Решение № 103 от 08.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108003 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 535, и следващите от ТЗ, по искова молба на Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес: ********************** против „БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: 20398442 със седалище и адрес на управление гр. ***********и Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес *********************** за признаване за установено, че ответниците длъжат солидарно на ищеца сумата от 9 000 лева по Запис на заповед от 15.12.2021 г., предявен за плащане на 04.01.2022г. Претендират се разноски.

В хода на производството е предявен и насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД евентуално по чл. 29 ал. 1 ЗЗД от Ю. Б. ЕГН:

**********, с адрес *********** против Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес:

********** за признаване, че Ю. Б. не дължи на Д. И. П. сумата от 1 000 лева, частично от 9 000 лева.

В исковата молба се твърди, че през декември 2021г. ответника Б. поисквал 9 000лв., за да купи стока от Т. и да я препродаде в Б., като уговорката била бързо да бъдат върнати. При предаването бил подписан Запис на заповед. Сумата не била върната. На 04.01.2022 г., записа на заповед бил 1 предявен, но не последвало плащане. В началото на 2023 г. вземането било притендирано по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20235330104381/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, постъпили възражения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество и ответника оспорват изцяло иска, като се отрича сумата да е предавана. Посочва се от управителя Б., че не е разбирал текста и не е наясно, какви документи е подписал. Смятал, че подписва документи относно жалба срещу управителка на търговско дружество. Оспорва в същия момент да е бил в град П. или гр. П.

Притендира нищожност на документа или унищожаемост поради измама.

В насрещната искова молба се твърди, че Б. не е разбирал текста на предоставените му за подпис документи -запис на заповед, декларации и други. На 10.02.2022 г. ищеца му дал да подпише жалба до полицията в РУ ***** изготвена от негова адвокатка. Той не разбирал значението на текстовете, съдържащи юридически термини, а се доверил, че подписва документи по повод жалбата. Едва когато получил документи от съда по повод издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на изпълнителен лист, адвокат му обяснил, че е подписал Запис на заповед, по силата на който се задължил безусловно да заплати на П. сума от 9 000 лева. Обяснено му било и от преводач, че е подписал декларация, че владее писмено и говоримо български език, с чието съдържание се запознал едва при връчване на исковата молба. Посочва, че е сезирал прокуратурата. Твърди нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, евентуално унищожаемост поради измама.

В срока за отговор по насрещния иск се оспорва изцяло притенцията си. Твърди се, че Ю. Б. живее отдавна в България и владее български език писмено и говоримо. Съпругата му е българка и развива търговска дейност от 2016 г. Документите за регистрация на дружеството са на български език без превод на турски език. Спесимена, заверен от нотариус сочи, че лицето е турски гражданин с издаден на 03.08.2011г. паспорт, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Република Б. и владеещ писмено и говоримо български език. Подадена е от него декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТР, където се декларира, че владее писмено и говоримо български език. Жалбата до РУС****** е негова и той си я подписвал.

2

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. г. д. 4381/2023 г. на ПРС е видно, че ищеца П. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците за претиндираното вземане въз основа на запис на заповед от 15.12.2021 г. издадена от ответинка Ю. Б. в качеството му на ******* на „БЕБО ГРУП“ Е О ОД и авалирана от същия в лично качество. същата е предявена на 04.01.2022 г. Документа е изготвен на български език и подписите върху него съдържат параф на издателя и саморъчно изписване на имената на български език. От представената декларация(лист 4 от ч. г. д. 4381/2023 г. е видно, че ответника Ю. Б. е декларирал към момента на подписване на менителницата, че е запознат и разбира съдържанието на подписания от него документ „Запис на заповед“ изготвен на български език. Възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено лично от ответника Ю. Б. и подписано от него.

От представените писмени доказателства-Учредителен акт от 18.03.2016 г., протокол-решение от 18.03.2016 г., декларация за съгласие с образец от подпис; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР е видно, че Ю. Б. е декларирал пред *********** и пред Търговския регистър, по повод извършване на търговска дейност от него, че владее писмено и говоримо български език.

От постъпилото писмо от МВР-сектор „Миграция“ е видно, че Ю. Б. пребивава в Р.Б от 27.02.2007 г., като от 01.09.2015 г. е постоянно пребиваващ.

От показанията на свидетеля К.А.Г., без родство със страните се установява, че същия познава ответника Ю. Б.. Срещал се с него 5 – 6 пъти до м. 01.2022 г., като разговаряли на български език и се разбирали без преводач.

Б., който говорел развалено български език му предлагал работници за ******* и за детско легло, което свидетеля си поръчал при него. На 08.12.2021 г. следобед между ищеца П. и Б. се състояла среща в апартамента на първия в гр. П. - ЖК „****“, където той живее, на която присъствал и свидетеля. В присъствието на Г. П. дал на Б. 9000 лева в заем. Парите били нужни за закупуване на стока, за транспорт, мито и след като се продаде щяла да се върне сумата. Свидетеля присъствал и на още две последващи срещи, на които в заем се предали от ищеца на ответинка отново суми. Първият път- от около 9000-10000 лв., а втория -5000-6000 лв. При предаването се сътавял запис на 3 заповед и декларация. Б. бил наясно, за какво се подписва документа и говорил на български. Обещавал, че ще върне цялата сума до 10 – 15 дни.

От показанията на свидетеля Д. Т. Т., без родство със страните се установява, че той познава Ю. Б . от 2017 г. Последния често ходел в автоморгата на свидетеля, за да купува авточасти. Двамата се разбирали на български език, но много трудно. Говорили си за общи неща, за децата им, тъй като те учели в едно и също училище. В за частите се разбират като покаже, съответната част, а за цената- чрез „Гугъл преводач“. С другите работници се разбирал трудно на български език.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В случая е предявен положителен установителен иск, правният интерес от който се извежда от предходно проведено заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжниците.

С оглед събраните писмени доказателства съдът намира, че между страните по делото е възникнало правоотношение по абстрактна сделка за предоставена сума от 9000 лв. дължима на предявяване на редовно оформен от външна страна документ с менителничен ефект. Липсата на установени факти за неното заплащане сочат дължимост на пхритендираното вземане на посоченото основание.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.

422 от ГПК е основателен и следва да се уважи изцяло.

Отправените възражения от ответната страна, че сумата по менителницата не е предавана на издателя и, че същия не е разбрал какви задължеения е поел, тъй като не разбира текста се преценят от съда като неоснователни. В хода на производството се събраха достатъчно писмени доказателства -справки, удостоверения и частни документи, както и гласни такива –показанията на свидетеля Г. установяващи владеене от Ю. Б. на български език в степен да извършва търговска дейност по занятие, което касае именно сключване на сделки и изпълнение на задължения по тях. Тъй като процесното правоотношение попада в обхвата на упражняваната дейност 4 следва да се приеме, че ответната страна е била достатъчно компетентна да прецени вида и последиците на подписания документ. За пълнота следва да се отбележи, че макар в показанията на свидетеля Т. да се посочва, че разговорите му с Ю. Б. на български език били трудни, съдът не приема, че това обстоятелство навежда извод за невъзможност последния да разбира езика, тъй като свидетеля не отрича категорично възможност за провеждане на такива.

По отношение на предаването на паричната сума съдът намира този факт за безспорно установен кредитирайки изцяло показанията на свидетеля Г.

Казаното от него се преценя като безпристрастно и обективно. В изложението му подробно се описва момента, мястото и начина на предаване на парите. От страна на отвениците не се ангажираха доказателства противоречащи на тези показания или въвеждащи съмнение в тяхната искренност.

Досежно твърдението на ответника Б., че е бил въведен в заблуждение относно вида на документа, съдът счита, че липсата на установени факти, че същия е възложил на ищеца изготвяне на жалба е пречка да се приеме, че е налице елементо от фактическия състав пораждащ твърдяната измама.

Ето защо предявениет от Ю. Б. насрещни евентуалносъединени искове се преценят от съда като неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ищеца съобразно представения списък и доказателства за сторени разноски се дължат такива в размер от 180 лв. за държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждеине по настоящето дело и 180 лв. за държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение за производтвото по ч. г.д. 4381/2023 г.

На ответниците разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е „БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК:

20398442 със седалище и адрес на управление гр. *********** и Ю. Б. ЕГН:

5

**********, с адрес **************** длъжат солидарно на Д. И. П. ЕГН:

**********, с адрес: ********** сумата от 9 000 (девет хиляди) лева по Запис на заповед от ****г., предявен за плащане на 04.01.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 4381/2023 г на ПРС..

ОСЪЖДА „БЕБО ГРУП“ ЕООД ЕИК: 20398442 със седалище и адрес на управление гр. ******** и Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес ******** да заплатят солидарно на Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес:

*************** сумата от 1380(хиляда триста и осемдесет) лева за разноски за настоящето производство и сумата от 1380(хиляда триста и осемдесет) лева за разноски за заповедното производство по ч. г. д. 4381/2023 г на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. Б. ЕГН: **********, с адрес ************* против Д. И. П. ЕГН: **********, с адрес: ***************** искове за признаване, че Ю. Б. не дължи на Д. И. П. сумата от 1 000 (хиляда) лева, частично от 9 000 (девет хиляди) лева поради липса на съгласие, евентуално поради измама.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 6