Решение № 253 от 19.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500341 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 192/29.05.2023г. по гр. д. №200/2022 год. ОС- Русе е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Р. М., ЕГН **********, от гр.Русе, сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, при законната лихва, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2916,67лв лихва за периода от 14.01.2022г.- 24.03.2022г.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част в размера над 150000лв. за разликата до 650000лв., както и претенцията за присъждане на лихва върху главницата, считано от 04.05.2017г., като неоснователни.

Присъдени са разноски: Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на адв. И. Д., от АК- Русе, със служебен адрес ул.“Църковна независимост“ № 19, сумата 4530 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни по делото.

Д. М., чрез адв. И. Д. от АК- Русе, обжалва решението в отхвърлителната част, както и в частта за лихвата за забава и нейният размер.

Излага възражения, че компетентни да се произнесат за претенции за вреди от условията в арестите са гражданските, а не административните съдилища , при предявен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, като се определи глобално обезщетение за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита, че не е определен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 1 съобразно чл.52 ЗЗД и съдебната практика- съда не отчел икономическите условия в страната в периода 2017- 2023г., динамичните инфлационни процеси и сходни случаи по дела. Периода на лихвата върху главницата също бил определен неправилно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до завеждането на иска, а началният период следвало да е от началото на „задържането под стража" 04.05.2017г. до завеждането на делото 25.03.2021г.

Претендирано е да се отмени решението в обжалваните части и да се уважат исковете в пълният им размер.

Прокуратура на РБ обжалва решението на ОС- Русе в частта, в която е уважен искът за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 25.03.2022г.; за сумата 2 916,67 лева лихва за периода от 14.01.2022г.24.03.2022г.; както и за сумата 4 530 лева адвокатско възнаграждение . Излагат се възражения, че правните изводи на съда не са подкрепени от доказателствата по делото, а определените размери на обезщетението за причинени неимуществени вреди и на адвокатското възнаграждение, били несправедливи. Съдът кредитирал безрезервно показанията на разпитаните свидетели- заинтересовани и в родствени или много близки приятелски отношения с ищеца и членовете на семейството му. Не съобразил, че заболяванията, от които страдал ищецът, датирали от 2010г. и 2016г.- далеч преди образуване на наказателното производство- 2017г. Необоснован бил и извода на съда, че влошаването в здравословното състояние на ищеца е настъпило в резултат на образуваното и водено срещу него наказателно производство- той претърпял мозъчносъдов инцидент- исхемичен мозъчен инсулт още преди образуване на наказателното производство, привличането като обвиняем и задържането му. Не се доказвала причинна връзка между здравословните проблеми на ищеца и повдигнатото обвинение- той отказвал да приема предписаните му медикаменти, за което били изготвяни справки от служителите в P C „ИН", следствен арест- Русе. Съдът кредитирал безрезервно заключението, че към 18.10.2022г. ищецът боледувал от посттравматично стресово разстройство и органично разстройство на настроението, провокирано от воденото срещу него наказателно производство. През периода, за който вещите лица приели, че ищецът бил напрегнат и тревожен и боледувал от посттравматично стресово разстройство и органично разстройство на настроението, той отправил множество закани както по отношение на част от свидетелите по воденото срещу него и още няколко лица наказателно производство, така и по отношение на разследващия орган и наблюдаващия прокурор. Присъденото обезщетение в размер на 150 000 лева било завишено и прекомерно. Съдът не обсъдил критериите по чл.52 ЗЗД за конкретният случай и не отчел личността на увредения и данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, това, че никога не е бил трудово ангажиран, поради което мярката за процесуална принуда не го е лишила от възможността да полага труд и да реализира доходи. Неправилен бил и извода, че Прокуратурата на РБ е съпричастна към медийното оповестяване на случая- същата не носела отговорност за действията на трети лица и медийното отразяване на случая във вестник „Утро". Налице били основанията на чл. 5 от ЗОДОВ за освобождаване на Прокуратурата на РБ от отговорност, поради съпричиняване на увреждането от ищецасъс собственото си недобросъвестно поведение сам допринесъл за образуването на наказателно производство срещу него и всички последващи действия, произтичащи от 2 това.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли изцяло претенцията, в условията на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. Р. М., при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС- Русе е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ в размер на сумата 650 000 лева за: неимуществени вреди н а основание обвинение в извършване на престъпление по чл.142 ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2 т.2, вр.ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.142“а“ ал.5/изм./ предл.1, вр. с ал.1 от НК, като за първото е оправдан с присъда №20 от 08.07.2019г. по нохд №18/19г. на ОС- Русе, потвърдена с решение №249 от 16.12.2019г. по внохд №280/19г. на ВТАС, а по второто- с решение №69 от 29.06. 2021г. по внохд №313/20г. на ВТАС, оставено в сила с решение №60235 от 14.01.2022г. по н.д.

№839/21г. на ВКС; и за бавно правосъдие. Претендирана е и мораторна лихва в размер на 105 000 лева от 05.05.2017г. до завеждане на делото, както и законна лихва от завеждане на делото до изплащане на сумата.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 04.05.2017г. е образувано досъдебно производство под № 946/2017г. по описа на ОД МВР- Русе. Ищецът е б и л привлечен като обвиняем по същото с постановление: от 05.05.2017г./л.2-3 от ДП том 4/ , за извършено самостоятелно и в съизвършителство престъпление по чл. 142 ал.2 т.2 вр. ал.1 НК; от 25.07.2017г. за престъпление по чл.142 ал.3 т.4 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.

1 НК /л.46-47 от ДП том 4/.

С определение №223/ 06.05.2017г. по чнд №97/2017г. на ОС- Русе е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо М.. Същата е изменена с определение от 22.10.2018г. по внохд №333/2018г. на ВТАС в парична гаранция в размер на 1000 лева.

Н а 20.10.2017г. РОП е внесла в Окръжен съд- Русе обвинителен акт срещу ищеца и другите обвиняеми. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 674/2017г. по описа на РОС.

От привличането на ищеца като обвиняем на 05.05.2017г. за тежко умишлено престъпление, за което наказанието е „лишаване от свобода“, до влизане в сила на оправдателната присъда на 14.01.2022г. / по обвинението по чл.142 ал.3 т.4 пр.2, вр.ал.2 т.2, вр.ал.1 НК- на 16.12.2019г., а за престъпление по чл.142“а“ ал.5/изм./ предл.1, вр. с ал.1 от НК, за което е прието, че не е предявено обвинение- на 14.01.2022г./, е изминал общо период от време 4г. и 8 м. Досъдебното производство е продължило около 5 месеца, а съдебното производство е продължило до 14.01.2022г., тъй като делото е връщано за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание пред първата инстанция или за ново разглеждане от въззивната инстанция. С присъда от 23.05.2018г по нохд №674/17г. на ОС-Русе /по чл.371 т.2 от НПК / , всички подсъдими по делото- Д. Р. М., А. Ю. Ю., М. Ю. Ю. и Г. И. Д. , са признати за виновни и осъдени за повдигнатите обвинения- че на 25.04.2017г в гр. Русе и в землищата на селата Червена вода и Николово отвлекли С. А. Б., като деянието е извършено от две или повече лица и по опасен за здравето на отвлечения начин, поради което и на основание чл. 142, ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал.

3

2, т. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК М. е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим . С решение №273/ 04.01.2019г. по ВНОХД №333/2018г на ВТАС присъдата е отменена, поради липсата на предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд, от стадия на разпоредителното заседание. При новото разглеждане на делото с присъда №20/ 08.07.2019г. по нохд №18/19г. на ОС- Русе, Д. Р. М. : е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142“а“ ал.5/изм./предл.1 вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален общ режим ; е признат за невинен и оправдан п о обвинението по чл.142 ал.3 т.4 пр.2, вр.ал.2 т.2, вр.ал.1 НК. Присъдата е потвърдена с решение №249 от 16.12.2019г. по внохд №280/19г. на ВТАС, отменено с решение №92/ 14.09.2020г. на Върховния касационен съд по к.д.

№138/20г. Следва ново разглеждане на делото , при което с решение №69/ 29.06.2021г. по внохд №313/20г. на ВТАС, присъдата по нохд №18/19г. на ОС- Русе е отменена в частта, с която всеки от четиримата подсъдими е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.142“а“ ал.5/изм./предл.1, вр. с ал.1 от НК. Решението на ВТАС е оставено в сила с решение №60235 от 14.01.2022г. по н.д. №839/21г. на ВКС.

Пред първоинстанционният съд са допуснати и изслушани две съдебномедицински експертизи и съдебно- психиатрична и психологична експертиза за здравословното състояние на М., приложени са амбулаторни листи и документи от прегледи на лицето. От същите се установява, че Д. М. страда от различни заболявания- инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и придружаващо заболяване- хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, диагностицирани през 2010г. и 2016г., както и от посттравматично стресово разстройство- към 18.10.2022г. Събрани са и гласни доказателства- разпитани са свидетелите А. М.а- съпруга на ищеца, М.

Г., М. А..

От свидетелството за съдимост на Д. М., се установява, че същият е многократно осъждан и реабилитиран по право: първо като непълнолетен /17г./, с присъда в сила от 05.12.1986г., е бил осъден за престъпление по чл.256 ал.1от НК на ЛОС, като е отложено изтърпяването и е наложена възпитателна мярка „настаняване в ТВУ“ ; следват- присъда влязла в сила от 23.02.1989г., с която е осъден за престъпления по чл.381 НК, чл.383 ал.1 НК и чл.256 ал.1 НК, като на осн. чл. 23 ал.1 НК е наложено наказание лишаване от свобода 3 години, приспаднато е предварителното задържане и е определен общ режим при изтърпяване на наказанието; с присъда в сила от 14.10.1992г. е осъден за престъпление по чл.250 ал.1 б.“а“НК и е наложено наказание глоба; с присъда влязла в сила от 05.07.1999г. е осъден за престъпление по чл.129 ал.1 от НК на лишаване от свобода в размер на 1 година при общ режим /л.5 ДП том4/.

За да определи размер 150 000 лева на процесното обезщетение първоинстанционният съд е посочил, че: от събраните писмени и гласни доказателства и приетите експертизи, по безспорен начин са установени причинени болки и страдания, изключително влошаване на здравословното състояние на ищеца и унижения от злепоставяне в обществото, над обичайните за такива случаи; установени са негативните емоционални, психически и психологически терзания на ищеца, ескалирали и в суицидни тенденции; след приключване на наказателното производство с оправдателна присъда, ищецът останал притиснен, потиснат, избягвал разговори, променил 4 поведението си- от човек с авторитет в квартала, в който живее, се превърнал в човек, затворен в черупката си; случая бил медйно оповестен; влошено било здравословното м у състояние до степен на 86% трайно намалена работоспособност. Първоинстанционният съд общо е посочил, че обезщетение в определения размер ще бъде справедливо предвид периода на угнетяващия психиката престой в ареста и появата на психически заболявания, претърпените инсулти, изпадането в диабетни кризи, породените потиснатост и затвореност, дискредитирането пред обществото, оставането без доходи по време на висящността на наказателното производство, поради невъзможност да полага труд с оглед взетата найтежка мярка за неотклонение, обществено- икономическите условия на живот в страната. ОС- Русе е изложил и съображения, че предвид предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, обективните данни за извършените процесуално- следствени действия с участието на подсъдимите и техните процесуални представители, не е налице хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата.