Решение № 125 от 22.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200111 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК 206830236, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Г. К. Г., чрез адв. Ел. М., срещу Наказателно постановление № 875614-F867121/18.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2557 (две хиляди петстотин петдесет и седем) евро.

В жалбата и в съдебното заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят не оспорва фактите – че цената на нощувка в стопанисвания от него обект е повишена от 80,00 лв. (40,90 евро) на 50,00 евро (97,79 лв.), но твърди, че повишението не е спекулативно, а икономически обосновано, като се аргументира подробно. Моли наказателното постановление да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

В писмена защита наказващият орган излага, че жалбата е неоснователна, нарушението е безспорно установено, АУАН и НП са издадени от компетентен орган при спазване на процесуалния закон, наложената санкция е в минималния предвиден размер, и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, както по размер, така и по основание. В съдебното заседание наказващият орган не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 1 съдът приема за установено следното от фактическа страна:

„Е.“ ЕООД стопанисва вила „Шишарка“, находяща се в с. Г., общ. С., м-ст „Б.“ – обект за настаняване, категоризиран с две звезди, с пет стаи и общо 15 легла. Фактическото управление на обекта се осъществява от управителя Г. К. Г.. В дружеството са осигурени управителят и още едно лице – Х. В. С., на трудов договор като салонен управител, с месечно възнаграждение 620,20 евро.

На 17.01.2026 г., в 13:41 ч., свидетелката Т. Г. – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП – заедно с колегата си В. В. Р. извършва проверка на обекта по реда на ДОПК. За проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект № 0170244/17.01.2026 г. При проверката е извършен опит за контролна покупка – наем на стая за вечерта, който е отказан с обяснението, че няма свободни стаи, установено е, че и петте стаи са заети. От монтираното в обекта фискално устройство е изведена контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за 12.08.2025 г. и за периода 05.01.2026 г. – 17.01.2026 г. От анализа на КЛЕН проверяващите установяват, че на 12.08.2025 г. цената на една нощувка е била 80,00 лв. (40,90 евро), а към 07.01.2026 г. – 50,00 евро (97,79 лв.), видно от фискален касов бон от 07.01.2026 г. Повишението е с 17,79 лв. / 9,10 евро, или с 22,25 %. Управителката на дружеството писмено декларира на 17.01.2026 г., че цената е повишена от 01.01.2026 г. На място не са представени доказателства за формирането на себестойността на услугата; дадени са обяснения, че се ремонтира едно помещение, използвано за настаняване.

На 18.01.2026 г. свидетелката Г. съставя АУАН серия AN № F867121 срещу дружеството за нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Актът е съставен в присъствието на свидетеля В. Р., предявен е и е връчен на същата дата на управителя на дружеството, която го подписва без да вписва възражения. На 23.01.2026 г. (вх. № 55-30-2838) в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпват писмени обяснения и възражения, към които са приложени документи. С тях управителката излага, че повишението не е спекулативно, а икономически обосновано, като посочва, че през лятото обектът не се отоплява, а през зимата един от най-големите разходи е закупуването на пелети; от 01.01.2026 г. е увеличена минималната работна заплата и осигурителните вноски; цената на електроенергията е по-висока в сравнение с лятото; през есента е извършено реновиране на стаите, подобрило комфорта на гостите; заложената печалба е намалена, за да не бъде повишението драстично. Към обясненията са приложени фактури и касови бележки за закупени материали, мебели, текстил и санитарни изделия, и за строително-монтажни дейности, фактури за електроенергия, фактура

№

0000000957/16.01.2026 г. за закупени 2 тона иглолистни пелети на стойност 564,00 евро с ДДС, както и декларации за осигурените лица.

На 18.02.2026 г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – С. издава атакуваното НП № 875614-F867121/18.02.2026 г. В него е възприета фактическата обстановка, възпроизведена в АУАН, прието е, че „увеличението на продажните цени на горепосочената услуга не е обосновано от обективни икономически фактори“, а постъпилото възражение е окачествено като неоснователно, без да са обсъдени приложените към него документи.

Нарушението е отчетено като извършено за първи път. Наложена е имуществена санкция в размер на 2557 евро. НП е връчено на управителя на 19.02.2026 г.

В съдебното заседание свидетелката Т. Г. потвърждава изложеното в акта и протокола.

Заявява, че при проверката не са били предоставени доказателства как разходите определят себестойността на услугата; че впоследствие, в седемдневния срок от връчване на акта, документите са представени, но че те „по никакъв начин не доказват“ необходимото, тъй като „не е изчислено как конкретният разход касае цената в процент“ и че по ЗВЕРБ трябва да се изчисли как цената процентно касае увеличението. Уточнява още, че не е проверявала дали във вилата се прави ремонт, не е проверявала колко потребители са заплатили увеличената цена и не е проверявала цените назад във времето.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи.

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на наказателното постановление и има интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт, чрез наказващия орган и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен и НП е издадено от материално и териториално компетентни органи.

След служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на формално основание.

АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството и на свидетеля, предявен му е и му е връчен препис, като е разяснено правото му на възражение, което е упражнено в срок. Наказателното постановление съдържа изискуемите по чл. 57 ЗАНН реквизити. Обвинението е индивидуализирано в достатъчна степен. Не са налице нарушения на правото на защита.

По същество, съгласно чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване на цените (от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.) търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори; търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Според § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ „обективни икономически фактори“ са външни за търговеца документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Нарушението на чл. 15, ал. 4 се санкционира по чл. 59, ал.

1, т. 6 ЗВЕРБ, а за юридически лица и еднолични търговци – по чл. 59, ал. 5, т. 6 с имуществена санкция от 5000 до 100 000 лв. (в евро – от 2557 до 51 129 евро).

Нормата не въвежда забрана за повишаване на цените в периода на двойно обозначаване, а изисква повишението да е обосновано. Фактическият състав е включва два елемента: положителен – реално увеличение на цената в периода на двойно обозначаване; и отрицателен – това увеличение да не е обосновано от обективни икономически фактори. И двата елемента следва да бъдат доказани, при това по несъмнен начин.

В административнонаказателния процес тежестта да докаже по несъмнен начин извършването на нарушението, всички елементи от неговия фактически състав и вината на нарушителя лежи върху наказващия орган. Нарушителят не е длъжен да доказва невинността си. Задължението на търговеца по чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗВЕРБ да представи при поискване доказателства за наличието на обективни икономически фактори е процесуално задължение за съдействие на контролния орган, а не правило, което пренася доказателствената тежест за отрицателния елемент на състава върху нарушителя. След като търговецът е представил доказателства, контролният орган е длъжен да ги прецени и да обоснове в акта и в наказателното постановление защо счита, че те не обосновават повишението – и в какъв размер.

Самият факт, че цената на една услуга е поскъпнала, не е достатъчен за ангажиране на отговорността и не обръща доказателствената тежест.

Положителният елемент е доказан. Установява се, че цената на нощувка е повишена от 40,90 евро на 50,00 евро, т.е. с 9,10 евро (22,25 %), като повишението е настъпило в периода на двойно обозначаване. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

3

Отрицателният елемент не е доказан по несъмнен начин. Със заключението, че увеличението не е обосновано от обективни икономически фактори, наказващият орган не е извършил, нито е възложил, никакъв анализ на икономическата обоснованост на повишението. От АУАН и НП не става ясно въз основа на какви данни, методика или изчисления е направен изводът за „необоснованост“. В тях е посочено единствено, че от констатираните факти, писмените обяснения и КЛЕН се установявало, че повишението не е обосновано от обективни икономически фактори. Нито в акта, нито в наказателното постановление са обсъдени посочените от дружеството фактори и приложените към обясненията документи. Възражението е оставено без уважение с формулировката „считам постъпилото възражение за неоснователно“, без мотиви. Така цялата доказателствена дейност на органа се свежда до установяване на самия факт на повишението, а това не е достатъчно за несъмнетото доказване на елемент от фактическия състав на отговорността.

Ангажираните от жалбоподателя доказателства и неоспорените от наказващия орган обстоятелства сочат реално наличие на документирани фактори, които влияят на разходите по предлагането на услугата през разглеждания период: Сравнението в АУАН и НП на цените е направено между 12.08.2025 г. – лятото, когато обектът не се отоплява – и 07.01.2026 г. – в разгара на зимния сезон, когато обекта се отоплява. Приложена е и фактура № 0000000957/16.01.2026 г. за закупуване на 2 тона иглолистни пелети за отопление на стойност 564,00 евро с ДДС. Отоплителният сезон и разходът за него са външни за търговеца и пряко въздействат върху себестойността на нощувката. Именно това съображение е изложено още в обясненията на управителя, без наказващият орган да го е обсъдил. От 01.01.2026 г. е увеличена минималната работна заплата и съответно – минималният осигурителен доход и осигурителните вноски. Нормативните промени изрично попадат в обхвата на § 1, т. 6 ДР ЗВЕРБ. Представени са множество фактури и касови бележки за закупени и монтирани мебели, текстил, плочки, санитарни и инсталационни материали. Те обективно сочат, че предлаганата след ремонта услуга не е идентична по качество с предлаганата през август 2025 г., което е релевантно за преценката дали сравнението на цената само по номинален размер е достатъчно. Наказващият орган изобщо не е анализирал тези документи.