Решение № 525 от 23.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10722/2023
- Вид
- Решение № 525
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1, изр.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 525 гр. София, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100510722 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 9991/12.06.2023 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 55865/2022 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б. П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1046,15 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.6.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, жк „********, аб.№ ******** ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 14.07.2022 г. до окончателното й погасяване, 200,76 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 21.06.2022 г., 10,20 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 14.07.2022 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 38103/2022 1 г. по описа на СРС, 157 с-в, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 2,43 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 38103/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, като неоснователен. Решението е постановено при участието на „Джи Ем Би България“ АД като трето лицепомагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Б. Б. П. в частта, с която са уважени исковете срещу нея за сумата от 200,76 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия и
10,20 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение.Въззивницата твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е уважил иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, след като ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането й в забава, като се позовава на чл.33, ал.2 и чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г.Не са налице и предпоставките за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че в обжалваната от ответницата част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 14.07.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Б. П. за сумата от 1046,15 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 200,76 лв. за периода 15.08.2019 г.2 21.06.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 10,20 лв. за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,43 лв.-лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 38103/2022 г. СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и със съобщение, получено на 03.10.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си.Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „********, аб.№ ******** за процесния период.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В чл.33 от ОУ от 2016 г. са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.Ищецът твърди, че за процесния период ответницата е използвана доставяната от дружеството топлинна енергия и не е заплатила задължението си.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1046,15 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 200,76 лв. за периода 15.08.2019 г.-21.06.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 10,20 лв. за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,43 лв.-лихва за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г.
3
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила, че е собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване върху него.Твърди, че липсват доказателства да е изпаднала в забава, както и че ищецът няма основание да претендира суми за дялово разпределение.Направила е възражение за погасителна давност.Не оспорва, че до имота е доставено претендираното количество топлинна енергия.
Със заявление вх.№ 146887/14.07.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Б. П. за процесните суми.На 08.08.2022 г. СРС, 157 с-в, по ч.гр.д.№ 38103/2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 03.10.2022 г.Исковата молба е подадена на 14.10.2022 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 01.12.2012 г. ОС на ЕС на етажните собственици от гр.София, жк „********, е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Джи Ем Би България“ АД.
С нотариален акт № 57 по н.д.№ 194/2006 г. е оформен договор, по силата на който П.Л.И. и А.Н.И. са продали на Б. Б. П. апартамент № 131, находящ се в гр.София, жк „********, ет.7.
На 03.06.2020 г. е подписан договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД и „Джи Ем Би България“ АД.
Със заявление-декларация от 23.05.2006 г. ответницата е поискала от ищцовото дружество откриване на партида за процесния апартамент.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорен и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до процесния имот, за който е открита партида № ******** е доставено претендираното количество топлинна енергия.
По делото е представено писмо от „Джи Ем Би България“ АД до ищеца в потвърждение, че уредите в сграда с адрес-гр.София, жк „********, са монтирани и сградата е готова за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на 4 положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и ответницата е съществувало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния имот и че размерът на доставеното количество топлинна енергия не е спорен между тях.Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за погасителна давност.По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът се е позовал на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, а по отношение на претенцията за дялово разпределение-на чл.36 от ОУ и чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователно е оплакването, че потребителят не дължи мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия.Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ в сила от 12.08.2016 г., действащи през процесния период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока, а съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.първо ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Оплакванията на въззивника, че не са представени доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството е ирелевантно, тъй като действащите през процесния период ОУ от 2016 г. не съдържат такова изискване.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.
/отм./ и чл.36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.Между страните не се спори, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
5
Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9991/12.06.2023 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 55865/2022 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Джи Ем Би България“ АД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6