Определение № 276 от 06.04.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. гр. Добрич, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

П. Н. Паскалева като разгледа докладваното от П. Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500156 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр.чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №808/20.02.2023 г. по вх. регистър на РС Б., подадена от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Разпореждане №148 от 06.02.2023г., постановено по ч. гр. д. №20233210100038 по описа за 2023 г. на РС Б., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А. А., ЕГН ********** с настоящ адрес с.С., общ.Б. ул.*** № 2, за присъждане на парични задължения, както следва: 245,20 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №4208369, сключен на 20.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и С. А. А. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга; 95,37 лв. представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, 60,00 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита; 11,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2021г. до 12.11.2021г.; 11,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2021г. до 05.04.2022г., които вземания са прехвърлени на „***” ЕООД, ЕИК *** с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.03.2022г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по подаденото заявление.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. №20233210100038 по описа за 2023 г. на Районен съд Б. е образувано по заявление на „***” ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. А. А., ЕГН ********** с настоящ адрес с.С., общ.Б. ул.*** № 2, за присъждане на парични задължения, както следва: 245,20 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №4208369, сключен на 20.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и С. А. А. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга;

95,37 лв. представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, 60,00 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита; 11,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2021г. до 12.11.2021г.; 11,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2021г. до 05.04.2022г., които вземания са прехвърлени на „***” ЕООД, ЕИК *** с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., както и за направените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т. 9 и т. 12 от заявлението, с оглед на което се установява, че правопораждащите юридически факти, от който произтичат предявените права са сключения между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и заявителя договор за покупко-продажба на вземания от 31.03.2022г., произтичащи от договора за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021г., сключен между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и С. А. А. и обезпечаващ изпълнение на задължението на последния по Договор за паричен заем №4208369, сключен на 20.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и С. А. А.. Посочените договори са представени със заявлението.

За да отхвърли заявлението, предмет на частната въззивна жалба, заповедният съд е приел, че не са представени доказателства, установяващи материалната и процесуалната легитимация на заявителя.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, 2 сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.411, ал.21 т.3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.

В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича - Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 20.07.2021 г. между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и С.

А. А., и обезпечаващ изпълнение на задължението на последния, възникнало по силата на сключен между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 Договор за паричен заем №4208369 от 20.07.2021 г., в качеството му на заемодател, съответно договор за прехвърляне на вземането в полза на „***” ЕООД. Твърди се, че заемателят не е погасил задължението по кредита като "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е заплатило всички негови задължения към кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да встъпи в правата му, вкл. да претендира дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

От представения със заявлението Договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021 г., както и Договор за паричен заем №4208369, сключен на 20.07.2021 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на С. А. А. кредит в размер на 350 лева, подлежащ на връщане на 16 вноски от по 23,33 лева, или общо следва да бъде погасена сумата от 373,28 лева. Възнаграждението на поръчителя "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е определено на 8,67 лева седмично или възлиза общо на 138,72 лева, като седмичната сума е дължима на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно представения погасителния план по договора за кредит.

В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/.

При това незаконосъобразно районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 245,20 лв. – главница по Договор за паричен заем №4208369, сключен на 20.07.2021 г.; 11,43 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.07.2021г. до 12.11.2021г.; 11,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2021г. до 05.04.2022г. В тази част разпореждането следва да бъде отменено и 3 разпоредено издаването на заповед за изпълнение за посочените суми.

По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство:

Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителен план към него, „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на С. А. А. кредит в размер на 350 лева за срок от 16 седмици при условията на фиксиран лихвен процент. Съгласно уговореното в договора, длъжникът следва да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция с бенефициент – заемодателя или договор за предоставяне на поръчителство, сключен с одобрено от заемодателя дружество – поръчител.

Със сключения възмезден договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021 г. С.

А. А. се е задължила за срока на ползване на кредита да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер на 8,67 лева седмично или общо сумата от 138,72 лева.

Съгласно извършена служебна справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност (арг. от чл.145, ал.2 отЗЗП), в конкретния случай приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма (чл.138, ал.1 от ЗЗД).

Отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според правилата на договора за поръчка, в конкретния случай – договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021 г.

Договорът за предоставяне на поръчителство от 20.07.2021г. в частта, в която е договорено възнаграждение е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради следните съображения: Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".

Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител, особено 4 като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по договора за кредит.

В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането.