Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 10.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 398/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
10.02.2022
В сила
10.02.2022
Състав
Калин Калпакчиев, Весислава Иванова, Величка Цанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Люб. Ц. Р. като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600398 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивни жалби на адвокат Е. Т. от АК – Перник, в качеството й на защитник на подсъдимата И. И. Т., на адвокат Г. М., действащ като защитник на подсъдимите С. Б. П. и С. Б. Т., на подсъдимия С.Т., на новоупълномощения защитник на подсъдимия Т. – адвокат К. К. от САК, на подсъдимата С.П., на новоупълномощения защитник на подсъдимата П. – адвокат М. М. от САК.

С въззивните жалби се иска проверка на осъдителната част на присъда № 7 от 2.6.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 368/15 г. по описа на Окръжен съд - Перник, Наказателно отделение (НО), с която съдът е признал подсъдимите за виновни в извършване на престъпления, както следва: подсъдимият Т. за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. 1. и 2., вр. ал. 1, предл. 1. НК, за което, при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 6 000 лева като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за разликата за сумата над 240 809,90 лева до 471 932,96 лева; за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, при условията на чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години и на глоба в размер на 20 000 лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за разликата в сумата от 356 280,10 до 942 461,55 лева, а на основание чл. 253, ал. 6 НК присъдил в полза на държавата равностойността на отчужденото имущество – предмет на престъплението, а именно сумата от 356 280,10 лева.; за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр .чл. 26, ал. 1 НК, за което го осъдил, при условията на чл. 54 НК, на лишаване от свобода за срок от три години и на конфискация на една втора от поземлен имот УПИ 93 кв.м., намиращ се в гр. ***, кв. Рудничар и имот в гр. ***, ул. ***, УПИ от 932 кв.м. и едноетажна жилищна сграда от 55 кв.м. На основание 1 чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно: десет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 20 000 лева, конфискация в размер на една втора на горепосоченото имущество и заплащане на равностойността на отчужденото имущество в посочения по-напред размер; подсъдимата П. за извършено престъпление по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което и при условията на чл. 54 НК, я осъдил на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим на изтърпяването му, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, и на глоба в размер на 20 000 лева, като на основание чл. 253, ал. 6 НК присъдил в полза на държавата равностойността на отчужденото имущество – предмет на престъплението, а именно сумата от 246 585,20 лева; подсъдимата Т. за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр .чл. 26, ал. 1 НК, за което й наложил наказание от три години лишаване от свобода при определен първоначален общ режим на изтърпяването му, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Обобщено, с въззивните жалби се поддържа довод за неправилност на присъдата, като са релевирани всички основания за претендираната нейна отмяна. Сходството в наведените в отделните жалби доводи позволява общото им излагане. Поддържа се допускането на съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, но с изключение на едно, в останалите изложения, подадени от защитниците и от подсъдимите, не са посочени конкретни такива. Единствено в допълнителното изложение, подадено лично от подсъдимата П., се сочи, че липсват мотиви, в това число и за твърдяното нейно престъпно поведение, както и че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, определяйки режим на изтърпяване на наказание, чието изпълнение е отложено. На следващо място, във въззивните жалби се твърди, че доказателствата не установявали осъществяването от обективна и субективна страна на престъпленията, за които всеки подсъдим е бил признат за виновен. В жалбата на адвокат Т. е упоменато по-конкретно, че няма доказателства подзащитниата й Т. да е била запозната с дейността на подсъдимия Т., който е купувал имоти сам и без тя да знае, поради което и не може да й се вмени виновно поведение за това, че не е декларирала доходи, придобити от продадените имоти.

В жалбите на адвокат М. (от когото подсъдимите Т. и П. са оттеглили пълномощията си) се поддържа довод и за изтекла погасителна давност.

В допълнението към въззивната жалба на подсъдимата П. е наведено и основание за нарушение на материалния закон чрез изтъкнатото от нея, че нормата на чл. 253, ал. 4 НК е била с различна от сегашната редакция (в сила от 13.10.2006 г.) и не е предвиждала деецът да знае, че имуществото е придобито чрез тежко умишлено престъпление до 2006 г., а подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление за периода от 28.12.2002 г. до 17.11.2008 г.

Във всички жалби се поддържа и довод за явна несправедливост на наложените наказания и се иска алтернативно, – в случай че съдът не уважи искането за оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане – намаляване на санкциите.

В жалбите не се посочват неизяснени обстоятелства и не се съдържат доказателствени искания.

Срещу въззивните жалби не са постъпили възражения от прокурора и от частните обвинители.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства в тази инстанция.

В съдебното заседание, проведено на 3.2.2022 г., страните поддържат позицията си, 2 че не се налага събирането на доказателства, която е споделена и от съдебния състав.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия С.Т. – адвокат К. К., поддържа изцяло жалбата си и развива доводи за нарушения на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание. Коментирайки обвинението по чл. 252 НК, адвокат К. изтъква, че Законът за кредитните институции (ЗКИ), в нарушаването на две от чиито разпоредби е обвинен Т., е в сила от 1.1.2007 г., а вменената на последния престъпна дейност е за инкриминирания период 20.3.2000 г. до месец март на 2007 г., с оглед което няма как да е нарушил разпоредбите на чл. 2 и чл. 5 от сочения закон. Отделно от изложеното, защитникът поддържа теза за несъставомерност на поведението на Т., аргументирана със становището, че той не е извършвал банкова дейност. В тази връзка подчертава, че подсъдимият е ползвал личен капитал, а отпускането на заеми с лични средства срещу лихва не само не представлява банкова дейност и не е забранено за физическите лица, но и е регламентирано в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Отбелязвайки, че престъплението по чл. 252 НК може да се осъществи само ако са привлечени чужди парични средства, предоставяни впоследствие като заем, адвокат К. заключава, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан поради това, че не е извършил престъпление. В подкрепа на тезата си защитникът се позовава и на становище на БНБ, разясняващо какво е естеството на банковата дейност.

Защитникът на подсъдимия Т. определя като несъставомерна дейността на подсъдимия Т., за която обвинението поддържа, че се субсумира под инкриминиращата разпоредба на чл. 253 НК. Счита за непълно несъстоятелно твърдението, че чрез сключване на договори за ипотеки може да се осъществява пране на пари. В допълнение посочва, че съгласно присъдата предмет на това престъпление се явява сумата от 356 280,10 лева, а неправомерният доход, в чието добиване е признат за виновен подсъдимият от престъплението по чл. 252 НК възлиза на 59 300 лева, от което пък следва, че е напълно неясна и изцяло недоказана връзката между престъпното деяние, от което били генерирани парите и предмета на прането на пари. Накрая навежда и оплакване за това, че не бил приложен най-благоприятния закон.

Досежно престъплението по чл. 255, ал. 3 НК адвокат К. отбелязва, че по делото е приложено удостоверение от ТД на НАП, установяващо, че към 21.2.2020 г. подсъдимият няма данъчни задължения, поради което следвало да се приеме, че той ги бил платил. С оглед последното деянието следвало да се квалифицира като такова по чл. 255, ал. 4, вр. ал.

3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години, абсолютната давност за чието наказателно преследване е изтекла. По тези съображения защитникът отправя искане за прекратяване на наказателното производство по това обвинение.

Другата група възражения на защитника са за допуснати съществени процесуални нарушения и те могат да се сведат до твърдението, че липсват мотиви. Така се поддържа, че заради допуснати от съда противоречия волята му е неясна. В подкрепа на това твърдение адвокат К. привежда като пример приетото на едно място в мотивите, че неправомерният доход, получен от лихвите от свидетеля И.М. възлизал на 13 000 лева, а на друго – че възлизал на 9 000 лева. Защитникът твърди още, че сборът от сумите, приети от съда за получен неправомерен доход, не съответства на размера на приетата обща вреда от 59 300 лева; че съдът необяснимо приел, че имот, придобит през 2003 г. следвало да се декларира през 2005 г. На следващо място посочва, че досежно наказанието, наложено на подсъдимата И.Т. волята на съда е изцяло неясна, тъй като в мотивите не са изложени никакви съображения по въпроса за приложението на чл. 66 НК, а в диспозитива на присъдата едновременно е определен режим на изтърпяването му и е постановено отлагане на изпълнението му. Защитникът поддържа алтернативно и довода за явна несправедливост на наложеното наказание, изтъквайки неразумно дългия срок на производството.

В лична защита подсъдимият Т. се присъединява към казаното от защитника си, 3 което не допълва.

Защитникът на подсъдимата С.П. – адвокат А.А., също поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че подзащитната му не е извършила престъпление, поради което и следва да бъде оправдана. Същевременно навежда довод за допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Поддържа, че фактологията, касаеща подсъдимата П. се изчерпва с изброяване на номерата на нотариалните актове, а правните изводи са твърде пестеливи. Защитникът допълва, че приетата от съда правна квалификация по ал. 4 на чл. 253 НК е в сила от 13.10.2006 г., а периодът, за който е осъдена С.П. е от 28.12.2002 г. до 17.11.2008 г. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа от адвокат А. в условията на алтернативност.

Подсъдимата П. поддържа казаното от нейния адвокат и моли да бъде оправдана.

Защитникът на подсъдимата Т. – адвокат К., пледира за отмяна присъдата и оправдаването на подзащитната й, тъй като тя не била осъществила данъчно престъпление.

В случай че съдът не намери за основателно това искане, защитникът, позовавайки се на удостоверението от ТД – НАП за липса на данъчни задължения на Т., моли за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав и за прилагане на закона за давността. Паралелно с тези твърдения адвокат К. също счита, че присъдата не е мотивирана. Посочва, че относно приписаната престъпна дейност на Т. фактологията се изчерпва с изброяване на извършените сделки с имоти и издаването на ревизионен акт.

Поддържа отбелязаното от колегата й К. за неясната воля на съда относно наказанието на Т..

Намира, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно отправя искане за намаляване на наказанието предвид неговата явна несправедливост в аспекта на изминалия твърде дълъг период от време от деянието до постановяване на присъдата.