Определение № 3838 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2055/2022
- Вид
- Определение № 3838
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл. с. Ивелина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 571, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.1 · Закон за особените залози
- чл. 21, ал. 2 · Закон за особените залози
- чл.21 ал.3 · Закон за особените залози
- чл. 26 · Закон за особените залози
- чл. 27 · Закон за особените залози
- чл. 8, ал. 3 · Закон за особените залози
- чл. 22а · Правилник за вписванията
- чл. 22а, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл.32а · Правилник за вписванията
- чл. 33, б. "д" · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3838 гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.ов
Членове:
Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502055 по описа за 2022 година
Производството е по чл.577 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 22191/27.09.2022г. на „Ил-2020“ ООД, представлявано от управителя Илчо Дуганов, чрез пълномощник адв. И. Т. - САК срещу отказ на Съдия по вписванията при ВРС, обективиран в Определение № 288 от 13.09.2022г., под № 288,том.II,№ 88,вх.рег. № 30094/13.09.2022г., постановен във връзка със заявление № 30094/13.09.2022г. във входящия Регистър на АВ, за вписване на Удостоверение за вписано обстоятелство – съгласие на заложния кредитор „Юробанк България“ АД за извършване на разпоредителни сделки със заложено имущество по чл. 8, ал. 3 ЗОЗ вр. чл.20 ал.1 и чл.21 ал.3 от ЗОЗ.
В жалбата се излага, че съдията по вписванията е постановил отказа си в противоречие със закона, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Излага, че изискването за вписване в имотния регистър на съгласието на заложния кредитор за разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са част от заложено търгов‐ ско предприятие, произтича пряко от разпоредбата на чл. 21, ал. 3 303, която изрично предвижда и съответно приложение на чл. 8, ал. 3 ЗОЗ в хипотезите на учреден особен залог върху търговско предприятие, което включва активи, за които се води специален регистър.
„Специалният регистър" по смисъла на чл. 21, ал. 3 303 по отношение на активите от търговско предприятие, представляващи недвижими имоти, е имотният регистър, като до въвеждането на имотния регистър, вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната система по партидата на отчуждителя/залогодателя - чл.7, 9 и 3 6 ПВ. Съгласно чл. 22а ПВ вписването на актове относно залог на търговското предприятие се извършва чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" ПВ на удостоверението за вписването в търговския регистър; ако удостоверението не съдържа описание на заложеното имущество, към него се прилага и вписаният в търговския регистър документ, в случая - препис от вписаното в ТРРЮЛНЦ нотариално заверено съгласие на заложния кредитор. Оспорва мотивите на съдията по вписванията, че последващо вписване не може да бъде направено поради липса на първоначално вписан в Служба по вписванията залог, както и относно становището му за липса на правен интерес от вписването.
Цитира практика на практика на ВКС, обективирана в актове: Определение № 447 от 1
10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на I т. о., Определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на II т. о., Определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на II т. о., Опреде‐ ление № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на I т. о., Определение №87/15.02.2016 по дело №3423/2015 на ВКС, ТК, II т.о. и др., в които еднозначно се приема, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписването на допълнителните обстоятелства във връзка със залога в Търговския регистър. Този извод следва и от изричното правило на чл. 22а ПВ.
Твърди, че наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от ТРРЮЛНЦ е напълно достатъчно, за да се извърши поисканото вписване. Върху този подлежащ на вписване документ съдията по вписванията осъществява контрол само в рамките по чл.32а от Правилника за вписванията при съобразяване на задължителните указания на ВКС за основанията, на които съдията по вписванията може да постанови отказ, изчерпателно посочени в т.6 от TP №7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК.Моли отказът да бъде отменен и да бъде постановено вписването.
СЪДЪТ, след като прецени, че подадената частна жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт - спазени са изискванията на чл.275 ГПК, приема същата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Със заявление вх. № 30094/13.09.2022 г. на СВ-Варна, жалбоподателят е поискал да бъде вписано Удостоверение за вписано обстоятелство – съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество по чл. 8 , ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ. Към заявлението са приложени по два оригинала на Удостоверение с изх. № 20220905133442 от 05.09.2022 г. от Агенция по вписванията ТРРЮЛНЦ, видно от преписката / посочено в заявлението като Удостоверение с изх. № 20220902150532 от 02.09.2022г. от ТРРЮЛНЦ/ за вписано обстоятелство по партидата на „Ил-2020“ ООД нотариално заверено съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество по чл. 8 , ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ и заверен препис от ТРРЮЛНЦ от вписаното съгласие по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, както и доказателства за заплатена държавна такса.
Постановеният от СВ –Варна отказ за вписване № 288/13.09.2022г. на съгласие по чл.8 ал.3 от ЗОЗ е мотивиран с обстоятелствата, че липсва вписан залог на търговско предприятие по партидата на „Ил-2020“ ООД, поради което същият е непротивопоставим на приобретателите на недвижим имот от длъжника. Съдията по вписванията е приел е, че липсва правен интерес от подобно вписване, тъй като последващо съгласие на кредитора, целящо непротивопоставимостта на залога е безпредметно.
Така постановения отказ е неправилен и следва да бъде отменен.
Производството по вписване, отбелязване и заличаване се определя от закона като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и ПВ, ако актът няма необходимото съдържание и ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване. В настоящия казус не е налице нито една от 2 посочените хипотези.
Действащата правна уредба на вписването в имотния регистър се съдържа в Правилника за вписванията, като уредената процедурата на вписване на различни актове е строго формална. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, в който първичен регистър по арг. на чл. 27 ЗОЗ се извършва и заличаване на подлежащите на вписване по чл. 26 ЗОЗ обстоятелства. На основание чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан вторично в нотариалните книги, като залогът тежи върху отделните активи, посочени в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от предприятието. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписания в търговския регистър договор за залог.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7 (сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие), е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър.
Удостоверението за вписан особен залог в Централния регистър на особените залози и в Търговския регистър доказва вписаното заложно право в двата регистъра и последващите промени. Затова в чл. 22а ПВ е предвидено вписването на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, да се извършва чрез подреждане на този документ в особената книга за това п о чл. 33 б. "д" ПВ, като липсва нормативно предвидена възможност в особената книга по чл. 33 б. "д" ПВ да се подреди извършена служебно справка от съдията по вписванията в търговския регистър чрез електронен достъп (така и определение № 150 от 21.09.2020 г., по ч. гр. д. № 2319/2020 г. на ВКС, I Г. О.). В този смисъл недопустимо е съдията по вписванията да прави проверка по партидата на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ, от която да установява наличието съгласие на заложния кредитор по чл.8 ал.3 от ЗОЗ.
Възраженията на въззивника, че на вписване в имотния регистър подлежи удостоверението от търговския регистър за вписано съгласие по чл.8 ал.3 от ЗОЗ, а не самото съгласие, обективирано в документ с нотариална заверка на подписите, е основателно. Аргумент е, че редът за вписване на съгласието по чл.8 ал.3 от ЗОЗ е този, предвиден в чл. 22а, ал. 1 ПВ, следва и от съдържащото се в изр. Първо от самата разпоредба изрично препращане към чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, който от своя страна препращаща към чл.8 ал.3 от ЗОЗ.
В конкретната хипотеза, представеното към заявлението Удостоверение с изх. № 20220905133442 от 05.09.2022г. от Агенция по вписванията ТРРЮЛНЦ, видно от преписката / посочено в заявлението като Удостоверение с изх. № 20220902150532 от 02.09.2022г. / , отразява вписани обстоятелства в раздел "Залог на търговско предприятие", поле № 314а, относно вписване на съгласие на заложния кредитор по чл.8 ал.3 от ЗОЗ.
Представено е и доказателство за платена държавна такса,с което към процесното заявление са налични всички документи, предвидени с разпоредбата на чл. 22а ПВ като условие за вписване на удостоверението за съгласието на заложния кредитор по чл. 21, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 ЗОЗ.
Предвид изложеното, постановения отказ като незаконосъобразен, следва да бъде отменен и вместо него да бъде разпоредено на съдията по вписванията при ВРС да извърши исканото действие.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №288/13.09.2022 г., обективиращо отказ № 288/13.09.2022г., по вх. рег. № 30094/13.09.2022г., том II, № 88, на съдията по вписванията при ВРС, постановен във връзка със заявление вх. № 30094/13.09.2022г. във входящия Регистър на АВ, за вписване на Удостоверение за вписано обстоятелство - съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество по чл. 8 , ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ
УКАЗВА на съдията по вписванията при Варненски районен съд да извърши вписване на поисканото със вх. № 30094/13.09.2022 г. във входящия Регистър на АВ Удостоверение за вписано обстоятелство - съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество по чл. 8 , ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4