Решение № 556 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.н Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Д. Д. Генчева в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600639 по описа за 2026 година Настоящото дело е образувано в изпълнение на Решение № 52 от 27.01.2026 г., постановено по КНОХД № 939/2025 г., с което ВКС е отменил Присъда № 77 от 26.04.2024 г. по ВНОХД № 5555/2023 г. на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на въззивното съдебно заседание.

Производството е въззивно, движи се по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано е по повод въззивна жалба на адвокат И. Б. от САК, действаща като защитник на подсъдимия Н. Н. И., ЕГН **********, против Присъда № 33 от 07.02.2023 г. на Софийски районен съд (СРС), постановена по НОХД № 11257/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалваната присъда подсъдимият Н. И. е признат за виновен в това, че на 02.06.2021 г. около 16:30 часа в гр. София, на бул. „********, в посока на движение от бул. „Индира Ганди“ към бул. „Панчо Владигеров“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.

№ ******** след употреба на наркотично вещества – метадон, установено по надлежния ред чрез техническо средство „DRUG Test 5000“ с № ARNA 0016, 1 проба № 45, съгласно чл. 6, ал.9 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.

343Б, ал.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 700 (седемстотин) лева. На основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Н. И. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-416 от 02.06.2021 г.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК на подсъдимия Н. И. възложено да заплати направените по делото разноски, както е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 312 (триста и дванадесет) лева за разноските в досъдебното производство, а по сметка на СРС – сумата от 120 (сто и двадесет) лева за разноските в съдебното производство, а също и 5 (пет) лева, като дължима държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба на защитника е бланкетна – твърди се само, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. И. да бъде признат за невиновен.

В допълнително изложение, постъпило по делото, защитникът излага конкретни доводи и възражения против обжалваната присъда. Твърди, че предвид отказа на решаващия съд да разпита лекуващия лекар на подсъдимия, както и заради отказа да се назначи комплексна токсикологична и психиатрична експертиза, доказателствената маса по делото е останала непопълнена и това е довело до формиране на погрешни крайни правни изводи от съда. Според защитника по този начин са били нарушени разпоредбите на чл. 13, ал.1 от НПК, чл. 14, ал.1 от НПК, както и на чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК.

Защитникът посочва и някои конкретни пасажи от мотивите на първостепенния съд, за да аргументира становище, че обжалваният съдебен акт е изграден на предположения – включително и за това, че подсъдимият И. злоупотребява с наркотици и е неспособен да управлява МПС.

Защитникът-жалбоподател поддържа искането си за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. Н. И.

2 да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. В условията на евентуалност моли въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, като приеме, че деянието и подсъдимият имат по-ниска обществена опасност.

След определението си по чл. 327 от НПК, настоящият въззивен състав установи, че упълномощеният защитник на подсъдимия И., която е и жалбоподател по делото, не може да го представлява повече, тъй като е назначена за съдия в Административен съд – Враца. Предвид това обстоятелство и доколкото подсъдимият И. не съумя да упълномощи друг защитник, спрямо него беше допусната правна помощ и му бе назначен служебен защитник.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен съдебен състав подсъдимият И. поддържа жалбата. Моли да бъде оправдан.

Служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли въззивния съд да постанови оправдателна присъда в хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК, доколкото намира, че е налице явна незначителност на обществената опасност на извършеното деяние. В тази връзка сочи, че употребата на метадон е резултат от продължаващо лечение на подсъдимия и включването му в Програма за метадонова терапия на наркотичнозависими лица. Сочи също, че на подсъдимия И. е било разрешено да управлява МПС и да работи с машини, което е станало шест месеца след постъпването му на лечение, тъй като е било установено от лекуващия го лекар, че И. има адекватни реакции да контролира действията си и да преценява постъпките си. Този извод, според служебния защитник, се потвърждавал и от заключението на експертите, изготвили КСППЕ (комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза) и КТПЕ (комплексната токсикологична и психиатрична експертиза). Защитникът акцентира и на поведението на подсъдимия, който през целия период на лечение от 28.08.2018 г. до настоящия момент полагал последователни и ежедневни усилия да се излекува от наркотичната си зависимост, и това било индиция за желанието му да бъде пълноценен член на обществото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съдебен състав прокурорът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага на въззивния съд да потвърди атакуваната присъда като 3 законосъобразна, обоснована и правилна. Сочи като безспорно установен фактът, че подсъдимият Н. И. е управлявал превозното средство след непосредствена употреба на метадон. Възразява, че установената по делото употреба не само на наркотично вещество, но и на алкохол, непосредствено преди управлението на автомобила, изключва възможността да бъде приложена хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Намира наказанието на подсъдимия за правилно индивидуализирано, доколкото съдът е съобразил адекватно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на И. обстоятелства.

Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени събрания доказателствен материал и като извърши в пределите, посочени в чл. 314, ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от защитник на подсъдимия, който, като самостоятелна страна в наказателното производство, има процесуално право, а в случая – и правен интерес, да иска проверка на присъда, подлежаща на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

От приобщените по делото доказателствени източници се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. Н. И., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.

София, живее в с. Пролеша, общ. Божурище, български гражданин е, има завършено средно образование, не е женен, не работи. Осъждан е многократно, в това число за престъпления по чл. 354а от НК. Към инкриминирания период по настоящото обвинение, последната постановена спрямо обвиняемия присъда е по НОХД № 436/2020 г. на РС – Сливница – с одобрено и влязло в сила на 15.10.2020 г. определение за одобряване на споразумение на подсъдимия И. било наложено едно общо наказание от осем месеца лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 700 лева, за извършени на 10.03.2020 г. престъпления по чл. 343Б, ал.2, вр. ал.1 от НК и по 4 чл. 270, ал.1 от НК.

Подсъдимият Н. И. е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 255628256 със срок на валидност от 24.04.2008 г. до 27.02.2012 г., но същото е било иззето през 2010 г. До 2022 г. подсъдимият не е предприел действия по издаване на ново валидно СУМПС, т.е. той не е възстановил правата си като водач на МПС.

Подсъдимият Н. Н. И. има множество предишни нарушения по ЗДвП.

Към месец юни 2021 г. подсъдимият Н. И. бил в процес на провеждане на дългосрочно специализирано лечение в терапевтична програма на „Клиника К.“ – ЕТ „АИПСПМП – д-р А.К.“, като бил на медикаментозна терапия, включваща метадон хидрохлорид 440 мг./дневно. Медикаментозното и психотерапевтично лечение в програмата за метадонова терапия на подсъдимия започнало от 28.08.2018 г., като продължило и през 2022 г. За започване на лечението подсъдимият Н. И. собственоръчно подписал и подал молба за включване в програмата за метадоново лечение (л. 171 от НОХД № 11257/2021 г. на СРС), както и 13 броя декларации (л. л. 173-184 от НОХД № 11257/2021 г. на СРС). С част от тях той декларирал, че по време на лечението няма да употребява алкохол, наркотични вещества и непредписани лекарствени средства (л. 173 от НОХД № 11257/2021 г. на СРС), както и за това, че е уведомен за влиянието, което метадонът оказва на способността за шофиране и работа с машини, вкл. и че ефектите, които метадонът предизвиква са сънливост и нарушение на способността за бързи реакции, както по време на приема му, така и след това (л. 183 от НОХД № 11257/2021 г. на СРС). Изрично в посочената декларация /информирано съгласие № 12 за забрана на шофирането и работата с машини по време на лечението с метадон – съгласно кратката характеристика на продукта, т.4.7/ подсъдимият Н. И. се подписал, че е бил уведомен за това, че по време на лечението с метадон са забранени шофирането и работата с машини.

Според информацията, съдържаща се в приложената по делото листовка и кратка характеристика на лекарствен продукт „Метадон Софарма, 10 mg/ml, перорален разтвор“ (л. л. 229- 245 от НОХД № 11257/2021 г. на СРС), при провеждане на терапия с него е забранено да се шофира и да се използват инструменти или машини, тъй като лекарството силно повлиява на способността за шофиране и работа с машини, както по време на приема му, 5 така и след това. Лицето може да се върне към тези дейности единствено след разрешение на лекар. „Метадон Софарма“ може да предизвиква сънливост и намалена бдителност. Времето, след което шофирането и работата с машини могат да бъдат безопасно възобновени, трябва да бъде определено от лекар и зависи изключително от отделния пациент.

Към края на месец май 2021 г. лечението на подсъдимия Н. И. с метадон хидрохлорид било при дневна доза 360 мг.

На 31.05.2021 г. подсъдимият получил лекарствен продукт за употреба в домашни условия за три дни (за периода 1-3 юни 2021 г.), за което било издадено изрично удостоверение от ЕТ „АИПСПМП – д-р А.К.“ от 31.05.2021 г.

Към юни 2021 г. подсъдимият И. притежавал автосервиз в с. Пролеша, общ. Божурище. Там бил оставен за ремонт лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № ********, ползван от А.А., но собственост на Л.Х.. По този повод подсъдимият и св. П.М. се уговорили да отидат заедно до гр. София, за да се снабдят с части за ремонта на въпросното моторно превозно средство (МПС). За целта, на 02.06.2021 г. подсъдимият привел в движение лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ******** и около 16:30 ч. вече го управлявал в гр. София по бул. „Д-р Петър Дертлиев“, в посока на движение от бул. „Индира Ганди“ към бул. „Панчо Владигеров“. С него в автомобила бил и св. П.И.М.

В ж.к. „Люлин“ 6, докато автомобилът преминавал пред бл. 628, той бил спрян за проверка от свидетелите Т.Т. и П.К. – полицейски служители от 09 РУ-СДВР. При извършената проверка подсъдимият И. не представил на проверяващите го полицаи СУМПС и свидетелство за регистрация на управлявания лек автомобил. На полицаите им направило впечатление също, че И. и М. са видимо употребили алкохол. В тази връзка подсъдимият показал на полицаите прозрачен флакон, съдържащ прозрачна течност, за която обяснил, че е метадон. За проверката била уведомена ОДЧ при 09 РУ – СДВР и било поискано съдействие от екип на ОПП – СДВР с цел тестване на водача на МПС-то за употреба на алкохол и наркотични вещества и техни аналози. На място пристигнали свидетелите И.н М. и С.Г. – полицейски служители при ОПП-СДВР. Те тествали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0138 и проба № 1246, като 6 бил отчетен положителен резултат от 1.02 промила алкохол в издишания въздух.