Определение № 9516 от 27.09.2018, Районен съд - Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 9516 27.09.2018 г. гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 27.09.2018 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14877/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН

България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против М.Р.З., за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9413/2018 г. на ПРС, XVII гр.с.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като разгледа материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.

Няма основание за даване на указания за предявяването им, т.к. процедурата по чл. 47 ГПК не е започнала. В заповедното производство не е постановявано, нито са залепвани уведомления по чл. 47 ГПК на нито един от известните по делото адреси.

Същевременно, отразяванията при единственото посещение на постоянния адрес в *** са недостатъчни, т.к. връчителят не е посочил дали лицето или такива по чл. 46, ал. 2 ГПК са открити на адреса /респ. възможно ли е връчване чрез тях/, нито има посещение в неприсъствен ден или сведения от управителя на ЕС.

В заповедта е допусната ОФГ при изписване фамилията на длъжника.

Предвид изложеното, условията за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т.к. той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение №

1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване, въпреки прекратяване на делото, по аргумент от т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС.

Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизиране на настоящия акт.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. № 55201/17.09.2018 г., подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против М.Р.З., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 14877 по описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез юрк. Н. на посочения адрес.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

АД