Решение № 1041 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502521 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение per. № 1977/02.04.2025г. по гр.д. № 20231100101366 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-9 състав ответникът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на И. Г. В. сумата 25979,88 лв. в това число 24617,16 лв. – получена на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 1983/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. и 1362,72 лв. – удържани такси по т. 26 ТТРЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

С решението са разгледани и отхвърлени предявени искове от И. В. срещу „Юробанк България“ АД с определена правна квалификация съответно:

1. по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 1

19.02.2019 г. до 08.11.2022 г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.

/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

3. евентуални искове по чл. 55, ал. 1 предл. първо и предложение второ ЗЗД за сумата от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника парична сума в периода от 19.02.2019 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

4. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.;

5. по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от предприети от ответника незаконосъобразни действия на принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

6. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от 19.02.2019г. до 05.02.2023г.

С решението е уважен предявен от въззивника иск и срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за сумата 10953,75 лв. в това число на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – 10452,75 лв. и на основание чл. 59 ЗЗД – сумата 500 лв. – удържана такса по т. 26 ТТРЧСИ като също така са разгледани като са отхвърлени предявени искове от И. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с определена правна квалификация съответно:

1. иск по чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при , изразяващи се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019 г. до 09.09.2022 г. в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано 2 от 06.02.2023 г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;

2. иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева (т. 2.1) за периода от 10.12.2019г. до 05.02.2023г.;

3. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за сумата от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в периода от 10.12.2019 г. до 09.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

4. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева (т. 3) за периода от 10.12.2019 г. до 05.02.2023 г.;

5. иск по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника незаконосъобразни действия по принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

6. иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 643.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева (т. 5) за периода от 10.12.2019 г. до 05.02.2023 г.

Решението е обжалвано от И. В., представляван от адв. Е. Г.. Навежда се довод, че уважените искове са евентуални, а главните почиват на деликтно основание. Дори да се приеме, че се касае за отпаднало основание въпреки поддържана от жалбоподателя теза, че водещо е непозволеното увреждане, претендира се лихва от момента на удържане на сумите. Претендират се и разноски във въззивното производство. Иска се решението да бъде отменено, а искове по чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, както и акцесорните искове върху същите по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени.

В отговор по въззивната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от юрк. М., я оспорва. Не намира да е налице противоправно поведение, за да възникне твърдяната деликтна отговорност, а настъпило погасяване следствие прекратената правосубектност на длъжника, чийто поръчител се явява ищецът 3 и въззивник в настоящото производство. Смята недължимостта да е установена едва на 02.11.2022 г. – с влизане в сила на решението по чл. 439 ГПК. Смята, че това задължава страните да съобразят поведението си с него.

Досежно претендираната законна лихва се позовава на съдебна практика, изискваща покана, за да възникне забава по задължение, основано на неоснователно обогатяване. Изразено е становище и че спецификата на случая не позволява приложение на нормата на чл. 245, ал. 3, предл. 2 ГПК.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Не се установява по делото да е постъпил отговор от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

С Решение рег. № 6502/30.10.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил инкорпорирана във въззивната жалба молба за допълване на основното решение, позовавайки се на изложени в основното решение съображения за необходимост от покана за поставяне на длъжниците в забава, каквато по делото не била установена.

Постъпила е жалба от И. В., представляван от адв. Е. Г. и срещу това решение с довод решаващият съд неправилно да е достигнал до извод, че не е предявяван иск и съответно, че не дължи произнасяне. Твърди се в определението по чл. 140 ГПК да е допуснато процесуално нарушение като не е указано за предявена претенция за законна лихва и върху присъденото вземане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Застъпва теза, че изложените съображения досежно лихвата по уважения иск не са намерили отражение в диспозитива на решението.

В отговор по въззивната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от юрк. М., я оспорва без да излага съображения, относими към разгледания с решението процесуален въпрос.

Във въззивното производство И. В. чрез адв. Г. поддържа конкретизира, че не търси повторно присъждане на сумата, а преценка за приложимия към спора закон с довод, че съдът не е разгледал предявените главни искове по чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД, а се е произнесъл по евентуално предявените претенции по чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Застъпва теза, че след погасяване на главните вземания е погасена и 4 поръчителската отговорност. Смята, че в такава ситуация продължаваното принудително изпълнение се явява незаконосъобразно от материалноправна страна. Навежда довод, че решението по чл. 439 ГПК не води до недължимост, а единствено установява наличието й, което смята да определя последващо събраните суми за противоправно поведение, ангажиращо отговорността на ответниците по чл. 49 ЗЗД. Навежда довод за дължимост на законна лихва и върху признатите вземания.

Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за процесуално представителство пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемите „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и М. И. Б. не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на спора във въззивното производство.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Въззивникът е освободен от задължението да внесе държавна такса в настоящото производство. Предпочитаната от ищеца квалификация действително въздейства върху обема на дълга – лихвата като негов елемент се влияе от съдържанието на правоотношението.Повдигнатият спор за съдържанието на конкуриращи се правоотношения, относими към един и същ интерес за ищеца – претендираната сума, препятства стабилизирането на решението и в уважителната му част. При тези съображения търсената защита изисква контрол на първоинстанционното решение в неговата цялост.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част. Нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК обвързва съда от поисканата защита. Затова и наведеният довод, че съдът се е произнесъл без да отчете предпочитанието на ищеца следва да бъде разгледан в контекста на това правило – дали съдът е съобразил обвързващата го воля на инициатора на съдебното производство. Това налага изясняване волята на ищеца, изводима от предявеното искане.

В исковата си молба ищецът твърди с ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, наричан впоследствие и Банката да е сключил договор за 5 поръчителство от 25.09.2008 г. за задължения на „БГ СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ“ ЕООД. Твърди се Банката да е отпуснала кредита без да изпълни договорените условия за обезпечаване на задължението чрез издаден запис на заповед, който да бъде авалиран и от съдлъжника Л. С.. Не било поискано и допълнително обезпечение въпреки неизпълненото задължение на кредитополучателя да представи актуалните си отчетни документи.

Впоследствие Банката приела и замяна на съдлъжник по кредита Л. С. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството кредитополучател с неговия син при положение, че основният длъжник – дружеството, вече нямало дейност, нито официални доходи или имущество за разлика от своя баща, който притежавал имущество. Поддържа теза, че това уврежда интересите на поръчителя.

Поради преустановено обслужване на кредита по искане на Банката било образувано ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, по което съдът е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ от 10.11.2011 год. и е разпоредено „БГ СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ” ЕООД, АНДРЕЙ и ищецът да солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД сума общо от 96 392.54 лева. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано е образувано изп.д.

№ 1983/2012 год. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, при което действията по принудително изпълнение по делото са насочени изцяло и само срещу ищеца и считано от 10.04.2012 т. ежемесечно от трудовото му възнаграждение била удържана сума от 131.43 лева. По искане на ищеца срещу „БГ СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност, а след обжалване на отказ с решение от 28.06.2020 г. по дело № 1410//01.01.2020 г. Апелативен съд-София постановил, че ЗАЛИЧАВА БГ СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК 131519349, в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Като необжалвано това решение било влязло в сила.

Застъпва се довод, че с влизане в сила на решението за прекратяване на производството настъпил и предписаният ефект с чл. 739, ал. 2 ТЗ погасяване на неудовлетворените в производството вземания. Навежда довод предвиденото изключение да касае реални обезпечения, които единствено смята да подлежат на учредяване и да не обхваща личното поръчение от кредитора. Изразява становище, че понеже задължението на поръчителя 6 съществува само за действително задължение, с влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност или от 16.02.2019 г., с погасяване задълженията на длъжника са погасени и тези на ищеца като негов поръчител. При тези обстоятелства ищецът предявил иск да бъде установено, че вземанията по заповедта за изпълнение не съществуват. С решение от 16.06.2022г. по гр.д. № 729/2021 година по описа на СГС, І ГО, 30 състав искът бил уважен. На 19.02.2019 г. от сметката на ищеца били удържани суми съответно от 22 739,25 лева, преведена на взискателя - Банката и 1 157,72 лева – усвоена от третото лице помагач като такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.