, компетентността на наказващия орган и актосъставителя пряко произтичат от нарочно овластяване от страна на Министъра на МВР (с оглед изискванията на чл.47, ал.2, във вр. с чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН и чл.189, ал.2 и ал. 4 от ЗДвП).

На следващо място обаче настоящата въззивна инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

На първо място, в обжалваното наказателно постановление липсва дата на издаването му. Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН наказателното постановление задължително трябва да съдържа датата и мястото на издаването му. Порок, който е неостраним и води до това Съда обективно да не може да провери: материалната компетентност на наказващия орган към датата на издаването на постановлението (обстоятелство особено важно при последвала смяна на персоналния състав на ведомството); спазването на давностните срокове по чл. 84, вр. с чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 5 от НК; спазване на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН; избягване на двукратно произнасяне на наказващия орган по едно и също нарушение; преценка за допуснато нарушение „не два пъти за едно и също нещо“.

Абсолютно изискване и пропускът да се посочи датата, дори да се дължи на грешка, е всякога неостранимо съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за цялостна отмяна на постановлението. Това прави безпредметен по-нататъшния анализ на доказателствата, доколкото нарушенията не са от категорията на отстранимите.

Независимо от това съдът дължи да посочи, на второ място, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя, а административно-наказващият орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

4

Съгласно чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Съгласно чл. 58, т. 4 ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. Касае се за забрана, която да обхване случаите на предприето управление в лента за принудително спиране единствено с цел придвижване, без да е била налице техническа причина за навлизане в аварийната лента.

От съдържанието на приобщените по преписката две снимки не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в лентата за принудително спиране, по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. От приложените в преписката два броя снимки, както и от огледа на веществено доказателство диск CD-R се констатира моментно статично изображение на автомобила, като на снимка заснета в 15: 22: 39:704 часа се визуализира разположение на автомобила в лентата за принудително спиране.

На втората снимка заснета в 15: 22: 38:725 часа. От тези снимки се установява движение на автомобила в лентата за принудително спиране в рамките на около наколко части от секундата.

Следва да се държи сметка за това, че когато се наложи спиране в лентата за принудително спиране или в обособено пространство за спиране на автомобили, поради наличие на някое от изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, то това спиране не представлява действие, което се извършва моментно, внезапно и мигновено. При движение по автомагистрала обикновено скоростта е по-висока, отколкото при движение по другите пътища. Това предполага, че когато се наложи аварийно спиране поради повреда на автомобила или поради влошено здравословно състояние на водача или негов спътник, скоростта следва да се намали, а за да се спре в лентата за принудително спиране е необходимо автомобилът да премине от съседната такава в нея. Тоест, при спиране в аварийната лента е неизбежно превозното средство също да измине, макар и малко, разстояние движейки се в тази лента.

5

При потегляне от лентата за принудително спиране, след отстраняване на повредата или след подобряване състоянието на водача или на негов спътник, автомобилът също трябва да измине, макар и малко, разстояние в лентата за принудително спиране, с цел включване в съседната лента, по която е позволено движението. От тези кратки /като време и като разстояние/ движения в лентата за принудително спиране следва да се отграничат онези, при които водачите продължително време шофират в нея, с цел избягване чакането в образувано задръстване, изпреварване на други автомобили или преминаване по-бързо през участък, с по-натоварено и забавено движение.

Именно последните движения в лентата за принудително спиране са забранени посредством нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Тази лента следва да бъде освободена от постоянен пътен трафик за да се осигури място, където да могат необезпокоявано да спрат МПС-та, които са се повредили или в които има лице, с възникнал по време на движение здравословен проблем. В случая като свидетел е разпитана Йоана С. Ботева, която посочва, че „ … На 24.10.2025 година пътувахме след обяд от гр.Плевен към гр.София. При излизане от тунел „Правешки ханове“ на таблото на автомобилът светна червен ключ и сестра ми отби в страни, защото се притесни. Като спря автомобилът ключът изгасна и след това тя продължи. Това беше цялата случка, която се случи…“.

От събраните доказателства по делото се налага извод, че в случая не е извършено нарушение по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Това е така, понеже въпросният автомобил, макар да е навлязъл в лентата за принудително спиране, то това не е било с цел продължително шофиране в нея за да се избегне образувано задръстване или интензивен пътен трафик, а за да може автомобилът да спре поради възникнал технически проблем. Възникналият технически проблем се установява от показанията на третия разпитан свидетел.