Решение № 4005 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4005 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100107461 по описа за 2024 година

Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и правно основание чл.79, ал.1. предл.последно от ЗЗД от Г. Д. Ч., Р. А. Ч. и В. А. Ч., конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници на А. М. Ч., срещу

СРЕЩУ

„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ И

РЕХАБИЛИТАЦИЯ – СЕРДИКА“ ЕООД за заплащане на по 1/3 от следните суми: 3 200 лв. обезщетение за неизпълнение по Договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, сключен на 02.05.2024 г., 10 600 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД от Р. А. Ч. СРЕЩУ „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ – СЕРДИКА“ ЕООД за заплащане на сумата от 50 000лв. обезщетение неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД от В. А. Ч. СРЕЩУ „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ – СЕРДИКА“ ЕООД за заплащане на сумата 1 от 50 000лв. обезщетение неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.

В исковата молба са изложени съображения, че наследодателят им А. Ч. претърпял успешна оперативна интервенция (№ 861 от 05.04.2024 г. Veretebroplastica veretebrae Th10 et Th11 cum bone cement - Osteopal), извършена на 05.04.2024 г. в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД - София в периода от 04.04.2024г. - 08.04.2024г., след което провеждал рехабилитационни процедури в дома си. Въз основа на Договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, сключен на 02.05.2024г. с ответника, Ч. постъпил в болничното му заведение за предоставянето на професионални медицински, немедицински и административни услуги, подробно описани в Приложение № 1 - Индивидуална оферта за Комплексни медицински услуги. В този момент пациентът е на 77 години и страда от остеопороза. Въпреки това, преминал през рехабилитация и имал съществено подобрение, което очаквал да развие до възможност за самостоятелно придвижване без придружител. Именно с тази цел той е постъпил в лечебното заведение на ответника.

На 20.05.2024г. в 10:00ч. следвало да проведе рехабилитационна процедура с личния си рехабилитатор в болничното заведение на ответника, изразяваща се в сутрешно раздвижване и ходене. В 10:05 ч. рехабилитаторът пристигнал в стая № 218, където е настанен Ч., след което започнали приготовления за излизане. Ч. се изправил, подпрял се е на проходилката и в непосредственото присъствие на рехабилитатора си в 10:10ч. предприели ежедневната процедура по раздвижване и ходене. При излизане от стая№ 218 в 10:11 ч. придружаващият рехабилитатор обяснил, че е забравил нещо и трябва да се върне, за да го вземе и оставил пациента сам в коридора пред стаята без надзор и подкрепа, която била от значение за предотвратяването на инциденти и наранявания. Ч. е оставен сам за около минута и половина, през което време изпитал слабост, изгубил цялостен контрол върху двигателните си функции, започнал да вика за помощ и паднал назад, при което ударил силно гръбнака и тила си, като липсвал какъвто и да е персонал на ответника, който да предотврати инцидента. В резултат на падането, счупил няколко прешлена на гръбначния стълб и получил мозъчно сътресение.

След падането е върнат в стая № 218 по изключително неподходящ 2 начин, носен в сгънато положение и с увиснала свободно глава от придружаващия го рехабилитатор, без да се съобрази предварително какви са евентуалните му наранявания, възможността да има счупвания, както и опасността от тяхното разместване при този метод на пренасяне, и има ли сътресения и каквито и да е било още последици от падането. Не са взети никакви мерки за обездвижването на пациента нито по време на пренасянето, нито след това, като той е оставен да се движи свободно и некоординирано (в състояние на мозъчно сътресение и шок от падането) в леглото си.

През цялото време няма данни служителите на ответника да са уведомили център за спешна помощ, да са подали сигнал на тел. 112, или да са осигурили по какъвто и да е начин транспортирането на пациента в болнично заведение, където да бъде прегледан от невролог/неврохирург и травматолог.

След приемането му във ВМА претърпял следната операция: декомпресия и стабилизация на гръбначния стълб с употребата на 8 винта и 2 планки от титан. От интервенцията, извършена на 20.05.2024 г. във ВМА, до датата на исковата молба, първоначалният ищец не е напускал сградата на ВМА, постоянно е на обезболяващи и болкоуспокояващи медиК.ти, тъй като изпитва изключителни болки, които не могат да бъдат отстранени с тази терапия, напълно е обездвижен, няма адекватна чувствителност в долните си крайници, не може да ги движи и няма никакъв контрол върху тях. Освен пълната физическа безпомощност, в която изпаднал вследствие на травмите от падането и начина му на третиране в болничното заведение на ответника, Ч. е в изключително тежко психологично и емоционално състояние, бидейки наясно, че никога повече няма да може да се придвижва и обслужва сам, че най-вероятно ще е прикрепен към леглото, без възможност за каквато и да е било самостоятелност, както и че физическата му немощ ще засегне цялостно личността му и ще доведе до нейната деградация.

Предвид изложеното претендира обезщетение за неизпълнение по Договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК, сключен на 02.05.2024г., като с оглед настъпилия инцидент излага да е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от ответника, поради което същият следва да възстанови изцяло заплатената цена в размер на 3 200 лв.

Претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 600 лв, от които: 7 000 лв. Платена сума във ВМА за извършената на 3

20.05.2024 г. оперативна интервенция, а именно: декомпресия и стабилизация на гръбначния стълб с употребата на 8 винта и 2 планки от титан; 3 600 лв. разходи за рехабилитатор и санитар, за периода от 26.05.2024 г. до 26.06.2024 г.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди се обуславя от това, че А. Ч. можел да се придвижва самостоятелно, макар и с проходилка, имал напредък във физическото си възстановяване и рехабилитация, на позитивизъм, физическо подобрение, емоционална окриленост, желание за полагане на ежедневни усилия и провеждане на рехабилитационни процедури, спокойствие и психологична балансираност. След инцидента изпаднал в състояние да му е необходима тежка операция, дори след която не можел да движи долните си крайници, в което състояние имал изключително силни болки, за които е необходимо непрекъснато да се приемат обезболяващи медиК.ти, невъзможност да се придвижва и да има каквато и да било самостоятелност. Същият бил принуден да се бори до края на живота си с мисълта, че ще е прикован към легло, че ще трябва да бъде обслужван от трети лица и че няма да има каквато и да е било независимост и дори ще трябва да се раздели с представата си за телесна неприкосновеност.Преживял и изключителни болки и страдания.

По исковете, предявени от В. А. Ч. и Р. А. Ч., са изложени съображения за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в тревожност от влошаващото се здравословно състояние на баща им по време на престоя във ВМА, мъка и психическа болка поради неговата смърт, което довело до тежки емоционални болки и страдания, безпомощност и гняв. Всички гореописани събития им повлияли изключително тежко и по негативен начин, довели до емоционални болки и страдания, тъга, чувство за безнадеждност и мъка, нарушения в съня и дистанциране от другите хора, включително членовете на семейството му.

В., като син на покойния А. Ч., имал изключително силна и близка връзка с баща си, изразяваща се в ежедневен контакт, хармонично съжителство, тъй като бащата, майката, В. и семейството му, а също така и ищцата Р. Ч. живеят на един адрес в семейна къща на няколко етажа, като споделяли и хубавите и тежки моменти в битието, включително получавали помощ от А. Ч. при отглеждането и възпитанието на децата на В. и внуци на 4 починалия.

Ответникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

ЛЕЧЕНИЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ – СЕРДИКА“ ЕООД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва, че първоначалният ищец е приет на 02.05.2024 год. в МБПЛР Сердика за осъществяване на рехабилитация след претърпяна от него оперативна интервенция, извършена на 05.04.2024 год. в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД – София, за което са съставени 2 бр. история на заболяването, сключен е посочения в исковата молба договор и е заплатена сумата от 3200 лв.ю

Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно здравословното състояние на Ч. към момента на хоспитализация в лечебното заведение, който бил на 77 години и страдал от остеопороза. Според ответника, от доказателствата по делото може да се направи основателно предположение, че Ч. е страдал от тежка остеопороза. Диагнозата му остеопороза датира най-рано от 28.05.2018 год., а съгласно медицинската теория това е прогресиращо метаболитно заболяване на костите, при което е намалена костната маса и е нарушена микроструктурата на костите, като се намалява здравината на костната плътност и се повишава рискът от фрактури.

Костите стават лесно чупливи, дори при по-леки травми могат да причинят счупване. Счита че е налице прогресия в заболяването на Ч., което се установява от представените с исковата молба доказателства. Видно от ИЗ 807/2024 от 02.05.2024 год., с което е хоспитализиран Ч., общото му състояние е увредено. От анамнезата снета по данни на пациента и съпругата му и медицинската документация, ищецът постъпва в лечебното заведение с оплаквания от болка, с ограничен обем на движения в торако-лумбалния отдел на гръбначния стълб, долна парапареза (мускулна слабост), затруднени ДЕЖ (дейности от ежедневния живот) и невъзможна походка. Твърди, че от извършваните от служители на ответника лечение и рехабилитация Ч. получил подобрение по отношение на мускулната си сила, двигателните функции на долните му крайници. Бил обучен да ходи с помощно средство – проходилка, но не отговаря на обективната действителност изложените в исковата молба обстоятелства, при които е настъпил инцидента на 20.05.2024год. Излага че посочените часове на настъпване на събитията не са базират на разкази на ищеца и негови близки, а само на представените по 5 делото видеозаписи от камерата на стая 218 на лечебното заведение, които са предадени от отвтеника. Твърди, че действителният час на инцидента е около 11.11 часа – 11.13 часа на 20.05.2024 год., както е записано в приложеното по делото ИЗ 838/24. , което се дължи на факта че след преминаването към лятно часово време (31.03.2024 год), часа на видеорекордера не е сменен и същият е показвал часа по зимно часово време.

Оспорва твърдението, че при излизане от стая № 218 в 10:11 ч. придружаващият рехабилитатор е обяснил на пациента, че е забравил нещо и че трябва да се върне, за да го вземе и го е оставил сам в коридора пред стая № 218 без какъвто и да е било надзор и подкрепа. Твърди че през цялото време от ставането от леглото на Ч. до момента на падането му неотлъчно до него е бил служителят, с който е трябвало да бъде проведена рехабилитацията.

Механизмът на падането е описан подробно в ИЗ 838/24. След като пациента е станал от леглото и се изправил на проходилката заедно рехабилитатора тръгват към коридора на болницата, за да проведат рехабилитацията.

Стигнали до вратата на стаята, където пациентът съобщил, че има замайване и притъмняване пред очите. Рехабилитаторът се обърнал, протягайки се да вземе стол за пациента и в този момент Ч. паднал.