Решение № 1750 от 07.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. С., 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110125927 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град С. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 25927 от 2021-ва година по описа на 1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2214/11.05.2021г. на СРС, подадена от Д. Т. ЯН. срещу Г. М. М..

Ищецът Д. Т. ЯН. е предявил срещу ответницата Г. М. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че Д. Т.

ЯН. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "***", бл. 63, вх. Б, ет. 4, ап. 23, идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 59,24 кв.м., ведно с мазе № 13 с площ от 5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите и части и правото на строеж върху земята, като ответницата бъде осъдена да му предаде владението върху посочената идеална част от имота.

Ищецът твърди, че като съпрузи с ответницата закупили през 1991 г. описания по-горе имот. През 2005г. се развели, като се споразумели процесният имот, който бил и семейното им жилище, да остане в обикновена съсобственост между тях, като се ползва от страните и дъщеря им. След 2005г. между страните не е имало никакви спорове относно правата върху имота и ползването му. До 2020г. ищецът имал достъп до него, разполагал с ключ и държал свои вещи в отредена за него стая и в мазето. Получавал поща на този адрес и заплащал данъци за него. В началото на 2020г. с ответницата обсъждали да продадат имота и така да прекратят съсобствеността си. Поради настъпилата епидемия от коронавирус обаче по този въпрос не било предприето нищо. През м.03.2021г. ищецът установил, че не може да отключи вратата на апартамента, но през м.04.2021г. проверил, че все още може да направи това с мазето. Опитвайки да заплати дължимите за имота данъци и такси, разбрал, че не дължи такива, тъй като вече не е негов собственик. След проверка в Службата по вписванията станало ясно, че със съответни нотариални актове от 2020г. ответницата е призната за собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на 1/2 идеална част от имота, както и за собственик на целия имот след осъществена обстоятелствена проверка. До момента на съставянето на нотариалните актове ответницата не била манифестирала пред ищеца намерението си да свои неговата идеална част от апартамента, като дори през 2020г. при разговорите между страните възприемала същия като съсобствен. Претендира се отменяне/изменяне на издадените в полза на ответницата нотариални актове. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. К..

Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 40540/02.03.2022г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. М. М. чрез адв. В.И.-И. АК-С., е подала Отговор, вх. № 90945/18.11.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че след развода на страните през 2005г. ищецът е изнесъл вещите си от имота, напуснал го е и не го е 2 посещавал. Между страните била преустановена комуникацията, с изключения на формални семейни поводи (абитуриентски бал на дъщеря им).

По време на брака си съпрузите придобили, освен процесното жилище, и имот в село Н.. Още по време на съставянето на споразумението за прекратяване на брака те се уговорили устно имотът в село Н. да остане за ищеца, а този в град С. - за ответницата, като след развода всеки прехвърли на другия съответната идеална част. Ищецът настоявал да се осъществят мними продажби на дяловете, за да не могат сделките да бъдат атакувани.

Ответницата прехвълила на ищеца своя дял от имота в село Н., но не получила реално цената. Когато обаче ищецът трябвало да ѝ продаде своята част от апартамента, той започнал да отлага под предлог, че няма време и пари за нотариални такси. Обстоятелството, че бил заплащал данъците за имота, освен че не съставлявало манифестация на ползването, се отнасяло за конкретни години. От 2005г. те се плащали от ответницата. За 2015г. ищецът ги платил по нейна молба, тъй като била финансово притеснена. През 2019г. всеки платил данъците само за своята половина. След 2005г. ответницата живеела в имота, ползвала го явно и необезпокоявано. Ищецът от своя страна нито го е ползвал, нито е оспорвал собствеността ѝ, нито е искал достъп до него. Намерението си да свои жилището ответницата демонстрирала още през 2005г. при преговорите си с ищеца. Оспорва се основателността и допустимостта на исканията за отмяна и изменение на издадените в нейна полза нотариални актове. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв. В.И.-И. и адв. Г. Г..

Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания.

Подробни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 41321/02.03.2022г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че в неговия патримониум е възникнало право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот на соченото от него основание и че ответницата я владее. В тежест на ответницата е да докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо претендираните от ищеца права върху него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представените заверени копия, с Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 3

08.07.1991г. Общински народен съвет "П." в град С. е продал на Г.М. Я.а и Д.

Т. ЯН. недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "***", бл. 63, вх. "Б", ет., ап. 23, с площ от 59,34 кв.м., ведно с мазе с площ от 5,91 кв.м. и с прилежащите площи и права.

Видно от Решение от 13.04.2005г. по гр.д. № 3989/2004г. на Софийския районен съд, 91 състав, бракът между Г.М. Я.а и Д. Т. ЯН., сключен на 23.06.1985г., е прекратен с развод, като е постигнато споразумение семейното жилище, описано по-горе, да остане в обикновена съсобственост между страните, като ще се ползва от двамата съпрузи и пълнолетната им дъщеря.

Уговорено е също така вилният имот, находящ се в село Н., да остане в обикновена съсобственост между страните. Фамилното име на съпругата след брака става М..

С Нотариален акт № 120/22.12.2020г., т. 1-А, рег. № 12516, дело № 109/2020г. на Нотариус № 273 - Р.Б., Г. М. М. е призната за собственица по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на 1/2 идеална част от процесния имот, ведно с припадащите му се площи, права и помещения. С Нотариален акт № 121/22.12.2010г., т. 1-А, рег. № 12517, дело № 110/2020г. на Нотариус № 273 - Р.Б., Г. М. М. е призната за собственица на целия имот, заедно с припадащите му се площи, права и помещения.

По делото като свидетели са разпитани Г.И., В.Х., М.М. и Т. Я.а.

Показанията им съдът, като прецени внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно и помежду си като цяло непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.

Свидетелят И. е приятел на ищеца. Ответницата не познава. Съобщава, че ищецът живее в село Н., но има апартамент в ж.к. "***". Ходил е няколко пъти до там, за да вземе, съответно остави ищеца, като подчертава, че не се е качвал до апартамента и не е влизал в него. Не е виждал ищеца да влиза в апартамента. Знае, че имал ключ, но наскоро разбрал, че бившата му жена сменила ключалката. Апартаментът се ползвал от бившата му жена и дъщеря им. Свидетелят Х. е бивш колега и кум на ищеца. Виждал е ответницата веднъж и за кратко. Ищецът живеел в село Н., но имал и апартамент в ж.к.

"***". В апартамента не е влизал, само преди години се бил качил до него.

Няма представа дали Я. го ползва. Миналата зима му споделил, че не може да влезе, но свидетелят не знае точно защо. Знае, че в апартамента живее бившата съпруга на ищеца. Свидетелката М. живее в блока, където е процесният апартамент. Познава ответницата още от дете. Не е виждала ищеца от двадесет години в апартамента. Предполага, че няма ключ от него, защото входната врата на входа е сменена още през 2006-2007г., а тази на апартамента е сменена скоро. Не знае ищецът да държи вътре свои вещи.

Ответницата споделила, че след като се развели се уговорили да си прехвърлят взаимно дяловете от апартамента и къщата в Н.. Разноските за апартамента и за входа плащала М.. Не е виждала ищеца да идва и да иска да влиза в него или да го ползва. Свидетелката Я.а е дъщеря на страните.

Живяла е в имота до около 2015г. Баща нямал свои вещи в него. Имал ключ докато били женени, а след това не знае. Не знае да е идвал и да иска да влиза, да ползва. Били се разбрали баща да прехвърли на майка дела си от 4 апартамента, съответно тя да му прехвърли дела си от къщата в Н..

Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), както е в настоящия случай (писменият договор за покупка на държавен имот следва да се приравни на нотариален акт), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание (ТР 11/2012-2013-ОСГК). Когато един имот е придобит по силата на давностно владение, следва да се има предвид, че, тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта (ТР 11/2012-2013-ОСГК). В този случай, както вече бе отбелязано, ако оспорващият разполага на свой ред с документ за собствеността си, страната, която се ползва от констативния нотариален акт, следва да докаже осъществяването на посоченото в него придобивно основание.

Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Принцип (с изключение на придобиването по приращение и при СИО) в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт, съвпада с този при държането.