Решение № 834 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260727 от 28.02.2022г., постановено по гр.д. №445/2020г.

Софийски градски съд, I ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Я. Л. С. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗАД „Алианц България“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на злополука от 29.01.2015г. като пътник в автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с ДК № ***, застрахован по риск „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата. С решението Софийски градски съд, I ГО, 27 състав е осъдил Я. Л. С. да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата в размер общо на 2 496 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител. В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно и немотивирано. Поддържа се 1 твърдение, че изводите на първата инстанция за недоказаност на противоправното поведение на водача на автобуса са необосновани. Излага се становище, че в хода на гражданското производство са били ангажирани свидетелски показания на лице, което е било очевидец на произшествието, но същите не са били взети предвид нито от автоексперта, нито от съда.

Релевира се възражение за необоснованост, като се сочи, че от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно защо съдът е дал вяра на заключението на АТЕ. Допълва се, че автоекспертът неясно въз основа на какви категорични данни обяснява възникналата пътна ситуация със извода, че водачът „предприема аварийно спиране, поради внезапно възникнала опасност”. В жалбата се прави оплакване, че този извод почива на недоказано предположение - вероятност, без факти и обосновка. Поддържа се твърдение, че при липса на други данни, вещото лице е било длъжно да обоснове изводите си на свидетелските показания по гражданското дело, а не да прави необосновани предположения. Поддържа се изцяло изложеното в исковата молба относно наличието на всички предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата претендираното обезщетение, ведно със законните последици. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ответното застрахователно дружество, чрез своя процесуален представител, е подало писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Предявява се претенция за заплащане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. пред настоящия състав въззиваемото дружество, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Подадената въззивна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване 2 съдебен акт.

Производството пред СГС, І ГО, 27 състав е било образувано по предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД. За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на автобуса, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована в ответното дружество, тъй като автобусът е потеглил плавно от спирката и поради внезапно възникнала опасност на пътя, с цел избягване на удар с друго МПС, шофьорът на автобуса е предприел аварийно спиране. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства водачът да е нарушил правилата за движение по пътищата, а напротив, посочил е, че той е управлявал автобуса в съответствие с чл.20 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, тъй като се е съобразил с пътната обстановка.

След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Искът по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

3

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва да са налице предпоставките за ангажирането на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на застрахования водач. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието. От всички тези предпоставки, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага единствено вината.

Останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК/.

По отношение релевираното в жалбата оплакване за доказаност на противоправното поведение на водача на автобуса, въззивният съд намира следното:

По делото не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. От представената по делото пр.пр. № 11280/2015г. по описа на СРП, се установява, че е водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, затова че на 29.01.2015г. около 15,45 часа при управление на МПС – водач на автобус с инв. № 1819 по автобусна линия 111, между спирка „Филиповци“ и спирка „Езерото” нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Я. Л.

С. средна телесна повреда. Установява се, че с Постановление от 10.04.2019г. наказателното производство е прекратено, като прокурорът при СРП е приел, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд. Поради това за изясняване на механизма на произшествието първоинстанционният съд е допуснал съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. От заключението на експерта се установява, че за изготвянето му той се е запознал с доказателствата по пр.пр. № 11280/2015г., в които няма налични констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП. Вещото лице установява следния механизъм на ПТП: автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто“ с ДК № ***, управляван от М. Л., около 15,45 часа на 29.01.2015г. се движи по линия № 111 на MГT в гр. София между спирка „Филиповци“ и спирка „Езерото“, в посока от ж.к. „Люлин“ към ж.к. „Младост“ по ул. „Филиповско шосе“, като спира на спирка „Филиповци“ за слизане и качване на пътници. В 4 салона на автобуса, на около 1,5 м от кабината на водача се е намирала правостояща пътничката Я. С.. Автобусът плавно е ускорил от място, като е достигнал скорост от порядъка на 20 км/ч, в момента, в който водачът предприема „аварийно спиране поради внезапно възникнала опасност“. От рязкото намаляване на скоростта е възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на ищцата. Вследствие на инерционната сила на масата на тялото на пътничката С., същата се е изпуснала от дръжката, за която се била хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при което са се реализирали ударни сили по тялото й от интериора на автобуса. Вещото лице излага, че скоростта на движение на процесния автобус преди настъпването на ПТП е била 0 км/ч, тъй като е бил спрял, а в момента на предприемането на аварийното спиране, е била около 20 км/ч. Според настоящия съдебен състав изводът на вещото лице, че аварийното спиране е поради внезапно възникнала опасност почива на предположение. При липса на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първостепенния съд, че водачът на автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е необоснован. В този смисъл въззивният съд намира, че САТЕ, на основание чл. 202 ГПК, следва да бъде обсъдена заедно с другите доказателства по делото.

Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свид.

Г. Т., която също е била пътник в автобуса и разказва, че когато на спирка „Филиповци“ част от пътниците слезли, при потегляне по маршрута на движение и завиване наляво в посока спирка „Суходол“ автобусът изведнъж набил спирачки и рязко спрял, при което ищцата се претърколила, ударила се в таблото и паднала по стълбичките до първата врата на автобуса. Тази свидетелка е била очевидец на инцидента и възпроизвежда своите преки възприятия, поради това съдът кредитира нейните показания в описаната част. Свидетелката не установява да е видяла внезапна поява на друг автомобил, който да е станал причина, водачът да предприеме процесната маневра /рязко спиране/ с цел предотвратяване на удар с друго МПС.

Ето защо, при съвкупната преценка на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност - авто- 5 техническа експертиза и свидетелските показания на св. Т. съдът приема, че процесното ПТП – аварийно /внезапно/ спиране на автобус, при което ищцата е полетяла рязко напред и е паднала до вратата на водача, е резултат от противоправното поведение на водача, който е нарушил следните разпоредби от ЗДвП - нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20 ал.2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват ….с превозвания товар, с… интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.24, ал.1 ЗДвП – водачите на ППС са длъжни да не спират рязко; чл. 132, т.2 ЗДвП – преди потегляне и по време на движение водачът следва да осигури всички условия за безопасното превозване на пътници. При липса на безспорни данни, че рязкото намаляване на скоростта на процесния автобус е било необходимо за предотвратяване на ПТП, въззивният състав счита, че изводът на първостепенния съд в този смисъл е необоснован. С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че е налице противоправно поведение на водача на автобуса. И на следващо място, приема, че не е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.