Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 685 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 632/2026
Вид
Определение № 685
Подписан
19.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Ралица Манолова, Ина Бранимирова Маринова, Мирослав Георгиев Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600632 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 377, ал. 2 вр. глава XXII НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане № 15407 от 09.12.2025 г., с което е прекратено съдебното производство по НАХД № 13482/2025 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, и делото е върнато на СРП за отстраняване на посочените в мотивите съществени процесуални нарушения.

В частния протест са развити съображения за неправилност на атакуваното разпореждане. Сочи се, че както в постановлението по чл. 375 НПК, така и в постановлението за привличане на обвиняем, са описани по ясен и недвусмислен начин всички факти, съответстващи на въведените от законодателя признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, включително са посочени времето и мястото на извършеното деяние, индивидуализирани са инкриминираните неистински официални документи, както и са конкретизирани в необходимата степен действията на обвиняемата, посредством които е осъществила изпълнителното деяние на престъплението. Навежда се, че в постановлението на СРП, изготвено по реда на чл. 375 НПК, е посочено, че деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината, което се явява достатъчно за дефиниране на субективната страна на престъплението. Изтъква се, че използваният от прокурора израз „в посочените предприятия“ не обосновава 1 извод за наличие на неяснота на обвинението, доколкото не оставя съмнение, че с него се визират всички юридически лица, посочени в обвинението. Моли се съдът да отмени протестираното разпореждане и да върне делото на Софийски районен съд.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от обвиняемата В. Р. Г..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в част ния протест, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такъв е допустим.

Разгледан по същество, съдът намира същия за неоснователен поради следните съображения:

Производството по НАХД № 13482/2025 г. по описа на СРС, 132- ри състав е образувано по повод внесено от Софийска районна прокуратура постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемата В. Р. Г. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК.

В протестираното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че използваният в постановлението за привличане на обвиняем и в постановлението по чл. 375 НПК израз „удостоверяване съществуването на трудов и осигурителен стаж в посочените предприятия за вписаните в документите периоди“ е твърде общ и не съдържа нужната конкретика, която да гарантира правото на защита на обвиняемото лице, тъй като липсва посочване на началния и крайния момент на периодите, вписани в отделните документи, на стажа, за който се отнасят същите /осигурителен или трудов/, и на това кои са „посочените предприятия“. Приел е още, че прокурорът не е посочил и факти, относими към субективната страна на деянието. Според първоинстанционния съд тези нарушения, допуснати в досъдебната фаза, а впоследствие възпроизведени във внесеното постановление по чл. 375 НПК, са от категорията на съществените нарушения, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРП за отстраняване на посочените процесуални пропуски.

Настоящият съдебен състав споделя частично съображенията на районния съд, като намира, че ако в действителност, както се сочи в частния протест, 2 няма съмнение, че изразът „посочените предприятия“ касае вече изброени порано от представителя на държавното обвинение юридически лица и визира същите не като правни субекти, а като места, на които се полага труд, то нито от постановлението за привличане на обвиняем, нито от постановлението по чл. 375 НПК става ясно какъв точно и конкретно е предметът на инкриминираното деяние.

Представителят на държавното обвинение се е задоволил единствено да изброи документите, за които се твърди да са неистински, без обаче да посочи изрично в контекста на повдигнатото обвинение какви обстоятелства са били вписани в същите и по този начин да конкретизира обвинителната си теза, така че да стане ясно както за обвиняемата, така и за съда за удостоверяването на какви обстоятелства са били съставени и впоследствие използвани съответните удостоверения. Изпълнението на това изискване е необходимо, доколкото така посочените уточнения касаят съзнателното ползване на неистинските документи, като по този начин ще се осигури и възвеждането на ясно и безпротиворечиво обвинение, в което да няма съмнение кои фактически обстоятелства под каква юридическа форма се инкриминират и което следва да бъде конструирано по такъв начин, че да е възможно без усилие и двусмислие да се изведе от направените от прокуратурата твърдения инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на обвиняемото лице.

Простото изброяване на процесните документи без индивидуализирането им с оглед тяхното съдържание не е достатъчно за изясняване на фактическата рамка на обвинението, а препращането към събраните в хода на досъдебната фаза писмени доказателства при описание на извършеното деяние е недопустимо, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, тъй като те служат за проверка на обвинителната теза, но не и за конкретизацията й. Предметът на престъплението, за което е повдигнато обвинение, е негов съставомерен признак от обективна страна и индивидуализацията му съобразно с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК е задължителна с оглед обезпечаване на основното право на обвиняемия в наказателния процес да разбере в какво е обвинен. От своя страна, засягането на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и накърнява правото на защита на обвиняемото лице, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено именно в хода на досъдебното производство, 3 както е приел и първоинстанционният съд.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на районния съд, че в постановлението по чл. 375 НПК липсват факти, относими към субективната страна на деянието. Напротив, видно от съдържанието на постановлението, представителят на държавното обвинение е посочил, че обвиняемата е действала при форма на вината пряк умисъл, като в обстоятелствената част на постановлението се съдържа описание на поведението на обвиняемото лице, въз основа именно на което прокурорът е достигнал до правния извод, че същото е действало умишлено, а именно – обвиняемата решила да се пенсионира, но не притежавала необходимия трудов стаж за пенсиониране, поради което се снабдила с неистински документи, в които било посочено, че същата била служител на съответните предприятия за различни периоди от време, които документи представила пред специалист в сектор „Приемна“, дирекция „Пенсии“ в ТП на НОИ – София – град, с цел удостоверяване на съществуването на трудов и осигурителен стаж и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Така описаните фактически действия, за които се твърди да са извършени от обвиняемото лице, са напълно достатъчни, за да се приеме, че прокурорът е изложил конкретни обстоятелства, обосноваващи субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното определение, с което съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на СРП за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15407 от 09.12.2025 г., постановено по НАХД № 13482/2025 г. по описа на СРС, НО, 132- ри състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5