Решение № 1241 от 04.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. Варна, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110103621 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Р.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва:

1./ за сумата от 6 675, 36 лв., претендирана като непогасена на падежа – 25.09.2020г. главница по договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ за сумата от 1 811, 82 лв., претендирана като възнаградителна лихва за времето от 25.04.2019г. до 25.09.2020г.;

3./ за сумата от 2 064, 36 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.04.2019г. до 15.10.2020г., за които суми е издадена заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба се излага, че страните по делото са обвързани от правоотношение п о договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., по силата на който “Т.Б.А.Б.” ЕАД, е поел задължение да предостави на Р.П. сумата от 10 000 лв., а потребителят да върне в срок до 25.09.2020г. на равни месечни анюитетни вноски усовената главница от 10 000 лв., сумата от 1 200 лв., представлявата такса за оценка на риска, която се финансира от кредитора и възнаградителна лихва в размер на 33, 75 %.

Поддържа се, че потребителят не е обслужвал договора за потребителски кредит, като на падежа – 25.09.2020г. дължи наред с главницата, възнаградителната лихва и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.

1

Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.П. оспорва предявените искове по основание и размер. Признава сключването на договор за потребителски кредит, но оспорва да е получавал от кредитора сумата от 10 000 лв., респ. в негова тежест да е възникнало задължение за връщането й, наред с останалите допълнителни вземания.

Релевират се възражения за нищожност на договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., на осн. чл. 22 ЗПК, както следва:

1./ поради непредставяне и неподписване на общи условия, неразделна част отправоотношението, съобразно чл. 11, ал. 2 ЗПК;

2./ непредставяне на стандартен европейски формуляр, изискуем по чл. 5, ал. 2 ЗПК;

3./ отсъствие на изискуемото по чл. 10 и чл. 11 ЗПК съдържание, вкл. размера, броя, периодичността и датите на плащанията, съобразно погасителен план. Изготвения погасителен план не дава представа на съотношението между главница и възнаградителна лихва;

Релевирано е възражение за нищожност на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва и ГПР, поради нарушаване на закона и добрите нрави.

Оспорва се дължимостта на сумата от 1 200 лв., представляваща такса за оценка на риска, която клауза е нищожна, на осн. чл. 16 ЗПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 13830/2020г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., сключен между кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ********** и потребителя Р.П. /л. 5/, по повод подадено на 23.08.2017г. искане – декларация за потребителски кредит /л. 8/.

Със сключване на договора, кредиторът е поел задължение да предостави под формата на заем сумата от 10 000 лв., а потребителят да върне общо 17 954, 84 лв., която включва освен усовената главница, възнаградителна лихва от 33, 75 % и сумата от 1 200 лв., представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписването му, финансирана от търговеца, която подлежи на връщане с дължимите месечни вноски, на равни месечни вноски всяка в размер на 498, 75 лв. с падеж 25 – то число в срок до 25.09.2020г.

Посоченият в договора ГПР вълиза на 48, 54 %.

С полагането на подпис в договора, г-жа П. е декларирала, че преди сключването на правоотношението, е получила от кредитора своевременно, безвъзмездно, на хартиен носител и на български език необходимата информация във формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация“ за сравняване на различни 2 предложения и за вземане на информирано решение /чл. 25.13.1/, поради което възражението за нищожност на договора, се явява неоснователно.

Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит /ДВ , бр. 59 от 29.07.2016г./ към деня на сключване на правоотношението – 25.08.2017г. поставя следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., отговаря:

1./ договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК;

2./ договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място на сключване /гр. Варна, 25.08.2017г./; вида на предоставения кредит /под формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на договора /до 25.09.2020г./; общият размер на кредита и условията за усвояването му /17 954, 84 лв., усвоен по банкова сметка/; лихвеният процент от 33, 75 %; ГПР – 48, 54 %; условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който план в случая е инкорпориран в самия договор, както и останалите условия, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 27.

Обстоятелството, че във всяка погасителна вноска не е посочена частта от главницата и възнаградителната лихва, която потребителят дължи на кредитора, не води до нарушение изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Известно е, че първоначално потребителят заплаща по-голям размер на възнаградителната лихва от месечната погасителна вноска, а след това главница.

В конкретния случай, неразделна част от договора, не са общи условия, с каквито кредиторът не разполага, тъй като всички условия, са обективирани в самото правоотношение. Отделно от изложеното, отсъствието на общи условия към договора, не е сред основанията за неговата нищожност, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, дори тогава, когато те са неразделна част от него.

Уговорката за заплащане на възнаградителната лихва от 33, 75 % не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът й ненадхвърля петкратния размер на ОЛП.

ГПР по кредита не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС на Република България и в него не са включени разходите, посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК, видно от неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, поради което възражението за нищожност, по чл. 19, ал. 5 ЗПК, е неоснователно.

Еднократната такса за оценка на риска, която се финансира от кредитора и подлежи на връщане от потребителя, не е нищожна. В т. 6 от искане – декларация за потребителски кредит, предхождащо сключване на правоотношението, г-жа П. е декларирала своето съгласие еднократната такса за оценка на риска да бъде финансирана от банката и върната от потребителя с всяка месечна вноска.

В случая, г-жа П. е получила и сумата от 1 200 лв., част от главницата, представляваща такса за оценка на риска, която с оглед поетите задължения, е следвало да върне на кредитора.

3

Въз основа на така изложеното, съдът приема, че при сключване на договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г. са били спазени императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, вкл. и т. 11 и чл. 19 ЗПК, поради което същият е действителен.

Банковата сметка на г-жа П. е заверена със сумата от 11 200 лв. на 25.08.2017г., факт, установен от заключението на ССчЕ, с което следва да се приеме, че кредиторът се явява изправна по правоотношението страна, а възражението на потребителя, че не е получил сумата за неоснователно.

Г-жа П. не само е получила сумата от 11 200 лв., но същата е върнала на кредитора част от задължението си в размер на 9 490, 43 лв., факт, също установен от изготвеното заключение. Видно от Приложение № 4, неразделна част от заключението г-жа П. е обслужвала редовно кредита до 28.02.2019г. След тази дата до окончателния падеж – 25.09.2020г., ответникът е извършил едно плащане на 01.06.2020г., с което е погасил задължението си със сумата от 1 000 лв.

В деня на настъпване на окончателния падеж - 25.09.2020г., дължимата от г-жа П. главница възлиза на 6 675, 36 лв., а възнаградителната лихва за периода от 25.04.2019г. до 25.09.2020г., е 1 811, 82 лв., които не се твърди да са погасени чрез плащане, поради което исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, следва да бъдат уважени в претендираните размери.

Наред с посочените суми потребителят дължи на кредитора и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, на осн. чл. 15.1 вр. чл. 9.4 от договора върху цялата просрочена сума или върху сбора от главница и възнаградителна лихва, възлизаща на 1 273, 08 лв. за времето от 25.04.2019г. до 15.10.2020г. до който размер претенцията следва да бъде уважена.

За разликата над присъдената сума от 1 273, 08 лв. до претендираната в размер на 2 064, 36 лв., искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, в полза на ищеца “Т.Б.А.Б.” ЕАД, следва да се присъдят разноски за уважената част, възлизащи на 555, 96 лв. за настоящото производство, а за производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 241, 45 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

За отхвърлената част от претенциите, ответникът Р.П. има право на разноски в размер на 18 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. СТ. П., ЕГН **********, ********** ДЪЛЖИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 6 675, 36 лв. /шестхиляди шестстотин седемдесет и пет лева и тридесет и шест ст./, представляваща непогасена на падежа – 25.09.2020г. главница по договор за потребителски кредит № 7000311457/25.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 811, 82 лв. /хиляда осемстотин и единадесет лева и осемдесет и две ст./, представляваща възнаградителна лихва за времето от 25.04.2019г. до 25.09.2020г. и сумата 4 о т 1 273, 08 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и осем ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.04.2019г. до 15.10.2020г., за които суми е издадена заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на Районен съд – Варна по предявените от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Р. СТ. П., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Р.

СТ. П., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1 273, 08 лв. до претендираната от 2 064, 36 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.04.2019г. до 15.10.2020г., за която е издадена заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на Районен съд – Варна.