Решение № 474 от 26.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Варна, 26.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110204916 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „БАРБЪР 7 МАНЕКЕНА“ЕООД, представлявано от А.И.А. против НП № 674082-F675496/07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО.

В депозираната жалба се излага становище, че процесното НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби. Твърди се, че не е обсъдено депозираното възражение срещу съставения АУАН. Оспорва се визираната в НП фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В депозираното по делото писмено становище въззивникът поддържа жалбата.

Излага твърдение, че процесната декларация е следвало да бъде подадена от наетия от дружествотосчетоводител, който е бил възпрепятстван своевременно да изпълни задължението си поради заболяване. Сочи се, че оборота на дружеството е минимален.

Навеждат се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед краткия срок на забавата, а именно 19 дни и предвид липсата на вредни последици от реализираното бездействие. Излагат се и аргументи за допуснато съществено 1 нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, предвид липсата на посочена дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Александрова, която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитана е в качеството на свидетел актосъставителя Катя Христова П.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 27.07.2022 г. е извършена проверка от служител на ТД на НАП -Варна в информационния масив на посоченото учреждение, в хода на която е установено, че „БАРБЪР 7 МАНЕКЕНА“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 206524022 като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2021 г. в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружеството, а именно – ТД на НАП -Варна, в законоустановения срок по чл. 92 ал.2 от ЗКПО, а именно – до 30.06.2022 г.

Установено е, че ГДД по чл. 92 ал.2 от ЗКПО за 2021 г. е подадена на 08.07.2022 с вх.№ 0300И1137996/08.07.2022 г. , т.е. след изтичане на законоустановения срок.

С оглед на така установените факти, свид. М. П., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 92 ал.1 от ЗКПО. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 674082-F675496/07.11.2022 г. на Директора на 2

Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, е издадено от компетентен органДиректорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП. Съобразно нормата на чл. 278, ал. 1, предл. 1 от ЗКПО и т. 2. 1 на представената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, органите по приходите са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗКПО, Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите".

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Ясна е волята на актосъставителя и АНО да повдигне обвинение на дружествотожалбоподател за извършено от същото бездействие осъществяващо състава на нарушение по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, изразяващо се в неподаване на посочената декларация в законоустановения срок.

В АУАН и НП се съдържат и факти досежно датата на извършеното нарушение, доколкото същата се извежда от описанието на нарушението, с посочване крайния срок за изпълнение да процесното задължение. Същевременно за целия период от датата на изтичане на законоустановения срок до датата на депозиране на дължимата декларация, а именно – 08.07.2022 г., която дата е посочена в обжалваното НП и в АУАН, осъщественото бездействие се явява противоправно. Посочено е и мястото на извършване, а именно – по местонахождение на Териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството, а именно – ТД на НАП-Варна.

Съгласно трайната съдебна практика, необоснованото игнориране на депозираното срещу акта възражение, може да повлияе единствено на обосноваността на издаденото НП, но не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

3

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Като местно юридическо лице дружеството-жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО.

В случая безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на нормата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО като е депозирало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. след изтичане на законоустановения срок, а именно – след 30.06.2022 г.

Поради изложеното законосъобразно и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО, която предвижда процесното нарушение в диспозицията си.

По отношение на искането за определяне на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН съдът съобрази съдебната практика. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателното постановление да извърши преценка по чл. 28 ЗАНН и ако са налице условия за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание. В тази връзка е и разпоредбата на чл.

92, ал. 4 ЗКПО. За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство.

В случая се касае за нарушение на просто извършване, с което се засяга системата на функциониране на данъчното законодателство и определянето на данък по отношение на задължените субекти. При липсата на легално определение на понятието "маловажни случаи" по чл. 28 ЗАНН, по силата на чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното определение по чл. 93, т. 9. Съгласно тази разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с 4 обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следва да се съблюдава и принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35, ал. 3 НК – наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига целите му по чл. 36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93, т. 9 НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици. В случая принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие. Преследваната от чл. 179 ЗДДС цел е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване на данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на задължението. Съдът констатира, че дружеството осъществява търговска дейност – доказателство за този извод е приложената Годишна данъчна декларация за 2021 г., както и липсата на надлежни по смисъла на Закона за счетоводството доказателства, установяващи не упражняването на търговска дейност за периода, предмет на процесната декларация.

Съдът констатира, че административно-наказващият орган правилно е приел, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение като е санкционирал дружеството-жалбоподател. Нарушението е на просто извършване, което означава, че общественоопасните последици са настъпили със самия факт на неговото осъществяване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката относно наличието на маловажен случай, а освен това не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.

При преценката, за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази, че макар и кратък периодът на просрочването не е незначителен.

Неотносими към съставомерността на нарушението и въпросът за преценката на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са сочените субективни причини за неизпълнението на задължението относими към поведението на определено длъжностно лице, ангажирано от въззивника. В тази връзка следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица е обективна такава, с оглед на което дружеството е следвало да организира и осъществява дейността си по начин, който гарантира спазването на закона, в т.ч. на разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗКПО.

Като взе предвид, че административната санкция, наложена с НП, е определена в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.