Определение № 619 от 26.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 457/2026
- Вид
- Определение № 619
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619 гр. София, 26.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500457 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 12417/11.11.2025 г. на Б. В.
Б. срещу Определение № 469 от 09.09.2025 г., постановено по т.д. № 184/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130, ал.1 от ГПК като недопустимо.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от определението е връчен редовно на страната на 03.11.2025 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.11.2025 г.), чрез пълномощник адвокат М. А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.33 от настоящото дело, представено с молба вх.№ 1521/11.02.2026 г. На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, жалбоподателят не дължи държавна такса.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.
Поддържа се неправилност на съображения изложени в частната жалба. определението по подробните
Моли съда да отмени обжалваното определение.
Препис от частната жалба не е връчван на другата страна, доколкото същата все още не е конституирана като ответник по делото.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията на страните и 1 приложеното т.д. № 184/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд намира следното:
От фактическа страна:
Софийски окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ предявен от Б. В. Б. срещу GRAWE România Asigurare S.A.,Str. Vulturilor nr. 98A, sector 3, Bucureşti RO-030857 за заплащане на допълнително, над вече заплатеното му от ответника извънсъдебно обезщетение, за неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на неговите родители В. Б. Х. и В. С. Н., настъпила в пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие осъществено на 04.08.2020 г. в Република България, виновно причинено от водач – румънски гражданин, управляващ МПС с румънска регистрация и със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното румънско дружество, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вредиболки и страдания от собствени на ищеца телесни увреждания, получени при същото ПТП.
С Разпореждане № 743/28.07.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности, включително да представи удостоверение за актуално състояние на румънското ответно дружество.
Указанията на съда са изпълнени от ищеца с молба вх.№ 9596/04.09.2025 г., с която е представен с превод на български език констативен сертификат относно Граве Румъния Застраховане СА, в което е отразено, че фирмата е заличена на 18.08.2000 г.
При така установените обстоятелства с обжалваното определение съдът е счел, че предвид заличаването на ответното дружество, то и предявените искове се явяват недопустими.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.
Неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството.
Вярно е, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна 2 процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно.
Ако той констатира, че ищецът е насочил исковете си срещу ненадлежна страна следва да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцовата страна в определен срок, да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник, а при неизпълнение на даденото указание производството следва да бъде прекратено.
Вярно е, че процесуалната правоспособност и дееспособност са условия за допустимост на процеса и валидност на извършените от страната или спрямо нея процесуални действия, поради което по всяко време на процеса съдът има право да изисква доказателства за правосубектност на ответното дружество, още повече, че в случая ответникът е чуждестранно търговско дружество, с регистрация в **********поради което съдът не може служебно да извърши проверка. В този смисъл законосъобразно е указанието на съда за представяне на удостоверение за актуално състояние на ответното дружество с оглед установяване на неговата правосубектност.
Видно обаче от представения по делото констативен сертификат, ответното дружество, за което е отбелязано, че фирмата е заличена, е със седалище и адрес на управление, различни от посочените от ищеца в исковата молба, а именно ***. Това обстоятелство, ведно с обстоятелството, че застрахователна компания Grawe вече е изплатила извънсъдебно на ищеца застрахователни обезщетения (признание се съдържа в самата искова молба ), както и обстоятелството, че кореспондентът на ответното дружество за територията на Република България, Авус е предложило от името на застрахователната компания на ищеца извънсъдебно решаване на спора (писмо изх.№ 916/21.11.2023 г., приложено по делото), водят до извода, че очевидно се касае за разминаване и по всяка вероятност не за едно и също юридическо лице.
Ето защо според въззивният състав, първоинстанционният съд е следвало не да прекратява производството по делото, а да даде нови указания до ищеца за представяне на доказателства за правосубектност, включително чрез посочване на идентификационен номер, с който ответното дружество е вписано в регистрите на **********за да може да бъде извършена и правилна преценка, каквато с оглед наличните към момента доказателства по делото, не може да бъде извършена, а и не позволява на съда да стигне до еднозначен и 3 безспорен извод за липса на правосубектност.
Изводът за липса на правосубектност се разколебава от безспорния факт, че ищецът е получил извънсъдебно застрахователни обезщетения. Отделно от това, че дружество GRAWE România Asigurare S.A., с посочен адрес в исковата молба: Str. Vulturilor nr. 98A, sector 3, Bucureşti RO-030857 съществува, дори може да се установи от официалния сайт на румънското дружество, достъпен на https://www.grawe.ro.
Указания в горния смисъл не е дадено на ищеца, поради което и частната му жалба се явява основателна.
Ето защо и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с даване на указания до ищеца, да представи коректно удостоверение за актуално състояние на ответното дружество или други писмени доказателства, удостоверяващи правосубектността на ответното дружество.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ срещу Определение № 469 от 09.09.2025 г., постановено по т.д. № 184/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд И ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд, І първоинстанционен търговски състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4