Решение № 143 от 01.06.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Дупница, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20211510201076 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. ЕМ. Й., от с. Р..........,ул.П...........№ ........,област К-л с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0348-000066, издадено от Началник РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.

178, ал. 1, т.7 Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 178, ал.1, т. 7 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В. С.. Същият поддържа жалбата. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание.

В съпроводителното писмо е взето писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, като АНО счита, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление, поради което е допустима, тъй като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.10.2021 г., а жалбата е депозирана, чрез административно наказващия орган (АНО) на 14.10.2021 г., с оглед на 1 което съдът счита, че жалбата е депозирана в срок и поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Съдържанието на приложения по делото акт за установяване на административно нарушение № 66/27.01.2021 г. сочи, че на 27.01.2021 г., около 09:20 ч. в община Сапарева баня, на път общински KNL 1191 при километър 5+200 община Сапарева баня, в качеството си на управител на фирма „БОБИ КЪМПАНИ“, с БУЛСТАТ 204298343, на която с договор с ОПУ Кюстендил, общ. Сапарева баня е възложено зимното поддържане на пътя не е взел достатъчно мерки за поддържане на изправността на пътя за своевременно отстраняване и сигнализация по установения начин на препятствия на пътя. Описано е, че вследствие на снеговалеж при км. 5+200 по пътното платно се е образувала снежна покривка, лед и снегонавявания, които пречат за сигурното предвижване на МПС. В следствие на посочените обстоятелства, на същия километър възникнало ПТП между лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № КН 8510 ВМ, лек автомобил „Субару Имреза“, с рег. № СА 4407 СР и Джип „Вранглер“, с рег. № СА 3845 НТ. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор Ив. З., в присъствие на св. Соньов, в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на следващия ден на жалбоподателя, като последния отразил в графата за обяснения и възражения, че има възражения, които не е уточнил.

Писмени възражения, в срок предвиден в чл. 44, ал. 3 от ЗАНН, срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 15.02.2022 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление 21-0348-000066, от Началник РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа и правна квалификация.

По делото е разпитан св. Н. Соньов, който поддържа констатациите отразени в АУАН и заявява, че в този ден е имало много ПТП вследствие не добре поддържан път съобразно зимните условия.

В хода на съдебното следствие са допуснати двама свидетели на жалбоподателя свидетелят К. С. и свидетелят С. К., като първия е служител във фирмата на жалбоподателя, а втория е зам.кмет на община Сапарева баня и твърди, че за конкретния случай не е получил сигнали от граждани, като е категоричен, че фирмата съвестно изпълнява поетите по договор задължения, а за настъпилите ПТП вина носят водачите, тъй като не спазват поставените пътни знаци за поставяне на вериги, в този пътен участък, при снеговалеж.

С оглед на така установеното съдът, прие от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган съгласно чл.

47 от ЗАНН. Началник РУ към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Дупница е упълномощен 2 съгласно МЗ-№ 8121з-515/14.05.2018г., приложена по преписката.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. Най - напред, процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, в аспекта да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, макар да не е посочено в акта, без да са налице законовите предпоставки за това. Нарушена е и разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН. На жалбоподателя не е отправяна покана за съставяне на АУАН и той изобщо не е бил в РУ-Дупница или в някое от другите звена към ОДМВР Кюстендил, или в някоя от структурите на МВР. Неизвестно е при какви обстоятелства е съставен този АУАН и защо е прието, че именно жалбоподателят е наказателноотговорен в процесния случай. В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка се налага извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на процесния акт е станало без да са налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, то е търсено, но не е намерено. А що се касае до втората, алтернативно предвидена, хипотеза в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за осъществяването на която е наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява, като се има предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на акт, която да е получена от сочения за нарушител или на изрично упълномощено за това от него лице. По делото липсват надлежни доказателства, че е отправяна покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН на 27.01.2021 г. или на която и да е друга дата. Неспазването на означените по-горе задължителни изисквания е съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушения на процедурата при съставянето му, тоест АУАН не е редовно съставен и не може да се ползва с доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Констатираните в горния смисъл нарушение на императивно установените процедурни правила в образуваното административнонаказателно производство, е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП без да се разглежда спорът по същество. Нарушено е и правото на защита на нарушителя, което включва и правото му да присъства при съставяне на АУАН и да дава обяснения при установяване на нарушенията, както и да представя доказателства, поради което винаги следва отмяна на обжалваното НП по аргумент на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.

При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и 3 чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Лисват доказателства, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В двата акта липсва описание на нарушението като деяние с определени свойства по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и то с неговите съставомерни признаци, а в декларативен стил са изложени определени констатации, удостоверяващи извършено от жалбоподателя административно нарушение.

От обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП, не става ясно какви именно мерки във връзка с поддържане на изправността на път KNL 1191 за своевременно отстраняване и сигнализация по установения начин на препятствие на пътя е следвало да се вземат и защо е прието, че не са били достатъчни взетите мерки. Описано е, че жалбоподателят, в качеството си на управител на фирма „БОБИ КЪМПАНИ“, с БУЛСТАТ 204298343, на която с договор с ОПУ Кюстендил, общ. Сапарева баня е възложено зимното поддържане на пътя, не е взел достатъчно мерки за поддържане на изправността на пътя за своевременно отстраняване и сигнализация по установения начин на препятствия на пътя.

Описано е, че вследствие на снеговалеж при км. 5+200 по пътното платно се е образувала снежна покривка, лед и снегонавявания, които пречат за сигурното предвижване на МПС, но в АУАН не е посочено кой е установения начин за сигнализация (напр. чрез техническа спецификация за зимно поддържане на пътищата в община Сапарева баня, схема за временна организация на движението и пр.). Визираните по-горе реквизити следва да се отнесат към конкретен състав на административно нарушение и нарушението да се опише със съставомерните му признаци.

Това несъответствие е поради обстоятелството, че органите на административнонаказателното производство не са посочили нарушените законови разпоредби. Позоваването на текста на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП е недостатъчно, тъй като тази правна норма е санкционна. Субект на този норма е длъжностно лице, което с бездействието си е осъществила някоя от формите на изпълнителното деяние, визирани в този текст. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението не е доказано откъм неговия субект. По смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП административнонаказателно отговорно може да бъде само длъжностно лице, като легалното определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, според която: "длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец,... ". Не е спорно, че ПТП са станали на общински път, който по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, вр. с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата е публична общинска собственост, съответно е собственост на Община Сапарева баня.

Съгласно чл. 29 от Закона за пътищата общините поддържат общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.За да се установи, кое е административно - наказателно отговорното лице в настоящия случай, 4 следва да се изясни въпроса кое длъжностно лице е натоварено с поддържането в изправност на процесния път и пътните съоръжения към него, като се изхожда от действащата нормативна уредба и основните задължения на съответните длъжностни лица.

В ЗДвП не е посочено кои са лицата, които стопанисват пътищата, но в Закона за пътищата, макар да не се употребява понятието "стопанисване" на пътищата, се сочи на кои субекти е поверено управлението на пътищата, а оттам може да се изведи кои субекти са задължени да ги поддържат. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Не се твърди, а и не е установено да е налице хипотезата на чл. 11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Следователно, кметът на Община Сапарева баня се явява задължено във връзка с поддръжката на общинския път лице. Следователно, ако приемем, че жалбоподателят като управител на дружество –страна по сключен с Община Сапарева баня договор за зимно поддържане на пътя не разполага с предоставени му от закона правомощия да отговоря за поддържането на общинските пътищата, вкл. на пътните съоръжения към тях. Това е така, защото стопанисването, респ. управлението и поддържането в изправност на общинските пътища, в това число и пътните съоръжения, е предоставено на общините, действащи чрез техните законни представители. А такова качество жалбоподателят не притежава. Освен това от събраните по делото доказателства обаче липсват данни по какъв начин въззиваемата страна е определила точно жалбоподателят като субект на отговорност по оказаното му длъжностно качество. по делото липсват доказателства за това каква е връзката между фирма „Боби Къмпани“ ЕООД и пряко отговорния за състоянието на пътя – лицето, което стопанисва пътя. Също така не са представени доказателства, че жалбоподателят е управител на тази фирма, респ. и какви са неговите задължения досежно описания, но неприложен като доказателство по делото договор с ОПУ Кюстендил, община Сапарева баня за зимно поддържане на пътя. В този смисъл липсват необходимите доказателства, от които да се установи какви са били основните задължения на жалбоподателя, респ. имал ли е делегирани задължения, свързани със зимното поддържане на пътната мрежа и пътните съоръжения. Не са приложени нито длъжностна характеристика, нито други документи, установяващи тези обстоятелства. По делото не са налице безспорни и убедителни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че жалбоподателят Й. се явява субект на вмененото му нарушение и като такъв да следва да понесе административнонаказателна отговорност.