Определение № 11553 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11553 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110149424 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, подадена чрез адв. С. З. срещу К. Л. Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 842, 06 лв. – главница, задължение по Заявление-Договор за издаване на кредитна карта VIS VC226547 от 18.11.2014 г., 427, 23 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 29.08.2017 г. до 06.07.2023 г., 191, 88 лв. – мораторн лихва, дължима за периода от 29.08.2017 г. до 12.03.2020 г., 202, 12 лв. – дължими договорни такси за периода от 29.08.2017 г. до 07.08.2023г. и 210, 00 лв. – претърпени направени разноски във връзка с връчването на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита за периода от 29.08.2017 г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите

Ищецът твърди, че К. Л. Т. е наследник по закон на Любомир Динков Танев, починал на 12.02.2018 г. Сочи, че по силата на Заявление-Договор за издаване на кредитна карта VISA VC226547 от 18.11.2014 г. „Юробанк България“ АД в качеството му на кредитор е отпуснал на Любомир Динков Танев в качеството му на картодържател реолворащ потребителски кредит под формата на кредитен лимит. Към датата на сключване на договора разрешният кредитен лимит бил в размер на 3 000 лв. Твърди, че картодържателят преустановил плащането по изпращаните му месечни извлечения и бил изпаднал в просрочие по отношение на сумата от 2 663, 29 лв. Тъй като не били платени задълженията по две последователни месечни извлечения от 30.08.2017 г. и от 30.09.2017 г. на основание чл. 20, т. 2 от Общите условия, Банката упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Изпратено било уведомление за предсрочна изикуемост чрез ЧСи Милен Бъзински, но при справка в НБД връчващият орган 1 установил, че адресатът бил починал, от направената справка също е видно, че негов законен наследник се явява К. Л. Т.. Сочи, че от справка в Особената книга на СРС не се установявало да е налице вписан отказ от наследство по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН в периода от 12.02.2018 г. до 07.03.2023 г. от наследството на Любомир Динков Танев, направен от К. Л.

Т.. Ответната страна била уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което и счита, че предсрочната изискуемост настъпила на 06.07.2023 г. В случай, че съдът не зачете връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, счита, че исковата молба следва да се третира по този начин. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

В исковата молба е направено искане ответната страна К. Л. Т. да бъде призована по реда на чл. 51 ЗН в качеството й на наследник на Любомир Динков Танев и да заявил приема ли наследството на наследодателя.

Направени са доказателствени искания за събиране на писмени документи като доказателства, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исквовата молба въпроси.

С оглед данните за настоящ адрес на К. Л. Тенева в Испания, съдът е направил опит да издири адреса й в чужбина съгласно чл. 7 от Регламент /ЕС/2020/1784, но безуспешно.

Назначен е особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срок е постъпил отговор на исковата молба подаден чрез адв. П.. Претенциите на ищеца се оспорват като нередовни, недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че в представените документи липсват доказателства за одобрен и отпуснат кредит, както и уговорени условия по него. Сочи, че не е представен подписан договор за кредит, нито пък се доказва усвояването на заетата сума или предаване на финансов инструмент – кредитна карта. Според ответника липсата на представени доказателства за предаването на кредитна карта обуславяло и липсва на активна процесуална легитимация на ищеца. Счита, че представения по делото заявление-договор не е породил правни последици между страните.

Липсват доказателства ищецът да е изправна страна. Заявява още, че съгласно общите условия на банката договорът за кредит се прекратява с настъпване смъртта на кредитополучателя, поради което и е недопустимо да се претендират суми за възнаградителна и мораторна лихва след 12.08.2018 г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност, като е заявено, че същата е изтекла на 30.09.2022 г., доколкото с оглед твърденията на ищеца креидтополучателят е изпаднал в забава на 30.09.2017 г. или найкъсно на 12.02.2023 г. Заявява и че сключеният договор за кредит, предвид характера му на потребителски, е нищожен и представлява проявление на недобросъвестна търговска практика. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и обявяването й. Излага доводи по доказателствената стойност на представените документи.

Направено е искане за предоставяне на всички документи по кредитното досие на Любомир Динчев Танев, включително същите да бъдат представени в оригинал. Моли да се представи препис от първичен счетоводен документ по отношение на всяка една стопанаска операция. Иска се по реда на чл. 176 ГПК ищецът да бъде задължен да обясни по какъв 2 начин е формирана главницата, Моли за издаване на съдебно удостоверение за снбадяване с документи. В случай, че съдът прецени, че е необходимо моли да бъде извършена съдебнокомпютърна техническа експертиза, при която вещото лице да отговори на въпроси във връзка със системата на банката. Моли да бъде извършен оглед на движима вещ – електронна банкова сметка по реда на чл. 204 ГК.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима. Изложените от ищеца обстоятелства кореспондират с предявените от него искове, а дали същите са основателни е въпрос по същество на спора. По отношение на допустимостта съдът намира доводите на ответника във връзка с липсата на активна процесуална легитимация на ищеца отново кореспондиращи с основателността на иска, дали ищецът е титуляр на претендираните от него материални права с оглед наведените доводи и твърдения е въпрос по същество на спора. Ето защо следва да бъде изготвен следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Правна квалификация на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.

По доказателствената тежест:

В тежест на ищеца: е да докаже в кумулативност следните факти: наличие на облигационно отношение, по силата на което е предоставил на Любомир Динков Танев парични суми за определен срок и условия, срещу задължението на ответника да ги върне, както и да заплати лихва по кредита, както и че по силата на сключения договор е предоставил процесните суми, включително и че е предоставил процесната кредитна карта.

Ищецът следва да докаже и наличието на основание /уговорка/ за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по договора за кредит, както и изпадането на кредитополучателя в забава. Ищецът следва да докаже и наличието на основание /уговорка/ за заплащане на разноските за уведомяване на кредитополучателя, както и че действително е сторил такива. В тежест на ищеца е да докаже и че ответната страна К. Л. Т. отговаря за задълженията на Любомир Динков Танев

В тежест на ответника: е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при доказване на обстоятелствата, че е изпълнил задълженията си.

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствените искания:

Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за изясняване на правния спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране. Следва да бъде задължен ищецът да представи в оригинал всички документи по кредитното досие на Любомир Динков Танев.

Изслушването на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по поставените исковата молба въпроси е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спорни обстоятелства по делото. Следва да бъдат служебно поставени въпроси от съда, както следва: 1/ Какъв е размерът на договорната лихва по сключения договор за периода от 29.08.2017 г. до 12.02.2018 г.; 2/ Какъв е размерът на мораторната лихва по сключения 3 договор за периода от 29.08.2017 г. до 12.02.2018 г.; 3/ Какъв е размерът договорните такси по договора за периода от 29.08.2017 до 12.03.2020 г.

По отношение на искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, както и по останалите доказателствени искания на ответника съдът ще се произнесе след становище на ищеца.

Съдът указва на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

По искането по чл. 51, ал. 1 ЗН:

В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал.

1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.

Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали ще приеме наследството, срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото.

Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН.

Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне, с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на наследника /в посочения смисъл – решение № 101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV Г0/. В случая въпреки усърдните усилия на съда ответницата не е призована по делото и се представлява от назначения й особен представител, който не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. За прилагане на разпоредбата на чл. 51 ЗН се изисква наследникът да изрази своята воля дали приема или се отказва от наследството лично и самостоятелно, поради което в това производство не се прилагат разпоредбите за уведомяване чрез залепване на уведомление, чрез прилагане на призовка по делото или чрез "Държавен вестник", но доколкото в случая ответницата не е уведомена лично, процедурата по чл. 51 ЗН не може да се осъществи. По тази причина не би могъл да се приложи редът по чл. 51 ЗН /в подкрепа на изложеното – определение № 203 от 29.02.2016 г. по т. д. № 1911/2015 г. на ВКС, I ТО/.

На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

4

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г. от 14, 55 ч., за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.